Присъда № 346 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 346/15.12.2025 г. по НОХД № 536/2025 г. по описа на ВРС, НО, 45-ти състав

Районна прокуратура Варна е внесла в РС Варна обвинителен акт срещу К.К.Х.,ЕГН ********** затова, че на 13.09.2022 год., в гр. Варна, отнел чужди движими вещи - сумата от 200.00 лева /двеста лева/ от владението на Г.С.С., с намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила чрез удар в главата и заплашване като казал на Г.С.С., че ако не му даде парите, ще продължи да му нанася удари - престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по общия ред.

В хода му подсъдимият Х. депозира обяснения, съгласно които отрича да е отнемал от владението на свидетеля С. инкриминираната с обвинителния акт парична сума, като твърди, че С. доброволно му я е дал. Признава, че го ударил зад врата, но не било със сила.

В дадения ход по същество представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Намира го за доказано въз основа показанията на свидетелите, които са възприели факта на отправените от страна на подсъдимия заплахи към пострадалия, както и на насените му удари. Намира, че обясненията на подсъдимия са защитна версия и не следва да се кредитират.Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума предвиден в закона – лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Адв. Н.Игнатова, АК-Варна, защитник на подсъдимия оспорва обвинителната теза, намирайки я за недоказана. Намира, че показанията на свидетелите са противоречиви.

Намира за недоказан елемента от изпълнителното деяние на престъплението грабеж, свързан с противозаконното отнемане на инкриминираната парична сума от владението на свид. С..

Без да отрича факта на физическата саморазправа от страна на Х. спрямо последния, застъпва, че отнемането на инкриминираната парична сума не се е доказало по изискуемия несъмнен начин, в това число от показанията на пострадалия, който бил заявил, че доброволно дал сумата от 130 лв., а впоследствие и още 100 лв. По изложените съображения и намирайки обвинението за недоказано, пледира подзащтният му да бъде признат за невиновен и оправдан.

Подс. Х. поддържа казаното от защитника си. Признава факта на нанесения на пострадалия удар, но отрича да му е отнел инкриминираната парична сума. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Към 13.09.2022 пострадалият Г.С.С. работил като куриер в спедиторска фирма „Еконт“. На същата дата около 16:15 часа С. бил на работа и управлявал служебен лек автомобил с peг.

№ ***, като се намирал в град Варна, в локалното платно на бул. „Вл. Варненчик“, в посока центъра на града, в близост до дом № 103. На тротоара от дясната страна по посоката на движението по начин, който затруднявал движението бил паркиран лек автомобил БМВ с рег.№ ***, собственост на св.К.П. Х., управляван от сина му – подс.Х.. При преминаване край автомобила на Х., управлявания от С. автомобил ударил страничното му огледало.

Виждайки това Х. и М., които били наблизо се затичали към С., който спрял и слязъл от автомобила, за да види какви са повредите. Двамата започнали да се държат грубо със С., 1 като му викали и обиждали. Разбирайки, че Х. е водач на автомобила,С. му предложил да повикат полиция или да съставят двустранен протокол за ПТП, но Х. не се съгласил, казал, че не иска полиция, а да му се заплати сумата от 200 лв. Първоначално С. отказал, като казал, че няма пари, държал да се извика полиция, но подсъдимия го ударил силно с ръка през лицето и продължил да настоява да му бъде заплатена сумата от 200 лв. Тъй като С. имал в себе си голяма сума пари от оборота се притеснил, че ще му бъдат взети всички пари, както и че ще получи други удари и дал С. исканите от него 200 лв.

След като взели парите Х. и М. се качил в лекия автомобил „БМВ“, peг. № *** и напуснали местопроизшествието. Веднага след това пострадалият подал сигнал на спешния телефон „112“ и на място пристигнал полицейски екип. Пострадалият имал наранявания по лицето, но медицинска помощ не е търсил и не се е освидетелствал. Отишъл във 01 РПУ Варна и подал жалба, въз основа на която е била образувана преписка № 14674/2022 г. по описа на РП Варна, въз основа на която било образувано ДП № 1911/2022 г. по описа на 01 РУП Варна.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – частично от обясненията на подс.Х., от показанията на свидетелите А.А., дадени в хода на съдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК, св.И.Н., св.Б.Г., дадени в хода на съдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК,св.Г.П., дадени в хода на съдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК,св.Д.Д., дадени в хода на съдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК,св.Т.К.,св.В.Д., дадени в хода на съдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК,св.Марин М., дадени в хода на съдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК,св.Костадин Х., протокол за разпознаване на лица /л. 75 от ДП /, писмо от Дирекция "Национална система 112" /л. 82 от ДП /, ведно със СД,справка за прослушани представените от РЦ 112 записи / л.84 от ДП/,справка за съдимост.

С оглед обстоятелството, че обясненията на подсъдимия Х. освен доказателствено средство, са и средство за защита, съдът прие, че обясненията му следва частично да бъдат кредитирани - в частта, в която потвърждава, че на процесната дата е бил със св.М., паркирал автомобила си в локалното платно на бул.“Вл. Варненчик“ и отишли при техен познат, който имал заложна къща. Потвърждава, че е чул удара, когато автомобила му е билударен от друг с логото на „ЕКОНТ“. Освен това потвърждава и, че е искал пострадалия да плати 200 лв. за щетата в брой и на място. Потвърждава, че първоначално пострадалия му дал сто и няколко лева, като подсъдимия му казал, че не са достатъчни и го ударил зад врата, след което пострадалия изкарал повече пари и му дал 200 лв. В останалата част настоящият съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия, в които той по същество отрича да е извършил инкриминираното деяние и твърди, че водачът се съгласил доброволно да му даде сумата от 200 лв.

Обясненията на подсъдимия в тази им част остават изолирани и категорично се опровергават, както от показанията на пострадалия, така и от показанията на останалите свидетели очевидци на инцидента.

Най-съществено значение за изясняване на основния факт по делото – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, имат показанията на пострадалия С.,прочетени със съгласието на страните и предварително разясняване на процесуалната гаранция по чл. 281, ал. 7 от НПК и които съдът кредитира изцяло.От тях се установяват, както причината за конфликта с подсъдимия, така и това, че на инкриминираната дата и място подсъдимият му е нанесъл удар и го е принудил да му даде сумата от 200лв.

2

Основен източник на преки обвинителни доказателства, уличаващи подс. Х. в извършване на вмененото му престъпление, представляват и показанията на свидетелите Т.Х., Б.Г. и Д.Д..

Свидетелите са възприели лично действията на извършителя спрямо пострадалия.

Св. Демиров заявява, че се е намирал в офиса , когато чул да се вика :“ боят момчето, бият го“, излязъл и видял двама мъже да притискат и блъскат с телата си трети към предния капак на автомобил. Според свидетеля едно от лицата крещяло на водача на автомобила на „ЕКОНТ“ :“ плащай парите или ще те пребия“.Твърди, че видял, как третото лице им дава пари, като в ръката му останали банкноти, които едно от лицата издърпало, макар, че той не искал да ги дава.

Св.Б.Г. свидетелства, че когато шофьорът на автомобила на „ЕКОНТ“ слязъл, за да види какви са щетите към него се приближил мъж, които започнал да му вика и да го бута, като му крещял „ виж какво ми направи колата“, „ счупи ми колата“,“ ще те убия“. Г. също потвърждава, че е чула мъжът да иска пари от водача на автомобила на „Еконт“. Г. също потвърждава, че мъжът който е искал пари от пострадалия го е ударил по лицето и е дръпнал от ръцете му част от парите.

Св.Т.К. също потвърждава, че е чула водача на лекия автомобил БМВ да настоява пострадалия да му даде сумата от 200 лв. за огледалото, както и че когато заявил, че няма как да му плати и иска да се извика полиция, бил ударен с ръка в предната част на лицето.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като ги намира за непротиворечиви, взаимно допълващи се и логични.

Съдът кредитира и показанията на св.М., който потвърждава, че е бил с подсъдимия на посоченото място, както и че е имало съприкосновение между автомобила управляван от пострадалия и автомобила на подсъдимия, при което е било счупено страничното огледало.

М. посочва, че Х. се афектирал като видял повредата и е започнал да се разправя със С..

Потвърждава и, че Х. е поискал С. да му заплати за щетата, както и че го е ударил зад врата.

Това, че подсъдимия се е държал грубо с пострадалия, отправял му е заплахи и са му искани пари, както и че подсъдимия е нанесъл удар по лицето на пострадалия се установява и от изпратения от Дирекция "Национална система 112" запис на телефонен разговор,по отношение на който е изготвена справка, възпроизвеждаща разговорите на свидетелите Х., Г. и на пострадалия.

Показанията на полицейските служители Атанасов и Ножаров, дадени пред разследващ орган, съдът счита, че също допринасят за потвърждаване на показанията на св. С..

От актуалната справка за съдимост на подсъдимия съдът установи, че същият е неосъждан, тъй като е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Грабежът по смисъла на чл.198 ал.1 от НК е съставно престъпление, което се осъществява чрез престъпленията принуда и кражба . Принудата/ която може да бъде психическа или физическа/ е начинът за преодоляване съпротивата на лицето, от което се отнемат вещите.

Според съдебната практика принудата може да бъде насочена към преодоляване на реална или възможна съпротива на лицето / Решение № 436 /06.06.1996 г. на ІІ-ро н.о. на ВС /.

Вторият акт на изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещите от владението на пострадалия с намерение противозаконното им присвояване /кражба/. При грабежа е необходимо принудата винаги да предхожда или да съпровожда отнемането на вещите.От субективна страна освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да 3 бъде доказано и намерението за противозаконно присвояване на чуждите вещи. Грабежът подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл - деецът трябва да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият К. Х. е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение - по чл. 198, ал. 1 НК.Анализът на наличната по делото доказателствена маса обосновава несъмнен извод, че на инкриминираните дата и място подс. Х. употребил принуда – чрез сила – ударил пострадалия в главата и принуда чрез заплашване – казал на пострадалия, че ако не му даде парите, ще продължи да му нанася удари, като по този начин е мотивирал пострадалия да му даде исканата сума, като установил и фактическа власт върху нея.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице - подс. К.К.Х., роден на *** г., българин, български гражданин, неженен, реабилитиран, със средно образование, работи, живущ в *** ЕГН **********; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик, а е придобил власт върху тях като е използвал сила и заплашване.