Решение № 27 от 26.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20242000600270 по описа за 2024 година за да се произнесе, прие за установено следното:

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по подадено от осъдения Ц. Е. Л. ЕГН ********** от гр.Габрово, чрез упълномощения му защитник адв. В. П. от АК – Бургас, искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 754/ 2021 г. по описа на Районен съд - Несебър.

С депозирания в съда процесуален инструмент, активиращ производството по реда на глава XXXIII от НПК, се релевират доводи за наличие на основанията по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, и чл.423 ал.1 от НПК, и за възобновяване на наказателното производство. Изложени са съображения за незаконосъобразно проведено наказателно производство в нарушение на предпоставките по чл.269 ал.3 от НПК, поради което осъденият бил лишен от правото на лично участие и лично упражняване на гарантираните му от закона права в качеството на подсъдим в съдебното производство. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква обстоятелството, че присъдата на районния съд а постановена в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, при пълно отсъствие на подсъдимия Л. от съдебното производство, както и че наложеното на последния след проведеното задочно производство наказание е явно несправедливо, тъй като е несъразмерно тежко и е определено при несъобразяване от страна на районния съд с обществената опасност на деянието и на личността на осъдения. С такива съображения се иска възобновяване на наказателното дело.

По отношение на повдигнатия въпрос по чл.423 ал.1 от НПК, свързан със задочното осъждане на искателя, с Решение № 517 от 24.11.2024г., постановено по н.д. № 690/ 2024г. по описа на ВКС, I н.о., искането за възобновяване е оставено без уважение, тъй като върховната съдебна инстанция е приела, че до осъждане в отсъствие на Л. се е стигнало единствено и само поради собственото му решение да се отклони от участие в наказателното производство след приключване на досъдебното производство, нарушавайки по този начин и взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. С решението на 1

ВКС делото е изпратено на Апелативен съд – Бургас за разглеждане на оплакванията по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Упълномощеният му защитник поддържа искането за възобновяване на делото единствено в частта относно несправедливостта на наложеното на Л. наказание с аргумент, че това наказание е било индивидуализирано при превес на отегчаващите вината на осъдения обстоятелства, каквито в случая категорично не били налице. Защитникът претендира възобновяване на наказателното производство и изменение на влязлата в сила присъда в насока намаляване наложеното на Л. наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас оспорва искането като неоснователно. Излага подробни съображения за липса на допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения, нарушаващи процесуалните права на осъдения Л., предвид отклонението на същия от лично участие в наказателното производство, и обезпечаване на правата му в процеса чрез ангажиране на служебна адвокатска защита. Поддържа липса на недостатъци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд относно релевантните за спора факти, тяхната правна квалификация, авторството и виновното осъществяване на деянието именно от осъдения Ц.

Л.. Според прокурора пред съда са били събрани всички възможни и относими доказателства и доказателствени средства, които са били обсъдени в съответствие с принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, което е позволило на съда да достигне до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, надлежно отразени в присъдата и мотивите към нея. Досежно наложеното наказание обвинението застъпва теза, че то е законосъобразно отмерено в рамките на предвиденото в закона, изцяло съответства на обществената опасност на деянието и дееца и е от естество да спомогне за постигане на целите по чл.36 от НК. С такива съображения предлага искането за възобновяване на осъдения да се остави без уважение.

В съдебно заседание пред Апелативен съд - Бургас осъденият Ц. Л., редовно призован в Затвора – Ловеч, не се явява, като в нарочна писмена молба до съда и чрез упълномощения си защитник изразява нежелание да участва лично в настоящото извънредно производство.

Бургаският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, прие за установено следното:

С Присъда № 17 от 17.11.2021г., постановена по НОХД № 754/2021 г., Районен съд Несебър признал Ц. Е. Л. ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.3 от НК, осъществено на 22.08.2021г. в к.к. „Слънчев бряг“, за което по реда на чл.54 от НК му наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.

„б“ от ЗИНЗС, и „глоба“ в размер на 750 лева. С присъдата съдът се разпоредил и с вещественото доказателство – тестова касета от техническото средство, с което било извършена проверката на осъдения за употреба на наркотични вещества.

Присъдата не била оспорена по въззивен ред, и влязла в сила на 03.12.2021г.

Претенцията на осъдения за възобновяване сочи основания по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на съдебния акт, и явна несправедливост на наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че доводите на осъдения и на неговия защитник в полза на сочените основания за възобновяване не могат да бъдат споделени.

Всички възражения, касаещи разглеждането и решаването на делото от съда в отсъствие на подсъдимия и при невъзможност той да упражни правото си на лично участие в съдебното производство са надлежно обсъдени и счетени за неоснователни с цитираното по-горе решение по н.д. № 690/ 2024г. по описа на ВКС, I н.о. Тези оплакванията са извън предметната компетентност на настоящата инстанция, поради което не подлежат на повторно разглеждане.

2

Направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения с негативен ефект върху правото на защита на осъдения Л. не са конкретизирани в искането за възобновяване. След изчерпателен преглед на материалите по досъдебното и съдебното производство по НОХД № 754/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, настоящата инстанция не констатира допуснати в досъдебното производство, или от районния съд съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи процесуалните права на Л. или неговия служебен защитник, нито такива, дискредитиращи презумпцията за невинността му или други негови права по чл.55 от НПК. Искателят е участвал лично в досъдебното производство, като на 25.08.2021г. получил срещу подпис постановлението за привличане в качеството му на обвиняем и за взетата му мярка за неотклонение „подписка“.

На същата дата като обвиняем Л. дал обяснения, в които признал, че няколко дни преди процесната дата употребил наркотични вещества – пико, и заявил желание да сключи споразумение за решаване на делото с прокурора. Отказал да му бъдат предявени материалите по разследването, и не ангажирал адвокатска защита, каквато в случая не е задължителна по смисъла на чл.94 ал.1 от НПК. След образуване на съдебното производство, осъденият бил неколкократно търсен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес в гр.Габрово, като призовката и съдебните книжа за насроченото от съда предварително изслушване били връчени на баба му Ц.В. срещу разписка и със задължение да му ги предаде. Впоследствие бил проведен и телефонен разговор с искателя, от който станало ясно, че той се намира на неизвестна локация извън страната. По този повод мярката му за неотклонение била изменена в „задържане под стража“ и било разпоредено общодържавното му издирване, което останало без резултат. След неуспешно щателно издирване районният съд приел, че са налице предпоставките по чл. 269 ал.3 т.4 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на Л., с участие на назначения му от съда служебен защитник. В така проведеното съдебно следствие съдът надлежно събрал всички гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, необходими за установяване на обективната истина, в т.ч. показанията на свидетелите Д.,Д., съставения акт за установяване на административно нарушение, протоколи за извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство, за техническата изправност и годност на техническото средство,талона за медицинско изследване на кръв, справката за осъдения като водач на МПС, характеристична справка и справката му за съдимост, тестовата касета, съдържаща резултата от проведената му проверка за наркотици, и т.н.

При мотивиране на присъдата, първостепенният съд внимателно и прецизно е анализирал доказателствената наличност по делото, съдържаща показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените и веществените доказателства по делото, които са били подложени на поотделно и съвкупно обсъждане и оценка. Въз основа на изброените доказателствени източници съдът обосновано достигнал до положителна оценка за тяхната процесуална годност и достоверност. Така, при стриктно спазване на законовото изискване по чл.305 ал.3 от НПК, съдът изложил убедителни съображения за кредитиране на всички събрани по делото доказателства, тъй като показанията на посочените свидетели са напълно изчерпателни, логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се по релевантните обстоятелства, свързани с главния факт на доказване, напълно кореспондират помежду си и с писмените и веществените доказателствени източници.

Приетите за установени по реда на закона факти законосъобразно и в нужната степен са мотивирали решаващия съд да приеме, че осъденият Ц. Л. действително е извършил престъплението - предмет на обвинението. Извършената от съда оценъчна дейност на доказателствената съвкупност по делото не търпи критика в насоката, в която искателят претендира, тъй като не се отклонява от правилата, регламентирани в НПК. В съдебният си акт, първоинстанционният съд е отговорил на всички предвидени в чл.301 ал.1 от НПК въпроси, които отговори надлежно е мотивирал според изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Липсват каквито и да било съмнения или неясноти относно фактите, приети от съда за установени, доказателствата, послужили за основа на тези установявания, направените въз основа на тях правни изводи за съставомерността на деянието като престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за виновното му извършване и за осъдения Л. като негов автор, 3 обсъдените са смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и са изложени надлежни съображения относно определените по вид, размер и начин на изтърпяване кумулативни наказания.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е достигнал до обосновани правни изводи относно извършването, правната квалификация, обективната и субективната съставомерност, и авторството на престъплението. При липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите спрямо установеното от фактическа страна, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка, в рамките на повдигнатото срещу осъдения обвинение, обуславя материалната законосъобразност и правилност на съдебния акт.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав на съда не констатира да са налице претендираните от осъдения Л. и защитника му нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до накърняване на правото му на защита, както и до събирането на доказателствената и аналитичната дейност на районния съд.

Наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348 а.1 т.3 от НПК, когато при индивидуализацията му са допуснати нарушения на правилата по чл.54 – 58 от НК – видът, размерът и начинът на изтърпяване на санкцията са определени, без да са съобразени в пълнота обществената опасност на деянието и тази на дееца, отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, включително когато са установени многобройни/ изключителни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които и найлекото предвидено за престъплението наказание се явява несъразмерно тежко, както и дали деянието е довършено, или е останало във фазата на опита и причините за това, и степента на приноса на дееца, когато е действал като помагач. При това, определеното в нарушение на цитираните разпоредби наказание трябва очевидно и несъмнено да не съответства на извършеното престъпление и поради това, наказанието да не може да обезпечи изпълнението на прогласените в чл.36 от НК цели.