Протокол № 559 от 29.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 559 гр. Благоевград, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова

Сложи за разглеждане докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно наказателно дело № 20261200600305 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

На именното повикване в 10:55 часа се явиха:

Подсъдимият А. А. С. се явява лично.

Подсъдимият А. А. С. се явява лично.

За тях се явява адв. Д..

Частният обвинител Я. Б., не се явява.

За нея се явява адв. А..

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, счита че няма процесуални пречки по пода на делото ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се, че е образувано по повод депозирана частна жалба от адв. Д. като защитник на А. С. и А. С. срещу определение постановено в с.з. проведено на 17.03.2026 г. по НЧХД № 285/2025 г. по описа на РС - Гоце Делчев, с което е било отказано прекратяване на наказателно производство по основанията на чл.25 ал.1 т.2 от НПК.

1

Развиват се подробни съображения за необоснованост на определението за неговата незаконосъобразност и неправилност.

Иска се отмяната му, както и прекратяване на наказателното производство.

ДОКАДВА се, че е депозиран отговор от Я. Б. чрез нейният адвокат по повод съображения в жалбата, където подробни са развити съображения за неговата правилност.

Настоява се за потвърждаването му.

АДВ. Д.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания. Моля да дадете ход на делото по същество.

АДВ. А.: Завявам, че оспорвам изцяло жалбата.

Поддържам изцяло отговора, който е подаден спрямо подробно описаните аргументи.

Нямам искания за нови доказателства.

Моля да бъде даден ход на делото по същество.

Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическата си страна, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, законодателят е категоричен и с императивни норми регламентирани в чл. 84 от НК и чл. 81 ал.3 от НПК е посочил, че наказателното производство по дела от НЧХ следва да бъдат образувани в рамките не 6 месечен срок от узнаването. В конкретния случай става въпрос за твърдения за някакви противоправни действия на доверителите ми в присъствие на самата частна тъжителка станали на 01.12.2024 г.

При тези обстоятелства наказателното дело следва да бъде образувано до 01.06.2025 г., когато изтича 6-месечния срок, но това не е сторено.

След като е изтекъл преклузивния 6-месечен срок е редно, както съдията докладчик, така изобщо това наказателно производство да бъде прекратено на основание чл.25 ал.3 т.2 от НПК.

Тъй като законодателят в разпоредбата на чл.81 ал.3 от НКе регламентирал и една втора хипотеза и ще ви обърна внимание на тези 2 обстоятелства. В конкретния случай законодателят е посочил, че не се прекратява, ако частната тъжба бъде предявена в едномесечен срок от връчване на Постановлението за спиране на наказателното производство, но такава хипотеза в случая няма.

Постановлението за спиране на наказателно производство предполага на първо място образуване на наказателно производство. Такова няма. И все по време на това наказателно производство в досъдебната фаза след като установяват обстоятелства, че производството е от частен характер се спира на основание чл.25 ал.1 т.6 от НПК се дава възможност в едномесечен срок делото да бъде предявено. В конкретния случай прокуратурата изобщо не е сезирана на 2-ри декември, частната тъжителка е подала молба до органите на МВР и органите на МВР след като са извършили полицейска проверка са докладвали делото на прокурора, който от 13.02.2025 г. е постановил Постановление за отказ. Т.е. Постановление за образуване на наказателно производство изобщо няма. Вижданията на съдията докладчик, че Постановлението за отказ е равностойно на Постановлението за спиране нямат никаква правна логика, а са един правен абсурд, който не намира опора нито в практиката на ВКС, нито в съдебната доктрина. Постановление за отказ не може да се равнява на Постановление за спиране, защото реално погледнато Постановлението за отказ е акт, с който прокурора преценява, че изобщо няма данни за образуване на дело от общ характер.

Вижданията в отговора на частната тъжба, че трябва да бъде поставен знак за равенство между Постановление за отказ и Постановление за спиране няма как да бъде, защото това е абсурд.

Правораздаването, особено по отношение на наказателните дела е една прецизна и ювелирна дейност и когато не са налице предпоставките за образуване на дело и изобщо за водено на наказателно производство не следва да се води, защото то рефлектира и върху правната сфера и на двамата подсъдими. Двамата подсъдими също търпят права, а пък според съдията докладчик видите ли, че ако не се преравни Постановлението за отказ на Постановление за спиране това засягало правата на частният тъжител. Ами когато пък правиш една такава еквилибристика от юридическа гледна точка несъстоятелна пък нарушаваш правата на други двама души.

В конкретния случа, смятам че хипотезата на чл.81 ал.3 пр.2 НПК, 3 изобщо не е налице. От друга страна когато се говори за образуване на наказателно производство след изтичане на преклузивния срок би трябвало да бъдат развити подобни аргументи в частната тъжба каквито няма. Нещо повече. Прави впечатление няма как да бъде отминато това обстоятелство, че самият съдия докладчик си позволява да преквалифицира деянието. Ако се проследи частната тъжба, която е предявена е по чл.147 НК вр. чл. 148 ал.1 т.1 от НК. Изведнъж съдията докладчик решава, че е престъпление по чл.148 от НК, нещо което става след 6-месечния срок по чл.287 от НПК без да е налице съдебно следствие.

В конкретния случай се натрупват пороци още на етапа образуване на наказателно производство, които противоречат на императивни норми от закона. Норма от НК. Норма от НПК.

Ето защо, аз ви моля да отмените атакуваното определение и се произнесете по същество и прекратите наказателното производство срещу доверителите ми.

АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, заявявам още веднъж, че изцяло оспорвам и изразявам позиция, че не съм съгласна с доводите и аргументите, които са изтъкнати и оплакванията, които се правят за постановеното определение на съда и считам, че абсолютно правилно съдията докладчик на първоинстанционният съд е приел, че не е изтекъл преклузивният шест месечен срок. Абсолютно не споделям становището, че определението на съда не намира опора в съдебната практика и представлявало един правен абсурд, което категорично не споделям. Точно обратното. С подобно казуси ВКС е бил сезиран многократно и този въпрос има една много широка правна опора в съдебната практика на ВКС, а именно относно въпроса от кой момент започва да тече преклузията, която е предвидена в нормата на чл.81 ал.3 от НПК и това е момента от постановяването на последният прокурорски акт, като ВКС е категоричен в практиката си, че не трябва да се тълкува стеснително и буквално разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК и да се взрачаваме само в наименованието когато е налице Постановление за отказ на образуване на ДП. Такова нещо няма и практиката многократно го е потвърждавала, като в крайна сметка се приема, челицето няма как да знае и да има правните познание за едно престъпление дали се преследва по тъжба на пострадалия 4 или то се преследва от държавното обвинение.

Ето защо ВКС постановява в своята практика, че това се случва и срока започва да тече едва когато се постанови последният прокурорски акт, в случая за прекратяване на преписката пред прокуратурата.

Процесуалното поведение на частната тъжителка посочва, че същата е приела, че нейните права са нарушени и по тази причина тя е сезирала съответните органи на реда само ден след случилият се инцидент. Започнала е проверка. Не съм съгласна, че не е сезирана и прокуратурата, тъй като всички материали от преписката и проверката са изпратени именно на районния прокурор за произнасяне. Районният прокурор е постановил своят акт, след което следва да се приеме и меджу другото държа да отбележа, че в самото Постановление наблюдаващият прокурор е посочил, че тъжителката може да потърси правата си по съдебен акт, и че изнесените от нея данни в жалбата съставляват престъпление от частен характер, поради което същата е упражнила това свое право. Сезирана е Районен съд – Гоце Делчев и е образувано съответното наказателно производство.

Що се отнася до вметнатите оплаквания по преквалифицирането на деянието и т.н. Считам, че същите към момента са абсолютно неоснователни и абсолютно нямат отношение по въпроса, който следва настоящия съд да реши.

Те касаят един друг момента на наказателното производство ако продължат съдопроизводствените действия по делото.

В този смисъл и предвид аргументите, които съм изтъкнала и в отговора, аз ще ви моля да постановите вашият съдебен акт и да потвърдите определението на РС – Гоце Делчев за отказ да се прекрати наказателното производство и да върнете делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

РЕПЛИТКА АДВ. Д.: Само един момент. Не му мястото законодателят е посочил, че не зненанието на закона никого не извинява и не е прокуратурата или МВР институцията, която да обяснява на някого. Постановлението за отказ е постановено на 13.022025 г. до 01.06.2025 г. в рамките на 6 месечния срок страната е имала достатъчно време да си проведе наказателно частен характер тъжба. Когато говорим за предпоставки за ангажиране на наказателна отговорност, а в случая и на две лица, трябва да се съблюдава 5 прецизно закона, а не да се коментира, че някой нещо не знаел, че някой някакви права ще бъдат ограничени. Не са ограничени правата по никакъв начин. Имала е повече от три месеца и половина време, за да си предяви тъжбата. Като е пропуснал този срок настъпват и логичните последици, които законодателят е свързали с пропускането на срока, 6 месечния срок.

Правата, тази страна можеше да ги защи по реда на чл.45 от ЗЗД, ако счита, че изобщо има такива права, но няма основание за неглижиране на потежката наказателна отговорност, в случая.

Като моля да отмените определението на РС – Гоце Делчев и се произнесете по същество като прекратите наказателното производство с оглед пропускането на сроковете по чл.84 от НК и по чл.81 ал.3 от НПК.

РЕПЛИТКА АДВ. А.: Ако позволите съвсем не твърдя, че незнанието на жалбопадателката е основен аргумент в изложената и застъпена позиция.

Подробно съм се аргументирала каква е нашата позиция. Това го споменах само в пълнота и допълване на аргументите по нашите възражения.

В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДС. А. С. Поддържам казаното от адвоката.

В ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДС. А. С.: Поддържам казаното от адвоката.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. А. С. Искам отмяна на определението.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДС. А. С.: Искам отмяна на определението.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

След съвещание съдът обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срок.