Решение № 4267 от 12.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4267 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20241100507599 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението „Е.П.“ ЕАД против акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 25.03.2024 г. по изп. дело № 2024844040095 по описа на ЧСИ С.Я. с peг. №844 с район на действие СГС, с който е оставено без уважение възражение с вх.

№ 22805/20.03.2024 г. против разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

(по чл.10, т.1 от Наредба №1/2009 г.).

Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноските, представляващи втори адвокатски хонорар по изпълнението в полза на взискателя като възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което неоснователно не е било уважено. Сочи се, че ЧСИ неправилно е приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са извършени изпълнителни действия. Изтъква се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, и поисканите и извършените действия се състоят единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Претендират се разноски в производство по обжалване на акта на съдебния изпълнител.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.

Посочва, че адвокатското възнаграждение е определено и за извършени след образуване на изпълнителното дело действия (след срока за доброволно изпълнение е наложен запор върху 1 конкретна банкова сметка) и затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата, както и че същото е определено в нормативно предвидения минимален размер.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските за адвокатско възнаграждение е предмет на съдебен контрол .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изпълнително дело е образувано по молба от „Е.П.“ ЕАД, с приложения към нея изпълнителен лист, издаден на 06.03.2024 г., въз основа на решение № 328 от 01.06.2013 г. по гр.дело № 1607 по описа за 2022 г. на Районен съд – Козлодуй вр. с Определение № 946/17.07.2023 г., потвърдено с Определение № 688/08.12.2023 г. по в.ч.гр. дело № 533/2023 г. по описа на ОС-Враца, влязло в законна сила на 29.12.2023 г. против длъжника „Е.П.“ ЕАД за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 08.00 лв. В молбата за образуване на изпълнителното производство, чрез адв. М..С взискателят е поискал ЧСИ да изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника.

Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 200 лв. С молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 07.02.2024 г., в който е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер за представителство в изпълнителното производство, платено в брой, като договорът служи за разписка за получаването. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратена на 15.02.2024 г. и е получена от него на 23.02.2024 г. С постановление от 09.02.2024 г. и поканата за доброволно изпълнение са определени разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение и 54.00 лв. такса по т.26 от ТТЗЧСИ по изпълнителното дело.

В срока за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 08.03.2024 г., длъжникът не е изпълнил доброволно своето задължение. С допълнителна молба от 11.03.2024 г. взискателят е посочил изпълнителен способ– запор на банкова сметка на длъжника в „УниКредит Булбанк“АД. В своята молба за налагане на запор взискателят е поискал присъединяване на допълнителен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, съгласно чл. 10, т. 2 НМРАВ заедно с приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адв. М..С, заплатен в брой на 18.03.2024 г. и е наложен запор в „УниКредит Булбанк“ АД върху банкова сметка на длъжника с IBAN *******CEZEL. Също така съобщението за наложен запор и присъединения адвокатски хонорар е получено от „Е.П.“ АД на 18.03.2024 г. До момента на 2 подаване на допълнителната молба с посочен изпълнителен способ също не са постъпили плащания за удовлетворяване на вземането на взискателя.

Длъжникът е подал възражение от 20.03.2024 г. срещу определените разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение с поддържаните и в настоящото производство доводи, което възражение е оставено без уважение с обжалвания акт.

При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира, че постановлението на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника по изпълнението против размера на адвокатското възнаграждение е оставено без уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.

433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.

Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни действия от процесуалния представител на взискателя, и второ - налице ли е прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа 3 сложност по делото. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело не са възложени изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя. Поради неплащане в срока за доброволно изпълнение, с допълнителната молба от 11.03.2024 г., е посочен конкретен изпълнителен способ. Поискани са конкретни изпълнителни действия, изразяващи се в запор на банкова сметка на длъжника. Вземането не е удовлетворено доброволно в предвидения законовия срок, нито по-късно. Взискателят по образуваното изпълнително дело е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и съдействие същото е било уговорено и заплатено, доказателство за което е самия договор, който има характер на разписка – т.2 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. С оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 (ДВ бр.7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200 лв. (т.1), то общият размер на минималното възнаграждение е 200 лв. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал присъединяване на адвокатски хонорар в рамер на 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 за образуване, като изрично е заявил, че ако длъжникът не изпълни доброволно своето задължение, допълнително ще бъде посочен способ за принудително изпълнение. След като длъжникът не погасява задължението, взискателят е процесуално активен и заедно с молбата с посочен изпълнителен способ е поискано присъединяване на допълнителен адвокатски хонорар, съгласно чл. 10, т. 1 за водене на изпълнително производство от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Това представлява последващо изпълнително действие с цел събиране на задължението по изпълнителното дело. Уговореното и заплатено от страната възнаграждение от 200 лв. е в нормативно определения минимален размер и не се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.36 ЗАдв). Затова съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.

С оглед на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които той е отказал да уважи възражението и на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.П.“ ЕАД с ЕИК ******* против разпореждане от 25.03.2024 г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 2024844040095 по описа на ЧСИ С.Я. с peг. №844 с район на действие СГС.

4

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5