Определение № 11408 от 26.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11408 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504888 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Б. Т. срещу решение № 1912/02.02.2026 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта за разноските, имащо характер на определение. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно й е присъдил сумата от 1350 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по предявения от нея в делбеното производство инцидентен установителен иск по чл. 76 ЗН, вместо уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв. за инцидентния установителен иск. Поддържа, че по делото са представени два договора за правна защита и съдействие. Първият е договор № 003246/13.11.2023 г., представен към ИУИ, и с предмет – предявяване и процесуално представителство по инцидентен установителен иск и с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв., от които при подписването му са платени 500 лв. Вторият договор за правна защита и съдействие е с № 003252/23.10.2024 г. и е с предмет – доплащане по договор за правна защита и съдействие № 003246/13.11.2023 г., като в него е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв., от които са платени 2700 лв. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е уговорено и платено от страната единствено за инцидентния установителен иск, поради което съдът 1 неправилно не й е присъдил пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение по този иск. Посочва, че ответниците по ИУИ са трима, а съдът е осъдил само един от тях да понесе разноските за адвокатско възнаграждение, поради което решението е неправилно и в тази му част. Иска се от съда да постанови определение, с което да отмени решението в частта за разноските, имащо характер на определение, и вместо него да постанови друго, с което да осъди тримата ответници по инцидентния установителен иск да заплатят солидарно на ищцата по този иск пълния претендиран размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба – Ц.М.И. е подал отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение по инцидентния установителен иск. Поддържа, че решението е неправилно в частта, в която разноските за адвокатско възнаграждение са възложени само в тежест на ответника Ц.М.И., като същите следва да се разпределят между тримата ответници по инцидентния установителен иск.

Останалите ответници по частната жалба - Е.Г.М. и Р.Г.П. не са подали отговори на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, становището на ответника по частната жалба и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, е образувано по искова молба от В.С.Ф. срещу М. Б. Т., М.Д. Ф., Л.Г.Ф., В.И.А., И.И.А., Е.Г.М., Р.Г.П., М.П.Д.-Ф. за делба на недвижим имот.

В срока по чл. 131 ГПК М. Б. Т. е предявила инцидентни установителни искове с правно основание чл. 76 ЗН срвщу Е.Г.М., Р.Г.П. и Ц.М.И., които са приети за съвместно разглеждане в производството по делото.

С определение № 8383/23.02.2024 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, постановено по реда на чл. 213 ГПК, са съединени за разглеждане в едно производство гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 2 състав, гр. д. № 38348/23 г., гр. д. № 45854/23 г., гр. д. № 45855/23 г., гр. д. № 47021/23 г. и присъединеното към него гр. д. № 47024/23 г., всички по описа на СРС.

С решение № 20399/11.11.2025 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, е допусната делба на недвижими имоти, предмет на делото, и са уважени предявените искове по чл. 76 ЗН.

С решение № 1912/02.02.2026 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, е допълнено по реда на чл. 250 ГПК решение № 20399/11.11.2025 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, по отношение на част от имотите, предмет на делбата, и съделителите.

Със същото решение е допълнено по реда на чл. 248 ГПК решение № 20399/11.11.2025 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта за разноските, като Ц.М.И. е осъден да заплати на М. Б. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1350 лв. – адвокатско възнаграждение.

За да допълни решението в частта за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за инцидентните установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че са заплатени 2700 лв., но тъй като в него не е посочено каква част от това възнаграждение е за защита по исковете по чл. 76 ЗН, то съдът приема, че са дължими 1350 лв., които следва да бъдат заплатени единствено от ответника Ц.М.И..

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение по предявените инцидентни установителни искове по чл. 76 ЗН.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че по делото са представени два договора за правна защита и съдействие, сключени от М. Б. Т.

– първият договор № 003246/13.11.2023 г., който бил представен към ИУИ, и е с предмет – предявяване и процесуално представителство по инцидентен установителен иск и с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв., от които при подписването му са платени 500 лв., и вторият договор № 003252/23.10.2024 г., с предмет – доплащане по договор за правна защита и съдействие № 003246/13.11.2023 г., като в него е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв., от които са платени 2700 лв.

По делото не се установява към ИУИ (страниците по делото са 3 последователно номерирани) да е представен от М. Б. Т. договор за правна зашита и съдействие № 003246/13.11.2023 г., с който да е уговорено за предявяване и процесуално представителство по ИУИ адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лв., от които при подписването му да са платени – 500 лв.

Единственият договор за правна защита и съдействие, сключен от М. Б.

Т., който е представен по делото, е с № 003252/23.10.2024 г., и с него е договорено адвокатско възнаграждение по делото в размер на 3200 лв., от които в договора е удостоверено, че са платени – 2700 лв. В този договор не е посочено, че платеното адвокатско възнаграждение е само за ИУИ, поради което правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че за предявяване и процесуално представителство по ИУИ следва да се присъди половината от тази сума, а именно – 1350 лв., която съответства на вида и количеството на извършената работа по ИУИ.

Неправилно обаче първоинстанционният съд е осъдил посочената сума да бъде заплатена единствено от ответника Ц.М.И.. Ответниците по ИУИ са трима - Е.Г.М., Р.Г.П. и Ц.М.. Предвид изхода на спора по ИУИ същите дължат на ищцата по ИУИ разделно и поравно заплащането на сумата от 1350 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по ИУИ.

Предвид изложеното по – горе, решение № 1912/02.02.2026 г. по гр. д.

№ 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е допълнено решение № 20399/11.11.2025 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта за разноските, следва да бъде изменено в частта, в която само Ц.М.И. е осъден да заплати на М. Б. Т. сумата от 1350 лв. – разноски за адвокатскво възнаграждение по ИУИ, като вместо това следва да се постанови друго, с което Е.Г.М., Р.Г.П. и Ц.М.И. да заплатят на М. Б. Т. разделно и поравно сумата от 1350 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по ИУИ. В останалата част частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

На основание чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдената сума за разноски по делото следва да бъде превалутирана от левове в евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ИЗМЕНЯ решение № 1912/02.02.2026 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта за разноските, имащо характер на определение, с което е допълнено решение № 20399/11.11.2025 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, като Ц.М.И., ЕГН: **********, е осъден да заплати на М. Б. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1350 лв. – адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН: **********, Р.Г.П., ЕГН: **********, и Ц.М.И., ЕГН: **********, да заплатят на М. Б. Т., ЕГН: **********, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, разделно и поравно, сумата от 690,24 евро (1350 лв.) - разноски за адвокатско възнаграждение по инцидентните установителни искове по чл.

76 ЗН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от М. Б. Т. срещу решение № 1912/02.02.2026 г. по гр. д. № 38347/23 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта за разноските, в останалата й част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1 – седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5