Решение № 129 от 09.11.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Търговище, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.А

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

ЙОРДАН П. И. при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500172 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Ново разглеждане на делото след отмяна от състав на ВКС на Решение № 260030 от 10.03.2021 г. по в. гр. д. № 4/2021 г. на Търговищкия окръжен съд в частта му, в която е обезсилено решението на Търговищкия районен съд № 260122 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 324/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С Решение № 260122 от 16.10.2020 г., постановено по гр. дело № 342/2019 година по описа на Търговищкия районен съд, състав на съда е отхвърлил предявения от ищците Д. Е. К., ЕГН ********** и

А. Ж. К., ЕГН

**********, двамата с постоянен адрес в гр. К.., ул. „Г.С. Раковски“ № 42А, действащи чрез адв. Г. А. от АК-Варна, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ № 17, против Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, представлявано чрез пълномощник – ст. юрк. Снежана Ташева, осъдителен частичен иск за сумата в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014 г. до 27.07.2017 г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп. д. № 1

20143230402082 и по изп. д. № 20143230403074 по описа на СИС при РСДобрич, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението в тази му част е постановено с участието на третите лица помагачи на страната на ответника - И. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.

Добрич, ул. „И....“ № 2, вх. Б, ап. 7, и М. Г. С.-Н., с адрес гр. Добрич, ул.

„К...“ № 4, ет. 4, ап. 10.

Постъпила е въззивна жалба от ищците чрез адв. Г. А. от АК-Варна, които обжалват съдебното решение по съображения за нищожност и незаконосъобразност, поради липса на мотиви и необоснованост. В подробно мотивираната жалба се излагат съображения като основното възражение по втория предявен иск, който е предмет на настоящото въззивно производство, се свързват с преценката на законосъобразността на действията на съдебните изпълнители при РС–Добрич при налагане на обезпечителните мерки, които са били допуснати по искане на КПКОНПИ. В заключение се иска решението да бъде отменено, да се постанови ново, с което искът да се уважи, като бъдат присъдени и всички направени по делото разноски.

Въззиваемата страна по този иск, ответник в производството, оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалвА.я съдебен акт в тази му част.

Доказателствени искА.я не са направени.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Настоящият съдебен състав, като се запозна с развитието на производството по предявените искове, приема, че първостепенният съд е дал неправилна правна квалификация на втория предявен от ищците частичен осъдителен иск против Министерство на правосъдието за сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014 г. до 27.07.2017 г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп. д.

№ 20143230402082 и по изп. д. № 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич.

Съобразно дадените указА.я в с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на процесуалния кодекс от 2007 г., правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена 2 на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение квалифицирането на спорното право и когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основА.е и изложи собствени мотиви. В същата насока е и даденото разрешение в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на стрА.те са били дадени непълни и/или неточни указА.я относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указА.я относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.

С оглед изложеното въззивният съд е приел друга правна квалификация на втория предявен иск – за сумата от 20 000 лв., предявен като частичен от претенцията за 129 249,48 лв., представляваща законната лихва за периода от 13.10.2014 г. до 27.07.2017 г. върху сумата от 455 756 лв., предадена незаконно на КОНПИ от ДСИ по изп. д. № 20143230402082 и по изп. д. № 20143230403074 по описа на съдебноизпълнителната служба при Добрички районен съд.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи и са понесли имуществени вреди вследствие на действията на прокуратурата и на държавни съдебни изпълнители при Добричкия районен съд във връзка с незаконосъобразно изземване и задържане на суми в общ размер на 455 756 лв.; че в хода на наказателно разследване срещу първия ищец са иззети и доброволно предадени от ищците като веществени доказателства суми на значителна стойност, които са били съхранявА. в брой в сейф, а след това са били съхранявА. в банка от прокуратурата. Твърди се, че сумите са иззети и задържА. без основА.е, защото повдигнатите срещу ищеца обвинения не били свързА. с престъпления против собствеността; че оргА.те на прокуратурата незаконосъобразно са отказвали връщането на иззетите пари; едва с определение от 28.07.2014 г. Силистренският окръжен съд постановил връщане на иззетите суми. Претенцията срещу Министерството на правосъдието се основава на твърденията, че парите, които са били 3 съхранявА. в банка и под надзора на прокуратурата, неправомерно са били предадени във владение на КПКОНПИ на основА.е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията. Това обезпечение било допуснато с определение от 18.07.2014 г. на Добричкия окръжен съд, обезсилено впоследствие с определение на Варненския апелативен съд, влязло в сила на 26.11.2014 г. На 13.10.2014 г. е станало предаването на владението и преместването на парите в друга банка, от държавен съдебен изпълнител при Добричкия районен съд.

Ищците твърдят, че са били лишени да ползват сумата от 455 756 лв., която е била предадена от държавните съдебни изпълнители при Районен съд – Добрич на КПКОНПИ. Посочването на „лихвата по чл.86 ЗЗД“, според настоящия съдебен състав, сочи не на правното основА.е на претенцията, а само на способа, по който е изчислен размерът на пропуснатите ползи в хипотезите на неправомерно лишаване на ищеца от разпоредителна власт по отношение на конкретна парична сума.

Правната квалификация на предявения от Д. Е. К., ЕГН ********** и А.

Ж. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес в гр. К.., ул. „Г.С.

Раковски“ № 42А, действащи чрез адв. Г. А. от АК-Варна, съдебен адрес: гр.

Варна, ул. „Граф Игнатиев“ № 17, против Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1, иск за сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014 г. до 27.07.2017 г., която е била предадена на КПКОНПИ от ДСИ по изп.д. № 20143230402082 и по изп.д. № 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич, е чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Със свое определение по насрочване на делото съдът е посочил на стрА.те новата правна квалификация на втория предявен от ищците иск и е разпределил доказателствената тежест по този иск.

В съдебно заседА.е въззивниците не се явяват и не се представляват.

Ответникът по делото – Министерство на правосъдието чрез юрисконсулт Ива Тончева оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалвА.я съдебен акт.

Третите лица-помагачи са депозирали писмени становища в подкрепа на отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след кaто констaтирa, че въззивнaтa жaлби е подaденa в срок и е 4

ДОПУСТИМA, провери изложените оплaквaния, обсъди предстaвените докaзaтелствa и констaтирa следното:

По фактите съдът съобрази следното:

Ищците Д. Е. К. и А. Ж. К. са съпрузи от 2007 г. Видно от приложените писмени доказателства към адм.д. № 158/2017 г. по описа на

Административен съд-Силистра, на 02.09.2011 г. е извършено претърсване и изземване в къщата им в гр. К.., за което е съставен Протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 от НПК. В протокола за претърсване и изземване подробно са описА. всички иззети движими вещи в т.ч. и пари описА. по брой банкноти и номинал, като няма спор, че сумата е в размер на 238 828 лв. Видно от Протокол за доброволно предаване от 02.09.2011 г. Д.

Е. К. е предал доброволно на разследващ полицай при ТЗ-БОП-Варна, на осн. чл. 109, чл. 110 и чл. 159 от НПК, в салон на „Банка ДСК“-К.., определен брой банкноти в евро, съхранявА. в „Банка ДСК“, преброени и запечатА. в присъствие на предаващият ги. Няма спор, че сумата е в размер на общо 216 928 лв. В периода от 02.09.2011 г. до 28.07.2014 г., първият ищец Д. К. многократно е подавал молби до Окръжна прокуратура-Добрич за връщане на иззети движими вещи и пари, както и на доброволно предадените от него пари. ОС-Силистра е постановил връщането им с определение № 93 от 28.07.2014 г.

Относно сумата от 238 828 лв., иззети с Протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011 г. по ДП СЗ-71/2013 г., са се развили следните правни действия:

С определение № 484 от 18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 480/2014 г. на ОСДобрич, на осн. чл. 390, ал. 1 от ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗОПДНПИ е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ срещу Д. Е. К., А. Ж. К., В.А.Т., „А....“ ООД, „Ж.....“ ЕООД с цена на иска 4 933 158.61 лв., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запори на дружествени дялове и вземА.я, както и запор на парични средства лева, евро и щатски долари, в общ размер н а 238 828 лв., иззети с Протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011 г. по ДП СЗ-71/2013 г. Изпълнително дело № 2082/2014 г. по описа на СИС при РС-Добрич с докладчик ДСИ И. М. е образувано на 21.07.2014 г. по молба на КОНПИ-ТД-Варна с приложена обезпечителна заповед от 18.07.2014 г., издадена въз основа на посоченото 5 по-горе определение № 484/18.07.2014 г. по ч.гр.д. № 480/2014 г. на ОСДобрич. С Определение № 550/16.09.2014 г. на Апелативен съд-Варна по въз.ч.гр.д. № 455/2014 г. е обезсилено определението за допускане на обезпечение на бъдещ иск, постановено по ч. гр. дело № 480/2014 г. на ОСДобрич поради нарушаване на правилата за подсъдност и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд – Варна. Първият ищец по настоящото дело Д. К. е подал до ДСИ по изп.д. № 2082/2014 г. молба с Вх. № 3162/29.09.2014 г., с която моли на осн. чл. 245, ал. 2 от ГПК да бъде спряно изпълнението по посоченото изпълнително дело предвид постановеното определение № 550/16.09.2014 г. на Апелативен съд-Варна. ДСИ е оставил молбата без уважение. С влязло в сила на 26.11.2014 г. определение № 652/26.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6750/2014 г. по описа на ВКС, ГК, І о., е потвърдено определение № 550/16.09.2014 г. по въз.ч.гр.д. № 455/2014г. по описа на Ап. съд-Варна. Междувременно, на 13.10.2014 година, е отворен сейф № 34 в Алианц банк България, в който се съхраняват иззети с Протокол за претърсване и изземване от 02.09.2011 г. по досъдебно производство ДПСЗ-71/2013 г. пари в размер на 238 828 лв., като ДСИ М. ги е описал по брой банкноти и номинал, като е установил, че паричните средства са в размер на 236 685.96 лв., а не както е записано в обезпечителната заповед т.е. с 2 142.04 лв. по-малко. Описът на движими вещи е извършен на осн. чл. 400, ал. 1 ГПК и на осн. чл. 470, ал.1 ГПК са предадени за пазене на взискателя, а това е ищецът по бъдещия иск – КОНПИ чрез упълномощения му представител.