Решение № 2391 от 28.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. Бургас, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120101487 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас 8000, кв. Лозово, Северна промишлена зона, адрес за кореспонденция ....................................., чрез адв. М. А. , срещу Д. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес:

...................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на 918.69 лева, от която главница в размер на 800.64 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за период по фактури от м. 12.2018г. до м.08.2021г. и отнасяща се за обект на потребление ................................, и сумата от 118.05лв.

- мораторна лихва за периода от 01.02.2019г. до 20.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.12.2021г. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

8982/2021г. по описа на Бургаски районен съд. Претендират се и разноските направени в заповедното и в настоящото производство.

Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл.150 ЗЕ, тъй като е носител на учредено право на ползване върху имота. Твърди се, че дружеството е изправна страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са издадени съответните фактури, съгласно данните на топлинния счетоводител Белчевстрой ЕООД. Сочи се, че сумите касаят сградна инсталация и дялово 1 разпределение, битово-горещо водоснабдяване и отопление. Направено е искане за конституиране на Белчевстрой ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е подаден писмен отговор, с който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че по делото не е установено ответникът да е запазил правото на ползване на апартамента, като същият е бил прехвърлен от него още на 20.12.1997г., с дарение в полза на друго лице. Затова счита, че ответникът не е легитимиран да отговаря за начислената сума. На следващо място е направено възраЖ.е за погасяването на претенциите по давност.

Третото лице –помагач „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: ....................., представлявано от С.С.Б., не изпраща свой представител в съдебно заседание и не изразява становище по исковете.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 8982/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е по чл. 410 от ГПК за вземанията – предмет на настоящия установителен иск. Поради наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК, което обуславя правния интерес от установяване съществуването на вземанията по заповедта и допустимостта на исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото справка от Агенцията по вписванията с № 244144/28.02.2022г. се установява, че през 1997 г. ответникът Д. Д. П., заедно с П.Ж.П. са дарили процесния имот, представляващ апартамент на адрес ...................., на лицето П.Д.С..

На 08.06.2020г. в регистъра е вписан отказ от вещно право на ползване от страна на Д. Д. П..

Не се спори по делото и се установява, че с протокол от 07.11.2000 г. общото събрание на етажните собственици на бл. ..... в ................... е избрало дяловото разпределение да се извършва от „Белчевстрой“ ЕООД, избран е и представител, който да представлява етажната собственост в отношенията й с дружествата. С оглед на това са сключени и представените по делото договор № 117/2001 от 08.01.2001г., договор ТАК № 4 от 21.01.2000 г. и анекс № 155 от 27.12.2000г. към него, договор № ТДРТ № 1 от 04.12.2002 г., последващия такъв от 30.12.2005 г., договор № Т-1 от 15.01.2008г. и анексите към него, договор № Дог-14 от 02.04.2018 г.и анексите към него.

Видно от приложена по делото справка по партидата на ответника в периода на претенцията от декември 2018 до август 2021 включително са начислявани суми за отопление в размер на 567,89 лв., за сградна инсталация – 191,17 лв., такси за отчет и дялово разпределение в размер на 77,48 лв. и сума за битово – горещо водоснабдяване в размер на 2

56,55 лв. т.е. общо главница в размер на 893,09 лв., от които частично са платени 92,45 лв. и мораторни лихви в размер на 118,05 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 20.12.2021 г. Същите са установени чрез отчетите на съответните топломери, за които са представени и съответните свидетелства за съответветствие, както и отчета и разпределението за процесната абонатна станция.

Не се твърди и установява така начислените и претендирани суми да са заплатени от страна на ответника.

За основателността на предявения иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка до обекта на топлинна енергия, както и количеството потребена топлоенергия, нейната цена, размера на задълЖ.ето на ответника и размера на мораторната лихва за претендирания период.

През процесния период относно облигационното отношение между страните прилоЖ.е намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случай, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/ и са длъжни да заплащат на топлофикационното дружество потребените услуги. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Това е така, защото потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, дори и да не е налице потребление в конкретния обект, сумата за сградна инсталация продължава да се дължи и се начислява съобразно нормативно установената методика, само през месеците на отоплителния сезон. Сумите на отделните потребители се начисляват съобразно реално подаденото общо количество топлинна енергия от абонатната станция, с оглед отоплителния обем на жилището съгл. чл. 143 ЗЕ.

3

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е ползвател на процесния топлоснабден имот. Нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се тълкува във връзка с разпределението на задълЖ.ята между собственика и ползвателя, свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. От тези норми е ясно, че законът предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота, което е оправдано от гледна точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Поради това вещният ползвател следва да заплаща стойността на ползваната топлоенергия в имота. Доколкото по делото не са събрани други доказателства, от представената справка от Агенция по вписванията – Имотен регистър е установено, че ответникът е ползвал процесния имот до 08.06.2020 г., от която дата по персоналната партида на същия е вписан отказ от вещно право на ползване. Следователно за предявения период от 09.06.2020 г. до 31.08.2021 г. не следва да бъде ангажирана отговорността на Д. П. за заплащане на потребената топлинна енергия, тъй като същият няма качеството на потребител по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на Закон за енергетиката и чл. 3 от общите условия.

При горната нормативна уредба и с оглед установените факти, че имотът е топлоснабден и се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за процесния перод от 01.12.2018 г. до 09.06.2020 г. е отчетено реално потребление за отопление и битово-горещо водоснабдяване, следва предявеният иск да бъде приет за доказан по своето основание в тази част - за сумата от 626,32 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 22.12.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. За горницата до пълния предявен размер от 800,64 лева и за периода от 09.06.2020 г. до 31.08.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно направеното от страна на ответника възраЖ.е за погасяването на вземанията по давност.

В настоящия случай се касае за вземания на топлофикационно дружество за предоставена и неплатена топлинна енергия и лихви за забава. Според Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задълЖ.ята на потребителите за предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задълЖ.я, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането на топлофикационно дружество за стойността на доставена топлоенергия представлява периодично вземане по смисъла на чл.

111, б. "в" ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. По отношение на вземането за лихва за забава също се прилага кратка тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

4

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задълЖ.я (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 4.6 от договора с топлинния счетоводител, както и в чл. 32 от Общите условия на „Топлофикация - Бургас” ЕАД изрично е уговорено, че заплащането на доставена топлинна енергия се извършва не по – късно от 30 дни след периода, за който се отнася. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).