Определение № 7184 от 12.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7184 гр. София, 12.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20221100108957 по описа за 2022 година установи следното:

Ищците Т. Б. Д., Ц. А. В., Г. Н. В., К. Н. В., Й. С. В., В. С. В., Й. Б. В., Ц. В. Р., В. В.

А., В. Г. В. и Р. Г. В. са предявили отрицателен установителен иск за собственост срещу ответника „А.Б.“ ЕООД за признаване за установено, че ответника не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***. В молба вх.№ 43694/9.05.2023г. уточняват, че искът им касае тази част от имот с идентификатор ***, която им е възстановена чрез земеделска реституция. В хода на производството ищцата Ц. В. е починала и по отношения на нея производството по делото е прекратено.

Ищците обосновават правния си интерес да предявят отрицателен установителен иск срещу ответника с отказа на АГКК да бъде нанесен възстановения им с Решение № 364/13.03.2007г. на ОСЗГ Панчарево имот в кадастралната карта поради наличие на спор за материално право по смисъла на чл.53 ал.2 от ЗКИР.

Такъв спор действително съществува, тъй като ответникът „А.Б.“ ЕООД оспорва правото на собственост на ищците. От представените по делото доказателства се установява, че с Решение № 364/13.03.2007г. на ОСЗГ Панчарево по преписка по заявление вх.№ 92/2.02.1992г. , на наследниците на Т.С. В., сега ищците, е възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,611 дка в местността Широка Поляна, съгласно означението на вещото лице по адм.дело № 309/06г. на СГС по буквите Д-Е-Ж-ЗД.

Видно от представените от ищците скица по адм.дело № 309/06г. на СГС, представляваща неразделна част от решението по това дело, скица-проект от 14.02.2018г., скица на поземлен имот с идентификатор *** от 27.04.2018г. и комбинирана скица от 11.09.2018г., се установява, че възстановената на ищците, като наследници на Т. В., нива от 1,611 дка попада в имот с идентификатор ***, записан като собствен на ответника, и имот с идентификатор ***, записан като собствен на „П. С“ ООД. Настоящото дело касае тази част от възстановения на ищците имот , който попада в имот с идентификатор ***.

Ответникът „А.Б.“ ЕООД, наред с друго, оспорва правния интерес на ищеца да води срещу него отрицателен установитилен иск. Намира иска за недопустим и моли съда да прекрати производството по делото. Позовава се на посочена в отговора на исковата молба съдебна практика.

Съдът е дал възможност на ищците да изразят становище по възраженията на ответника, вкл. и по искането да се прекрати производството по делото, както и да обосноват правен интерес да предявят отрицателен установителен иск, вкл. и да обосноват 1 разбирането си как диспозитивът на съдебно решение по уважен отрицателен установителен иск за собственост ще доведе до нанасяне на възстановения им имот в кадастралната карта.

Ищците са заявили становище, в което се позовават на диспозитивното начало да изберат правото си на защита, на липсата на задължителна практика на ВКС, която да препятства предявяване на отрицателен установителен иск в случай като настоящия, липсата на изрично ограничение в чл.124 ал.1 от ГПК и молят съда да разгледа делото. Позовават се и на чл.6 от ЕКПЧ, като посочват, че тя се прилага с предимство пред актовете на вътрешното законодателство, които е противоречат.

При извършената от съда проверка в производството по чл.130 от ГПК, съдът установи следното:

Безспорно е, с оглед на диспозитивното начало, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да прецени дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск за собственост. В същото време обаче съдът има служебно задължение в чл.130 във вр. с чл.124 от ГПК да следи за наличието на правен интерес от предявения иск. При липсата на такъв, делото се прекратява.

Както е посочено в Решение 329/ 24.11.2011г. по гражданско дело № 1439/ 2010 г. на ІІ г.о., ВКС, наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е обусловено преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване, т.е. от вида на действията, посредством които ответникът извънсъдебно оспорва правото на ищеца. В случая ответникът е вписан в кадастралната карта като собственик на имота, в който попада възстановения на ищците от земеделска реституция имот. Поради това АГКК е отказала да впише ищците като собственици на възстановения им в реални граници имот, като е приела, че се касае за спор за материално право, който следва да се реши от съда.

Пред съда ищците са предявили отрицателен иск за собственост, като искат от съда да признае за установено по отношение на ответника, че той не е собственик на възстановения им по земеделска реституция имот.

За да се приеме, че е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е необходимо постановеното по така предявения иск съдебно решение да разреши окончателно със сила на пресъдено нещо възникналия между страните правен спор и по този начин да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва правата на другата страна /така цитираното решение, както и решение №240/07.02.1970г. по гр.д.№1582/69г. на І ГО на ВС/.Т.е. не би било налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, ако уважаването на този иск не би довело до постигане на онзи резултат, към който ищците се стремят.

В хипотеза, при която спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота на кадастралния план или допусната грешка в същия, следва да се приеме, че лицето, което поддържа, че неговият имот следва да бъде нанесен в плана, следва да предяви положителен установителен иск за своите права и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето,чийто имот вече е нанесен в плана и което поради тази причина оспорва искането на ищеца за нанасяне в кадастралния план на спорния имот, не е налице. Този извод на ВКС, обобщен в цитираното вече Решение 329/ 24.11.2011г. по гражданско дело № 1439/ 2010г. на ІІ г.о., се споделя изцяло от настоящия съд. Този извод е възприет и в последващата практика на ВКС – решение № 126/ 14.06.2013г. по гр. д.№ 53 по описа за 2013 г. , ІІ г.о.

Предявеният от ищците отрицателен установителен иск за собственост няма да им предостави търсената от тях защита, а именно нанасяне на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри към нея досежно възстановената им по земеделска реституция реална част от имот, който частично попада в имот с идентификатор ***, записан като собствен на ответника. Такава би им предоставил положителен иск за собственост. Позоваването за нарушаване на чл.6 от ЕКПЧ в случая не е основателно. Съдът 2 е предоставил на ищците да заявят становище по исканията на ответника и в този смисъл е спазил принципа за равенство на страните /”equality of arms”/. Неправилно избрания път за защита не препятства ищците да предявят надлежен иск и в този смисъл достъпът им до правосъдие не е ограничен. В техен интерес в частност, и в интерес на правосъдието изобщо, е да се препятства постановяването на недопустими решения, като още в началото на съдебния процес съдът да се произнесе по допустимостта на иска. Отделно от това, съдебната практика при търсена защита като по настоящото дело е последователна и в този смисъл улеснява правото на достъп до съд. Възприетото разбиране, че търсената от ищците защита може да се осъществи само с предявяване на положителен установителен иск за собственост не ограничава ищците от достъп до съд, а има легитимна цел – да предостави надлежна и ефективна защита, която ще доведе до целения от тях резултат, а не безцелно разглеждане на предявения от тях иск. Правилата за допустимост и правен интерес, като част от националното законодателство и развилата се въз основа на него съдебна практика, не само, че не са в противоречие на чл.6 от ЕКПЧ, но осигуряват гарантираните в чл.6 ефективно и предвидимо правосъдие.

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8957/22г. на СГС, І-26 с-в поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните.

Настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3