Решение № 238 от 11.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Гинка К. Големанска като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601039 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 27/08.02.2024г. по НЧХД 673/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал подсъдимите С. Д. С. – роден на * г. в с. *, обл.

Смолян, *, български гражданин, неосъждан, женен, с постоянен адрес гр.

Пловдив, *, с ЕГН: ********** и В. Г. С. – родена на * г. в гр. Пловдив, *, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с постоянен адрес гр. Пловдив *, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНИ в това че през месец октомври 2021 г. в жилищен блок, находящ се в гр.Пловдив, * с подадено писмо до съседи на жилищния вход на същия жилищен блок са разгласили позорни обстоятелства за П. А. Т. от гр. Пловдив, * ЕГН **********, а именно, че пише незаконосъобразни неща, дължи наем за незаконно отнетата обща стая, се държи като феодал, всичко това е изнудване на живущите във входа , като посочените изрази са нанесени публично – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 , вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДАЛ по обвинението да са извършили престъпление по чл. 148, ал.

2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимите С. Д. С. – роден на * г. в с. *, обл. Смолян, *, български гражданин, неосъждан, женен, с постоянен адрес гр. Пловдив, *, с ЕГН: ********** и В. Г. С. – родена на * г. в гр.

Пловдив, *, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с постоянен адрес гр.

Пловдив *, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНИ в това, че през месец октомври 2021 г. в гр.Пловдив, *, * са извършили нещо унизително за честта и 1 достойнството на П. А. Т. от гр. Пловдив, *, * ЕГН **********, в негово присъствие, чрез разпространявани от двамата подсъдими и подписани от подсъдимия С. Д. С. печатни материали в жилищен вход, находящ се в жилищен блок, в гр. Пловдив, *, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги ОПРАВДАЛ по обвинението да са извършили престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.

Също на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е ОСЪДИЛ П. А. Т. от гр. Пловдив, *, * ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив, * сумата от 600 лева и на В. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив * сумата от 600 лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Горната присъда е обжалвана от адвокат Д. Т. – в качеството и на повереник на частния тъжител П. А. Т.. В жалбата се посочва, че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото, които са изобилни, непротиворечиви и изцяло кореспондират с твърденията в тъжбата и допълненията към нея. Предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен, като подсъдимите С. С. и В. С. бъдат осъдени за нанесените обиди и клевети.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адвокат * поддържа жалбата на изложените основания, като посочва, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява описаните в тъжбата обстоятелства. Още взема становище във връзка с причините за водене на делото и това, че тъжителят е бил готов да оттегли тъжбата си при извинение от подсъдимите. Предлага съдът да се произнесе съгласно посоченото в жалбата, както и да присъдени направените разноски.

Частният тъжител Т. заявява, че поддържа становището на процесуалния си представител и няма какво да добави.

Защитникът на подсъдимите – адвокат Е. предлага жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Посочва, че присъдата на първоинстанционния съд е мотивирана и правилно е посочено, че подсъдимите не са установили от обективна и субективна страна деянието.

Още сочи, че възраженията за противоречие с материалния закон са неоснователни и за същите няма аргументи, като предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият С. сочи, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.

Подсъдимата С. сочи, че поддържа казаното от защитника си и няма какво да добави.

В последната си дума подсъдимият С. заявява, че иска присъдата на Районен съд – Пловдив да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимата С. заявява, че иска оправдателната присъдата да бъде потвърдена.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото 2 доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, а именно – на 23.02.2024г. – съгласно отразения входящ номер (като присъдата е постановена на 08.02.2024г.) и при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК – частния тъжител, чрез процесуалния му представител.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите С. Д. С. и В. Г. С. обитавали апартамент, находящ се в жилищен блок на адрес гр. Пловдив, *. В същия жилищен блок живеел и частният тъжител П. А. Т.. Същият бил собственик на апартамент №*, ведно с принадлежащото към него таванско помещение *, избено помещение * и гараж, както и на апартамент № *, находящ се отново в същия жилищен блок ведно с таванско помещение * и таванско помещение *. През годините частният тъжител започнал да ползва наред с притежаваните тавански помещения и общата таванска стая за собствени нужди срещу сумата от 10 лв. месечно.

Управлението на етажната собственост, в която частният тъжител и подсъдимите притежавали самостоятелни обекти и прилежащи помещения се осъществявало на ротационен принцип. През годините във връзка с поддръжката, ползването и управлението на общите части на посочената сграда се свиквали общи събрания. Създала се практика за резултатите от тези събрания, включително и за дължимите такси по поддръжка и обновление на етажната собственост да се съставят печатни или собственоръчно написани текстове с определено съдържание, под форма на съобщения, като целта била по този начин да се оповестяват резултатите от събранията до останалите съсобственици, които не се явявали и не вземали участие в тях.

С течение на времето събирането на средства за поддръжка на общите части и самата тяхна поддръжка и използване започнало да създава затруднения на лицата, които се занимавали с дейност по събиране на средства за поддръжка, а събраните средства за същите цели според някои се оказвали недостатъчни.

Въпросът кой да осъществява управителните функции за второто, третото и четвъртото тримесечие на 2021 г. бил поставен отново в началото на 2021 г., а именно на 10.03.2021 г., също и проблемите на живущите в сградата, свързани с разходите по поддръжка на сградата. Поставил се на обсъждане и въпросът за създаване на две каси, едната за текущи плащания и едната за фонд ремонти. Сред поддръжниците на това предложение бил и частният тъжител П. Т..

3

По повод предложението да се обособят две каси последвали възражения от част от етажните собственици, че решенията се вземат не по установения ред, включително и не по установения ред било взето решение за обособяване на каса две, оспорени били и дължимите суми за общите части от всеки от ет. собственици до момента като критиките били насочени главно към частния тъжител. Сред недоволните живущи в сградата по тези въпроси били и двамата подсъдими С. и В. С.и.

След този период разединението сред живущите в кооперацията относно ползването, поддръжката и управлението на общите части продължило. През октомври 2021 г. било изготвено съобщение със заглавие „Защо спираме да плащаме“, в което се съдържали изявления, в част от които се споменавало и името на частния тъжител, че пише незаконосъобразни неща, че дължи наем за незаконно отнетата обща стая, че всичко това е изнудване на живущите в сградата , че се държи като феодал.

Впоследствие екземпляри със същото съдържание, със заглавие „Защо спираме да плащаме“, носещи собственоръчно написани имена С. С. и подпис, започнали да се разпространяват пред входните врати на живущите в сградата и на общодостъпни места в нея. В знак на недоволство на някои от живущите в сградата относно управлението и ползването на общите части било изпратено и съобщение до Районна прокуратура Пловдив, във връзка с което било образувано наказателно производство за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Съдържанието на съобщението със заглавие „Защо спираме да плащаме“ стигнало до знанието и на частния тъжител, тъй като и той самият обитавал сградата, същият приел, че написаното се отнася за него, а съдържанието му го огорчило. Според тъжителя критиките били напълно неоснователни, неотговарящи на истината, почувствал се засегнат от съдържанието на написаното в него и от това, че стига до знанието на други от етажните собственици. Същият се почувствал наклеветен, обиден, поради което и депозирал настоящата тъжба в съда.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа събраните в хода съдебното следствие доказателства, които са били приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно.

В този смисъл РС-Пловдив се е позовал на показания на разпитаните свидетели *, обяснения на подсъдимите В. С. и С. С., нотариален акт за придобиване право на собственост, вписан под * г.- копие, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот * г.- копие, договор за замяна на членствени права в ЖСК Аспараух от 08.06.2000 г.- копие, протокол за проведено събрание на живущите–* № 31 о т 22.04.2004 г. – копие, протокол от Общо събрание на живущите от гр.Пловдив, * от 10.03.2021 г.- копие, писмени материали със заглавие „Протокол от Общо събрание от 21.06.2017 г. на живущите “, „Протокол от Общо събрание проведено на 02.06.2020 г.”, „Уважаеми съседи, че задната врата се блъска непрекъснато”, „Защо се изпълняват еднолично взети решения от г-н Т.”, „Защо спираме да плащаме”.

4

Доказателственият анализ на РС-Пловдив е задълбочен и подробен, като поотделно и обстойно са коментирани показанията на всеки един от горепосочените свидетели и съдържанието на документите, както и какво се установява от същите. Настоящият състав на съда не намира за необходимо да повтаря последния анализ на първостепенния съд, доколкото го споделя изцяло, като следва още да се съобрази, че пред въззивната инстанция не се сочат конкретни възражения в тази насока, които да бъдат коментирани.

Ето защо в случая не се установи дефицит в процесуалната дейност на първоинстанционния съд по изясняване фактическата обстановка, в който смисъл са събрани всички възможни относими данни, правилни са изводите относно възприетите фактически положени.

В настоящия казус далеч по-голям интерес предизвиква въпросът за приложението на правото, включително предвид това, че при съпоставяне на възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка и тази, изложена в тъжбата, се констатира общо съответствие между същите две, но от друга страна – РС-Пловдив е достигнал до извод за липса на данни за престъпление.

Съставът на Окръжен съд – Пловдив намери, че причината за горното следва да се търси самото съдържание на частната тъжба, което –включително заедно с многобройните допълнения към нея, не съдържа достатъчно конкретно описание на изпълнителното деяние на престъпление по смисъла на НК, поради следното:

Частният тъжител е заявил желание да води и съдът е приел да разгледа обвинение за престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК срещу подсъдимите С. Д.