Решение № 48 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300502807 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е на повторно разглеждане от въззивния съд след постановеното Решение № 50062/ 17.10.2023г. по гр.д.№ 1215/ 2022г. на ВКС – ІІ ТО, с което е обезсилено първоначално постановеното решение на ПОС по гр.д.№ 2614/ 2021г. в частта, в която е обезсилено постановеното решение от КРС по гр.д.№ 1995/ 2019г. в частта, в която исковете на ищците В. Я. и Н. О. против ЗД “Бул Инс“ АД по чл.432, ал.1 КЗ са уважени за всеки за сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2019г. до окончателното плащане, и са отхвърлени за горницата над 6 000 лева до пълния размер от 8 000 лева / частичен от 25 000 лева/, и исковата молба е върната в тази й част, КАКТО И първоначално постановеното решение на ПОС е отменено в останалата му част, с която е обезсилено решението на КРС по гр.д.№ 1995/2019г. , В ЧАСТТА, в която исковете на В. Я. срещу ЗД“Бул Инс“ и Н. О. са уважени за горницата над сумата 2 000 лева за всеки от тях до присъдения размер от сумата 6 000 лева на всеки, ведно със законни лихви върху главниците считано от 23.12.2019г. до окончателното им изплащане, и е отхвърлено 1 искането на ищците за присъждане на законни лихви върху присъдените главници за застрахователно обезщетение считано от 27.01.2019г. до 22.12.2013г. / 2023г./ вкл. и в частта за присъдени разноски по делото. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС.

С обжалваното решение на основание чл.432 КЗ ЗД “Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на ищците В. Кр.Я. и Н. А. О. за всеки поотделно сумата от по 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вредиболки и страдания, вследствие на травматични увреждания, причинени виновно от И. И. Б. при управление на лек автомобил при ПТП настъпило на датата 20.01.2019г , като за автомобила на причинителя на вредата е действала застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 23.12.2019г. до окончателното плащане, КАТО исковете за разликата от уважените им размери от по 6000 лева до пълните претендирани размери от по 8 000 лева , като частични от претендираните от по 25 000 лева , КАКТО И за периода от 27.01.2019г. до предявяване на иска за заплащане на неимуществени вреди и обезщетение за забавено плащате в размер на законната лихва, са отхвърлени като неоснователни.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Производството по делото е висящо пред въззивния съд по постъпили 2 въззивни жалби :

1. Въззивна жалба от ЗД “Бул Инс“ АД против решението на районния съд в частта, в която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди на ищеца В. Я. за сумата над 2 000 лева, както и в частта, в която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди на ищцата Н. О. за сумата над 2000 лева, като са присъдени съответните разноски на ищците. В тези части се иска отмяна на обжалваното решение за всеки от ищците и постановяване на такова, с което се отхвърлят предявените искове над тези суми, като се присъдят направените разноски и адв.възнаграждение пред всички инстанции. Присъдените от районния съд размери обезщетения за неимуществени вреди на ищците се оспорват като неоправдано завишени, не по критерия по чл.52 ЗЗД, в която насока се прави довод, че ищците не са доказали продължителни болки и 2 страдания, както и такива с особен интензитет, не са установени тежки увреждания, а както е отбелязано от съда в мотивите касае се за леки телесни повреди и при двамата ищци. Възразява се, че възстановителния период е бил с минимален срок, като този на ищеца е приключило в рамките на 25 дни, а при ищцата в рамките на 10-15 дни. Сочи се, че доказателства за стрес и/или тежки психически травми и последствия не са събрани по отношение и на двамата ищци.

2. Въззивна жалба от В. К.Я. и Н. Ат.О. против решението на районния съд в частта относно началния момент на претендираната законна лихва за забава, присъдени от уважените искове за причинени неимуществени вреди считано от 23.12.2019г – датата на предявяване на иска, ВМЕСТО от посочената в ИМ дата – 27.01.2019г. – датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ, вр. с чл.430, ал.1 КЗ, който срок е седемдневен. В тази насока се иска отмяна на решението в обжалваната част относно началния момент на присъдената законна лихва върху присъдените обезщетения, като се присъди лихва от изтичане на седемдневния срок, предоставен по КЗ на застрахованото лице за уведомяване на застрахователя или алтернативно да се присъди законна лихва от датата на получаването на предявената от жалбоподателите претенция – 04.03.2019г. Претендира се присъждане на АВ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Жалбите изхождат от надлежни страни, подадени са против подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустими подлежат на разглеждане по същество.

По въззивната жалба на ЗД “Бул Инс“ АД.

С оглед предмета на жалбата на този жалбоподател, с която постановеното решение на Карловския районен съд се обжалва само по отношение на определените от съда на основание чл.52 ЗЗД размери на претендираните обезщетения за неимуществени вреди от настъпило ПТП на датата 20.01.2019г , като се оспорват присъдените размери над 2 000 лева до уважените от 6 000 лева, то постановеното решение не се оспорва като неправилно по предявените искове като доказани по своето правно основание.

Безспорни съответно са фактическите обстоятелства, че в резултат на ПТП, настъпило на 20.01.2019г. в посока запад-по път І-6, гр.К. – гр.С., на 3 км.253+500, в землището на гр.К., при движение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „ 530 Д“ с рег.№ ***, управляван от водача И. И. Б., при нарушение на правилата за движение по пътищата, като при влажно време, мокра пътна настилка и в тъмната част на денонощието, предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него автобус, при навлизане в южната пътна лента за движение на МПС в посока изток-запад към гр.С., в която в същото време се е движел бус с марка „Мерцедес“, управляван от В. Кр.Я., при последвал челен удар между двете МПС настъпило ПТП , при което автомобилът марка „БМВ“ преустановил праволинейното движение на движещия се автомобил марка „Мерцедес“, деформирал го и го върнал в югозападна посоча, където последният се преобърнал странично, извън пътя.

В резултат на това на ищците са причинени телесни увреждания. По случая е било образувано ДП №4-РП/2019г. по описа на ВОП-Пловдив, като наказателното производство е прекратено с постановление от 11.04.2019г. по желание на пострадалата Ч., а по отношение на пострадалите Я. и О. – са нанесени леки телесни повреди. В хода на наказателното производство е било установено, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на виновния водач И. Б. поради неправомерно предприета маневра „ изпреварване“ без видимост и достатъчно разстояние за извършване на маневрата при предупредителен знак „ Опасен завой надясно“ и забранителен знак „Забранено изпреварването“, с управлявайки с превишена , която не му е позволила да спре безопасно, поради което настъпил удар с втория участващ автомобил „Мерцедес“. Описаното е обусловило пряката причинна връзка между деянието на водача на лекия автомобил и настъпилите вредоносни последици за ищците В. Я. и Н. О..

Във връзка с предмета на обжалване от този жалбоподател с ОИМ ответникът е направил възражение за прекомерност на претенциите за неимуществени вреди, както и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и за прекомерност на заявената по реда на чл.493а, ал.4 КЗ претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Възражението за съпричиняване е било основано на твърдението във връзка със задължението на водачите по чл.137а , ал.1 ЗДвП когато са в движение да използват обезопасителни колани, с които МПС-тата са оборудвани, като неизпълнението на това задължение на ищеца В. Я. като водач, а на ищцата Н.

4

О. като пътник обективно допринесло за настъпване на вредните последици.

По отношение на водача В. Я. е наведено и нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП във връзка със задължението да не се надвишава скоростта сигнализирана с пътен знак, което е било установено с приложените към ИМ документи за това, че този автомобил е бил управляван със скорост 58 км/ч извън въведеното ограничение на скоростта от 50 км/ч .

С насрещно възражение относно въведеното такова от ответника за съпричиняване, ищците чрез проц. си представител са оспорили последното, основавайки се на представения по делото Протокол за ПТП относно вината на водача Б., механизма на ПТП , като доколкото същият е съставен от органи на полицията, то не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства във връзка с механизма на произшествието.

Оспорено е възражението за съпричиняване като неподкрепено с доказателства, което възражение подлежи на пълно и главно доказване в производството.

От ангажираната по делото СТЕ с предмет на задачата определяне скоростта на движение на товарния автомобил с марка „Мерцедес“, максимално разрешената скорост на пътния участък, задействането на спирачната система на управлявания от водача на първия автомобил, възможността последния да предотврати настъпването на ПТП, е установено чрез приложение на нарочна формула за изчисление на скоростта на двете МПС в момента на удара, определени от теория на удара/ ефективен метод при насрещен или попътен удар между МПС/, че скоростта на т.а. „Мерцедес“ преди задействане на спирачната система е била около 70 кв./ч, а в момента на удара около 39 км/ч, поради което водачът на „Мерцедес“ при движение с тази скорост е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно есктрено спиране. По отношение на водача на л.а. „БМВ“ в края на маневрата е загубил контрол над автомобила и неконтролируемо се е насочил към лявата лента, където е настъпил неизбежен удар. Основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „БМВ“ при предприетата маневра – изпреварване е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в лявата / южна лента/ на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно поради насрещно движещия се автомобил „Мерцедес“. Скоростта на движение на л.а. „БМВ“ в момента на удара е изчислена на около 77 км/ч.

5

По делото е приета и СМЕ, по която е установено, че на ищеца В. Я. са причинени травматични увреждания : повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, навяхване на шията, контузия на дясното коляно, охлузване по шията, кръвонасядане по дясната колянна става.

Проведено е било лечение амбулаторно, състоящо се от имобилизация на шията две –три седмици и прием на аналгетици. Установено е също така охлузване на кожата в лявата част на шията, които при условия на поставяне биха могли да бъдат получени от предпазен колан, който за шофьора преминава отляво на шията. Пълното оздравяване е определено в рамките на 25-30 дни. По отношение на ищцата Н. О. са установени травматични увреждания : повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза, контузия на двете колена, контузия в лява ръка, травматичен оток и охлузване на лявата ръка, охлузване по носа, кръвонасядания и охлузвания по долните крайници, за които е проведено домашно-амбулаторно лечение чрез обработване на охлузванията и прием на аналгетици. По отношение на тази страна не са установени специфични травматични увреждания, даващи данни за правилно поставен обезопасителен колан. За конкретното травматично увреждане е определено пълно оздравяване в рамките на 10-15 дни.