Решение № 1 от 03.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Русе, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500831 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Районен съд- Русе с решение № 1005 от 10.07.2024г. постановено по гр.д.№ 4728/23г. по иск предявен от И. С. П. против К. Й. Р. е развалил сключения на 27.11.2020 год. между И. С. П., като прехвърлител и К. Й. Р., като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който имот представлява масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 0.1513.1, с площ 52 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 0.1513.2, с площ 9 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор 0.1513 по кадастралния план на ***** с административен адрес на имота *******, площ на поземления имот 670 кв.м.

Със същото решение К. Й. Р. е осъдена да заплати на И. С. П. обезщетение за лишаване от ползване за периода 23.08.2023 год.- 23.06.2024 год. в размер на 200 лева месечно, ведно със законната лихва, като иска е отхвърлен над тази сума до предявения размер 300 лева месечно. К. Й. Р. е осъдена да заплати и разноски по делото.

С решение № 1157/13.08.2024г. по гр.д.№ 4728/23г. на Районен съд- Русе е допълнено Решение № 1005 от 10.07.2024 год. по същото дело, като К. Й. Р. е осъдена да предаде на И. С. П. владението на процесния имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 0.1513.1, с площ 52 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор 0.1513.2, с площ 9 кв.м., 1 построени в поземлен имот с идентификатор 0.1513 по кадастралния план на ***** с административен адрес на имота *******. К. Й. Р., е осъдена да заплати на адвокат П. Х. от АК- Русе адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева.

Недоволна от решение № 1005 от 10.07.2024г. К. Й. Р. го обжалва като навежда следните доводи:

1. Районният съд необосновано е приел, че към 16.08.2023г. ищцата и ответницата били в обтегнати отношения, което принудило ищцата да потърси сестрата на ответницата за помощ;

2. По първоинстанционното дело не е установено еднозначно къде точно живее ищцата- в гр. Русе или в ***, което потвърждава, че Р. обективно е лишена от възможността да трансформира задължението си в парично такова. Ищцата съзнателно и неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура и не позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари. Счита, че е налице невиновна невъзможност за изпълнение на задължението й по договора;

3. Ищцата не е лишена от възможността да обитава имота, а обратния извод на първата инстанция се основава само на показанията на заинтересован свидетел, които показания се опровергават от другите събрани доказателства по делото. По делото било доказано, че ищцата има достъп до процесния имот;

4. След приключване на делото в първата инстанция ищцата е преустановила захранването на имота с вода и електроенергия, което доказвало, че упражнява правото си да владее имота безпрепятствено.

5. Необосновано и неправилно е определен и размера на обезщетението за лишаване от ползване на имота

И. С. П. оспорва въззивната жалба. Излага различна интерпретеция на установените по делото факти.

С втора въззивна жалба от 29.08.2024г. К. Й. Р. обжалва и постановеното по делото решение № 1157/13.08.2024г. с което е допълнено първото решение № 1005 от 10.07.2024г. като Р. е осъдена да предаде на ищцата процесния имот и да заплати допълнително адвокатско възнаграждение. Р. счита, че допълнителното решение е необосновано, като в него не се посочват фактически и правни основания във връзка с уважената претенция.

Жалбоподателката твърди, че посещава имота единствено с цел поддръжка и опазване.

И. С. П. оспорва и втората въззивна жалба, като счита решението за допълване за правилно.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирано лице, в 2 законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен контрол съдебни актове, поради което са допустима. Разгледани по същество са неоснователни.

По делото е безспорно, че след 16.08.2023г. К. Й. Р. не е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане. Р. навежда довод, че била в обективна невъзможност да изпълнява задължението си по договора или да го трансформира, тъй като не знаела къде се намира майка й. Това твърдение обаче е невярно- в отговора на исковата молба Р. признава, че още на 17.08.2023г. е била уведомена от служител на полицията, че майка й е в *** в дома на сестра й. В отговора дословно се твърди „Майка ми в момента е при тях и е подложена на въздействие с цел вземане на имуществото й, …“ което напълно опровергава твърдението, че Р. не знаела къде е майка й и това обективно я препятствало да трансформира задължението се за гледане и издръжка в парично такова.

Задължението по договор за издръжка и гледане е за непрекъснато изпълнение, като прекъсването му може да застраши сериозно здравето и живота на имащи я право на гледане и издръжка. За това и К. Й. Р. е следвало незабавно след като майка й е напуснала дома да предприеме действия по трансформиране на своето задължение в парично такова. Не се доказа обективна невъзможност за такава трансформация, като при предприемане на действия по съдебен ред, такива пречки не биха съществували. Показателно е, че в отговора на исковата молба К. Й. Р. не предлага трансформация на задължението си. Вместо да трансформира задължението си Р. предприема действия за поставяне на майка си под запрещение и прави опити да й наложи принудително лечение, които безспорни обстоятелства потвърждават изводите на първата инстанция, че е налице виновно неизпълнение на задълженията на К. Й. Р.. Това неизпълнение обосновава правото на И. С. П. да развали договора. Доводите в жалбата относно установените отношения между страните са ирелевантни, тъй като не променят по никакъв начин установеният релевантен факт на неизпълнението на договора от страна на К.

Й. Р. след 16.08.2023г. Конкретните мотиви за развалянето на договора са без значение при положение, че са налице обективни факти (неизпълнение на договора) които дават право на И. С. П. да развали процесния договор.

Решение № 1005 от 10.07.2024г. е правилно и в частта, с която е присъдено обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот. Установено е по делото, че след 23.08.2023г. ключът за процесния имот бил сменен и ищцата е лишена от достъп до него, съответно същата има право на обезщетение за ползването от което е лишена. Размерът на обезщетението е определен правилно. Правилно са преценени от първата инстанция събраните в производството доказателства. И. С. П. е предприела действия и е поискала от съответните дружества да спрат снабдяването на имота с вода и електроенергия, но това обстоятелство по никакъв начин не опровергава несъмнено установения факт, че П. е била лишена от възможността да ползва имота си. Спирането на електроенергията и водата в имота не представлява ползване на имота, а косвено потвърждават обстоятелството, че П. няма достъп до имота, тъй като ако имаше такъв достъп не би спряла електро и водоподаването.

3

Решение № 1157/13.08.2024г. на Районен съд- Русе също е правилно. И.

С. П. въпреки, че е прехвърлила собствеността върху процесния имот, е запазила за себе си право на ползване, поради което К. Й. Р. няма право да упражнява фактическа власт върху имота. А дори и да е имала някакви права, те са отпаднали с развалянето на договора за гледане и издръжка, поради което владението върху имота следва да се върне на И. С. П.. По тези съображения Решение № 1157/13.08.2024г. на Районен съд- Русе също следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото К. Й. Р. следва да заплати на И. С. П. разноски по делото в размер на 1600 лева. Мотивиран така Русенският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1005 от 10.07.2024г. постановено по гр.д.

№ 4728/23г. по описа на Районен съд- Русе.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1157 от 13.08.2024г. постановено по гр.д.

№ 4728/23г. по описа на Районен съд- Русе.

ОСЪЖДА К. Й. Р., ЕГН ********** да заплати на И. С. П., ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 1600 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4