Решение № 2948 от 22.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2948 гр. София, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110115208 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 88763/18.03.2024 г. с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, подадена от М. К. А., роден на ********** година, действащ в качеството си на баща и законен представител на детето И.М. М. М., ЕГН **********/конституиран в производството на основание чл. 9,ал. 2 от ЗЗДН/ срещу К. А. Ч., ЕГН **********, майка на детето, с искане за налагане на мерки за защита по отношение на детето на страните по реда на ЗЗДН за извършени от нея акто на домашно насилие на 05.03.2024 г., изразяващи се незавеждане на детето на лекар и неприлагане на предписаното му лечение в следствие на което детето се е влошило и се е налагало прилагане на незабавно лечение за овладяване на състоянието му.

В молбата се твърди, че родителските права по отношение на общото дете на страните са предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични отношение. Сочи се, че в периода от 01-ви до сутринта на 4-ти март детето е било при майка си. След като майката е върнала детето на 04.03.2024г. бащата е констатирал, че същото кашля, но не е болно, тъй като се е хранело и е било активно. На следващия ден кашлицата му се е влошила, като бащата се е обадил на лелята на детето /Александрина Кузов/, която е с медицинско образование, с молба да го прегледа още същия ден, тъй като много е кашляло.

Бащата е завел детето на училище, като лелята на детето е отишла при първа възможност да вземе детето след часовете, но се е оказало, че майката вече го е била взела преди края на учебния ден. Сочи се, че майката е отказвала да върне детето, искала е да го задържи при нея 10 дни и е твърдяла, че нищо му няма, но след убеждения от страна на бащата на ответницата, последната е върнала детето към 21:30 часа в дома на молителя. Детето било унесено, отпуснато и кашляло спорадично. Лелята на детето го прегледала и установила, че детето е с тежък бронхоспазъм, което налагало незабавна терапия, която била предприета и 1 пристъпа бил овладян.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Изразява становище, че депозираната молба е неоснователна, съдържа голословни твърдения целящи да дискредитират ответницата и да бъде използвано производството като пред текст за ограничаване на контактите й с детето. Твърди, че на процесната дата 05.03.2024г. ответницата лично е завела детето при личния му лекар д-р Саздова, за да го преслуша и прегледа, тъй като след като е отишла в училището да му занесе тетрадка по Родинознание е чула, че детето кашля. Заявява се, че молителката е завела детето и на изследвания. Сочи, че при прегледа лекаря, не е установил състояние нуждаещо се от спешни действие, тъй като щеше са ги насочи към такива, което не е сторено, но лекаря е препоръчал консултация с пулмолог, което е възнамерявала да стори, но не е успяла, тъй като детето е било задържано от баща си.

Твърди, че не е налице бездействие от нейна страна и неглижиране на здравословните проблеми на сина си. Оспорва твърденията изложени в молбата, че прекъсвала лечението на детето, като сочи, че отношенията й с г-н Мурат са изключително вношение и той не й е предоставял необходимата информация. Сочи за влошени отношения между нея и нейните роднини, майка и сестра въз връзка с имотен спор. Твърди, че не е налице акт на домашно насилие и иска молбата да бъде отхвърлена.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице на което е в родство по права линия с пострадалото лице и на което са поверени грижите за пострадалото лице, поради което съгласно чл.8, т.2 и т.3 от ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителя твърди, че на 05.03.2024 г. ответницата е извършил спрямо детето на страните акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 18.03.2024 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията на страните, без възражения, че молителя М. К. А., роден на ********** година и ответницата К. А. Ч., ЕГН **********, са родители на детето И.-М. М. М., ЕГН **********, както и че на дата 05.03.2024 г. ответницата е взела детето от училище по обяд и го върнала в дома на бащата към 20:00 часа.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдения акт на насилие от 05.03.2024 г.

Представени са и приети по делото като писмени доказателства: амбулаторен лист № 24065А092616 от 05.03.2024г. за извършен преглед на детето И.-М.М. М., ЕГН **********, протокол с резултати от изследвани от СМДЛ Рамус ООД с дата 05.03.2024г.,

Регистрационна форма за първоначален избор на общопрактикуващ лекар /л. 105 от делото/, видно от които за личен лекар на детето е избрана д-р М. Р. С.. Амбулаторен лист № 2406700949АЕ от дата 07.03.2024г. в 14:50 часа за извършен преглед на детето отново при др Саздова, в които е посочена диагноза пневмония с неуточнен причинител; резултат от 2 образно изследване от 06.03.2024г., в което е отразено заключение за двустранни възпалителни промени при пациента - И.-М. М. М., ЕГН **********/л. 112 от делото/.

Постановление за отказ от образуване на наказателно производство, във връзка с сигнал от молителя, че ответницата не спазва режима на лични контакти.

По делото са представени и други документи във връзка с образувани сигнали и производства между страните, които са не относими към предмета на настоящото производство поради което съдът не намира за необходимо да ги обсъжда.

По делото е постъпил социален доклад от ДСП – Сердика с вх. № 191028 от 11.06.2024г., в които е отразено, че по сведения на молителя М. М. ответницата К. Ч. редовно е осъществяла контакт с детето, с изключение на периодите в които то е болно, тъй като от своя страна молителя не е позволява такъв контакт, тъй като по негови данни майката не спазвала терапията и възпрепятствала лечението. Молителя М. е посочил, че към момента не е предоставял информация на майката от кого се лекува детето, тъй като преди това е имало конфликти в тази връзка. При проведения разговор с ответницата Ч. същата е съобщила, че срещата сериозни затруднения при осъществяване на режима на лични контакти с детето, дори е сигнализирала полицията. Заявила е също, че бащата не й е предоставял информация във връзка с терапиите на детето, както и не й е предостявана рецепта за изписаните медикаменти. Сочи, че когато детето е при нея и има симптоми води детето на консултация с хомеопат – д-р Б.а, както и при личния лекар на детето д-р Саздова. В хода на социалното проучване е проведен разговор и с детето, при които то съобщава, че живее с баща си и се вижда с майка си. Споделя, че обича да прекарва време и с двамата си родители, чувства се добре и при двамата си родители. Социалния работник извършил проучването е заключил, че в конкретния случай е налице липса на комуникация и разбирателство между родителите по отношение здравите потребности на детето.

По делото са събрани свидетелски показания на разпитаните свидетелите М. К. Ч., А. А.

К., доведени от молителя, както и свидетелите Г. С. С. и Г.А. Б.а – М., доведени от ответницата.

По делото е разпитана свидетелката М. Ч., майка на ответницата и баба на детето, която заявява, че на 05.03.2024г. същата е отишла до училището на детето И.-М. след 17:00 часа, за да го вземе, но учителката на детето – г-жа Т. и е казала, че детето вече е било взето от училище по обяд от майката, тъй като е било болно и последната е заявила, че ще го заведе на лекар. Сочи, че майката не е връщала детето, като към 21:00 часа е изпратила съобщение на К., с което й е казала, че ще уведомят прокуратурата, че не връща детето и тя от своя страна и е отговорила да не я заплашва. Свидетелката сочи, че тя и дъщеря й А. тръгнали към дома на М. и когато пристигали видели как К. води детето към неговия дом.

Свидетелката сочи и че след връщането на детето, когато то влезнало в колата не е дишало чисто хъркало, след което завели детето в дома им и дъщеря й А. преслушала детето, включили му инхалатор, дали му лекарства, като детето останало в техния дом. Сочи, че не са го завели на лекар, тъй като детето си има личен лекар в лицето на д-р Саздова.

Разпитана е и свидетелката А. К., сестра на молителката и леля на детето, която свидетелства за това, че на процесната дата 05.03.2024г. се е чула с молителя М. М. по телефона към 09:30 часа – 10:00 часа, като последният я е уведомил, че детето кашля и че иска тя да го преслуша. Свидетелката твърди, че към 14:30 часа е полила да си тръгне от работа, както и че е казала на бабата / свидетелката М. Ч./, да отиде по – рано, а тя ще ги пресрещне някъде с колата. Сочи, че се е срещнала с бабата някъде към 15:00 часа, която от своя страна й казала, че детето не е в училище. Свидетелката сочи, че тогава по нейно предложение са отишли до аптеката от която знаят, че ответницата закупува хомеопатични лекарства, но не са я открили. След това свидетелката Кузов и Ч. са отишли до личния лекар на детето д-р С., която ги е уведомила, че е прегледала детето същия ден, което е било доведено от майката К. Ч. и не е установила бронхоспазъм, но е дала направление за 3 пулмолог. Свидетелката сочи, че след това тя и майка й /свидетелката М. Ч./ са се прибрали и свидетелката си е легнала, като се е събудила към 20:00 часа, се е обадила на молителя, за да провери дали ответницата е върнала детето, като сочи, че той й е заявил, че не е било върнато. Свидетелката заявява, че писала на ответницата да върне детето, след което тръгнали към дома на молителя М.. Сочи, че в 21:30 часа са били пред жилището на М. в което време ответницата е довела детето. Сочи, че на следващия ден са завели детето на пулмолог, които е установил, че детето е с пневмония. Свидетелката сочи, че не е бил проведен разговор за това, какво е правила ответницата докато детето е било при нея. Съдът прецени показанията на свидетелките по реда на чл. 172 от ГПК, като ги кредитира отчасти само десежно обстоятелстава, свързани с процесната дата 05.03.2024г. и по конкретно, че майката К. Ч. е влезла детето по обяд, за да го заведе на лекара, както и че по личния му лекар д-р Саздова е прегледала детето, което й е било доведено от ответницата, както и че последната не е констатирала при детето да има бронхоспазъм, че е д-р Саздова е дала направление за пулмолог, както и това, че детето е върнато същия дена на бащата. В останалата част показанията на свидетелките са противоречиви, както едни спрямо други, но и в противоречие и с останали събран по делото доказателствен материал. На първо място свидетелките сочат различни часове в които са отишли и са се срещнали пред училището на детето. Свидетелката Ч. твърди това е се е случило след 17:00 часа докато свидетелката Кузов сочи това да се е случило към 15:00 часа. На следващо място и двете свидетелки сочат, че майката е върнала детето след 21:00 часа, което е в пълно противоречие с твърденията в сезиращата молба становището на ответната страна, като това обстоятелство е отделено като безспорно, без възражения на страните. По отношения на обстоятелствата, които свидетелките и най – вече свидетелката Ч. съобщава да са й станали известни от молителя и от трети лица, доколкото не са възприети лично съдът не ги кредитира.