Решение № 956 от 04.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Пловдив, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330103587 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в размер на 1100 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит; договорна лихва в размер на 136.54 лева и обезщетение за забава в размер на 287.33 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за паричен заем, с чиста стойност на заема- 1100 лева и договорна лихва, платими на 29 седмични погасителни вноски. Заради забавата в плащанията се дължало и обезщетение за забава. Към момента не били извършвани плащания.

На ***г. било подписано Приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от ***г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което са прехвърлени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Иска се уважаването на претенциите и присъждането на разноски.

Поради неизпълнението срещу ответника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която постъпили възражения.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се 1 оспорва същата. Правят се възражения за недействителност на договора за заем поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Възразява се и за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и неустойка по договора. Иска се отхвърляне на исковете и присъждането на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Т. М., по което е образувано ч. гр. дело № *** г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира за безспорно установени по производството следните обстоятелства:

С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно бяха отделени обстоятелствата, че между „Сити кеш” ООД и ответника е сключен процесния договор за заем, по който е била предоставена сумата от 1100 лева.

Макар да не е отделно изрично като безспорно, следва да се вземе предвид, че страните не спорят и относно обстоятелството, че при изчисляването на ГПР е взета предвид единствено уговорената възнаградителна лихва. Този извод следва от постъпилия отговор на исковата молба и становището на ищеца по направените възражения.

От приложените към исковата молба доказателства се установява, че между „Сити кеш“ ООД и Т. М. е сключен договор за паричен заем № *** от ***г. С посочения договор на ответната страна е предоставена сумата в размер на 1100 лева, получена съгласно чл. 4, ал. 1. Уговорен е годишен лихвен процент от 40.05%, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен на 49.87 %. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок до ***г., на 29 седмични погасителни вноски в размер на 8.57 лева за първите три и 46.90 лева за останалите. Общият размер на всички плащания е записан на 1245.11 лева. В чл. 6 е уговорено, че заемателят се задължава да обезпечи договора чрез поръчителство или банкова гаранция. При неизпълнение на 2 това задължение в 3-денвен срок от сключването на договора, в чл. 8 е уговорена неустойка от 784.89 лева, дължима разсрочено, съгласно погасителния план.

Вземанията по процесния договор са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно договор за прехвърляне на парични вземания от *** г. и приложение № 1 от 12.11.2021 г. към него. Съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за установяване извършването на цесията. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от ищеца, което е редовно връчено на длъжника с исковата молба. Уведомяване се установява да е станало след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК с връчването на препис от ИМ и приложенията. Същото следва да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.

Относно недействителността на договора:

Не е спорно по делото, че ищецът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които 3 потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана 1245.11 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6 и чл. 8, предвиждащи предоставянето на обезпечение и неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно уговореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задъ лж ен и ето и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск по друг начин освен с получаването на по-голямо възнаграждение. Така неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото се иска по делото) се получава едно допълнително възнаграждение.

Доколкото още при предоставянето на заема кредиторът е предвидил по-високи плащания при липса на обезпечение и предава заемната сума без такова да е предоставено, за изчисляването на ГПР следва да изхожда именно от размера на плащанията предвидени в тази хипотеза. По-ниска стойност на плащанията е предвидена само при евентуално представяне на обезпечение, което представлява бъдещо несигурно събитие и не може да бъде взето предвид към момента на сключването на договора, след като не се е сбъднало. Тъй като неустойката всъщност покрива по-големия риск за заемодателя и е поставена като изискване за предоставянето на заема- чл. 6, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение, предвид посочения в договора лихвен процент- 40.05%, размерът на неустойката- 71.35% от предоставената сума и срока на заема- около 7 месеца.

Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49.87% и общата дължима сума– 1245.11 лева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка в размер на 784.89 лева.

4

Посочването в договора за кредит на по-ниски от действителните ГПР и обща дължима сума, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

Относно размерът на задълженията:

С ъ гл а с н о чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е Решение № 50147 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС; и практиката на ПОС: Решение № 277 от 6.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2677/2022 г.; Решение № 280 от 6.03.2023 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 3171/2022 г. и решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г.

От приетата ССЕ се установява, че са извършени плащания в размер на общо 600 лева. С тях се покрива част от главницата до размера от 500.00 лева.

Искът за обезщетение за забава е неоснователен, защото не се установява ответникът да е поставен в забава. Предвид недействителността на договора, посочените в него дати на изпълнение не удостоверяват настъпването на падеж на задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.