Решение № 231 от 16.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Враца, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20251400500333 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 73/21.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 741/2022 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, е осъдено ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Д. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми:

- на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.86 ЗЗД сумата 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, при настъпило ПТП на 12.02.2022 г., около 21:40 часа, в гр.Бяла Слатина, на кръстовището между ул."***" и ул."***", ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 5 000,00 лв. до претендирания размер от 20 000,00 лв. като неоснователен и недоказан;

- на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 131,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 131,10 лв. до претендирания размер от 138,00 лв. като неоснователен и недоказан.

Със същия съдебен акт ЗД "Бул Инс" АД е осъдено да заплати:

- на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на адвокат П. К. сумата 960,00 лв. с ДДС за безплатното 1 процесуално представителство на ищцата Д. Г.;

- в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бяла Слатина държавна такса в размер на 200,00 лв., разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 137,50 лв. и 5,00 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Районният съд е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Д. Р. Г. да заплати на ответника ЗД "Бул Инс" АД направените деловодни разноски в размер на 3 315,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

С постановено по реда на чл.247 ГПК Решение № 106/31.03.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение, като в мотивите и диспозитива на съдебния акт се запише, че искът за законна лихва върху присъденото обезщетение се отхвърля за периода от 19.02.2022 г. до 17.06.2022 г.

С постановено по реда на чл.248 ГПК Определение № 336/05.05.2025 г. съдебното решение е изменено в частта относно разноските, като ищцата Д. Р.

Г. е осъдена да заплати на ответника ЗД "Бул Инс" АД направени деловодни разноски в размер на 1 219,58 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

С постановено по реда на чл.247 ГПК Решение № 180/29.05.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Определение 336/05.05.2025 г., като в диспозитива на определението изписаната дължима сума за адвокатско възнаграждение да се чете – в размер на 694,58 лв.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 2168/31.03.2025 г. от адв.П. К., като пълномощник на ищцата Д. Р. Г., против Решение № 73/21.02.2025 г. по гр.д.№ 741/2022 г. по описа на РС-Бяла Слатина, като същото се атакува в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди над уважения размер от 5 000,00 лв. до размер от 15 000,00 лв., като частичен иск от 30 000,00 лв., както и в частта, в която е отказано да бъде присъдена законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 19.02.2022 г., евентуално от 24.02.2022 г., до 17.06.2022 г.

В жалбата се поддържа, че искът за неимуществени вреди е уважен в занижен размер, който не съответства на претърпените от пострадалата ищца морални вреди и е в противоречие с принципа за справедливост, както и че не е съобразен със съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип.

Посочва се също, че присъдената сума показва незачитане на човешкия живот и здраве.

Изразява се съгласие с изводите на районния съд, че са налице условията на чл.432 КЗ и са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което искът се явява основателен, но не и с изводите, че е налице принос от страна на пострадалата за настъпването на инцидента и с присъдения размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Според въззивницата, първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен характера и степента на получените от нея увреждания, претърпените болки и страдания в началния период след злополуката и продължилите такива по време на възстановителния период, остатъчните явления и усложнения, както и отражението върху психическото й състояние.

Счита, че не са взети предвид събраните доказателства, от които се установява, че при процесния инцидент й е било причинено мозъчно сътресение със загуба на съзнание, т.е. средна телесна повреда, което представлява състояние временно опасно за живота. В тази насока се позовава 2 на ППВС № 3/27.09.1979 г. и на практика на ВКС. Изтъква, че според съдебната практика при състояния на леки телесни повреди се присъждат обезщетения в размер на 30 000 лв., а за средни телесни повреди – в размер от 40 000 лв. до 70 000 лв., при което определеното в случая обезщетение се явява изключително занижено и несъобразено с вида и характера на нанесените телесни увреждания.

В жалбата се съдържа подробно изложение на събраните гласни доказателства и на заключенията на съдебно-медицинската и съдебнопсихологичната експертиза, като се прави обобщение, че така събраните доказателства не са отчетени в достатъчна степен от първоинстанционния съд при определяне на дължимото обезщетение. Освен това се изтъква, че присъденото обезщетение противоречи и на установения лимит на отговорност на застрахователя, като в тази насока се излагат подробни правни съображения.

Най-сетне в жалбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил лихва за забава върху определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, считано от 17.06.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда. Излагат се доводи относно отговорността на застрахователя и приложението на чл.429 КЗ. Изразява се несъгласие и с изводите в обжалваното решение, че ответникът не е бил в забава, тъй като ищцата не е била представила всички изискуеми доказателства, указани й с писма на застрахователя, като в тази връзка се извършва позоваване на разпоредбите на чл.496, ал.3, т.1 КЗ и чл.107, ал.1 КЗ. Твърди се, че ответникът не е предлагал да заплати обезщетение, което да не е могло да бъде платено единствено по причина, че не е представена банкова сметка. Прави се извод, че претенцията за присъждане на законна лихва следва да бъде уважена ако не от датата на ПТП, то от 19.02.2022 г. или евентуално от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за частична отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер от 15 000 лв., частично от 30 000 лв., т.е. за още 10 000 лв., както и да бъде присъдена законната лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 19.02.2022 г. или от 24.02.2022 г. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, заедно с начислен ДДС, за процесуалното представителство пред въззивната инстанция.

Подаден е отговор вх.№ 2959/02.05.2025 г. от ЗД "Бул Инс" АД, чрез пълномощника му адв.М. Г., в който се оспорва въззивната жалба и се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Въззиваемият счита, че присъденото от районния съд обезщетение от 5 000 лв. е адекватно и съобразено със събрания доказателствен материал.

Посочва, че от заключението на автотехническата експертиза става ясно, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата водачи на автомобилите, участвали в инцидента. Навежда доводи, че травмите на ищцата са единствено повърхностни наранявания и лекостепенно мозъчно сътресение, при които възстановителният период е кратък и без трайни последствия. Счита, че няма данни за изпадане в безсъзнание, освен в 3 показанията на св.Д. Т., с когото ищцата съжителства. Сочи, че макар пострадалата да е имала известен дискомфорт, същият не е бил до степен такава, че да води до нужда от чужда помощ, както и че няма данни да е приемала медикаменти и да е настъпила съществена промяна в начина й на живот. Излага съображения и относно липсата на доказателства за съществени нарушения в емоционалното и психологическо състояние на ищцата.

В отговора се сочи, че ищцата сама признава, а и от заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че е била без поставен обезопасителен колан

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в атакуваната част.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Д. Р. Г., с която против ЗД „БУЛ ИНС“ АД са предявени обективно съединени осъдителни искове за сумата 5000,00 лева, като частичен иск от 30 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания, и за сумата от 138,10 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, във връзка с проведеното лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 19.02.2022 г. (датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3, вр. чл.430, ал.1 КЗ) или евентуално от 24.02.2022 г. (датата на предявяване на застрахователна претенция от ищцата по реда на чл.380 КЗ) до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В хода на първоинстанционното производство районният съд на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като същият е увеличен до размер от 20 000 лв., като частичен иск от 30 000 лв.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2022г., около 21:40 часа в гр.Бяла Слатина на кръстовището между ул.“***“ и ул.“***“ е настъпило ПТП, при което л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР *** СА, управляван от С.

С. П. в нарушение правилата за движение по пътищата, е блъснал л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР *** СВ, управляван от Д. Т., вследствие на което са били причинени телесни повреди на ищцата Д. Г. –пътник на предна дясна седалка в л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР *** СВ.

Посочва се, че по случая е било образувано ДП № 118/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина, пр.пр.№ 98/2022 г. по описа на РП-Враца.

Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача С. П. нарушения на правилата за движение по пътищата, както и че е налице пряка причинна връзка между деянието на водача П. и настъпилите 4 общественоопасни последици – телесни увреждания на Д. Г..

Посочва се, че за увреждащия л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР *** СА, към момента на инцидента е била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и че съгласно чл.380 КЗ ищцата е предявила претенция за заплащане на обезщетение пред "Бул Инс" АД, като е представила всички документи, с които разполага, но в законоустановения срок застрахователят не й е предложил плащане на обезщетение.

Поддържа се, че вследствие на ПТП ищцата е получила: мозъчно сътресение; загуба на съзнание; комоцио церебри; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло.