Решение № 260036 от 23.10.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260036/23.10.2020 г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 244 описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.В.Г.,

ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Ц.И. *** против решение № 155/17.02.2020г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 222/2019г., с което са отхвърлени предявените от въззивника против „Лев

Инс“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило на 22.02.2014г. ПТП, в гр. Варна, на бул.

“Цар Освободител“ в посока кръстовището на ул.“Пирин“, при твърдения за причиняването му виновно от неустановен водач на л. а. „Мерцедес“ с peг. № В 2748 НС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG22113000898615, валидна до 20.03.2014г., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 22.02.2014г. до окончателното изпащане на задължението, както и сумата от 628.54 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на същото ПТП, изразяващи се в разходи за лечение.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, основани на доводи за направата на изводи в противоречие с установеното от събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на окръжния съд за недоказаност участието в ПТП на л. а.

„Мерцедес“. Счита се, че неправилно съдът е кредитирал единствено заключението на вещото лице по проведената САТЕ, без да отчете материалите и направените констатации в досъдебното производство, не се е съобразил и с трайната съдебна практика по подобни казуси. Излагат се доводи по съществото на спора. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, алтернативно след отмяна на решението да върне делото за ново разглеждане с указания за повеждане на тройна САТЕ.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа. Претендират се направените в двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ЗК „Лев

Инс“ АД.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от въззивника Г.В.Г. против ЗК "Лев Инс" АД искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.

Фактическите основания, въведени в исковата молба и с допълнителната молба по чл.372 ГПК са, че на 22.02.2014г., в гр.Варна, на бул."Цар Освободител" преди кръстовището с ул."Пирин" водачът на л.а. марка "Мерцедес", с рег. № В 2748 НС предприел маневра - рязко навлизане от лява в средна лента на пътното платно, в резултат на което ударил със страничната си дясна част управлявания от въззивника л.а.

"Нисан", рег. № В 4619 СТ, след което, без да спре напуснал местопроизшествието. Твърди се, че в резултат на удара Г. е получил средна телесна повреда, изразяваща се счупване на 11 и 12 гръдни прешлени и бодилестия израстък на 12 гръден прешлен, а впоследствие и множество посттравматични увреждания - увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с редикулопатия, нарушена проводимост по двигателните влакна на перонеус в проксималните сегменти, радикулопатия на L5 двигателни коренчета двустранно, ирадиация по междуребрията, високо кръвно налягане, болки в двете глезенни стави, за които лекарите не дават положителни прогнози за възстановяване. Сочи се, че от така описаните увреди и претърпения стрес продължава да търпи болки и страдания и към момента, изпитва страх при управление на автомобил, напрегнат и неспокоен е, страда от неспокоен сън, притеснения и физически болки, ограничени движения в гърба и кръста. За настъпилото ПТП е образувано ДП № 61/2014 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Варна срещу неизвестен извършител, което към момента е спряно. Твърди, че в хода извършените действия по разследването са събрани доказателства, според които се установяват твърденията му за участието на л.а. "Мерцедес" в процесното ПТП. Твърди се още, че лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован по сключена с ответника ЗК "Лев Инс" АД застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG22113000898615, валидна до 20.03.2014г., но последният е отказал да заплати обезщетение за претърпените вреди. Поради това са предявени и настоящите искови претенции за заплащане на сумата от 55 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществените вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане, както и на сумата от 628.54 лева, претендирана като обезщетение за претърпени в резултат на същото ПТП имуществени вреди - разходи за лечение, подробно посочени в исковата молба.

Ответното дружество е оспорило исковете с възражения за тяхната неоснователност. Твърди, че липсват категорични доказателства, събрани в досъдебното производство, които да сочат, че МПС, по отношение на което имат сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" е участвало в твърдяното ПТП. С оглед на това оспорва да са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя. Оспорват се продължителността и интензитета на претендираните неимуществени вреди, както и размера на търсеното за тях обезщетение като прекомерен. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на въззивника.

Направено е и възражение за погасяване на претенцията за лихва за забава за периода 22.02.2014г. - 11.02.2016г.

Съдът, като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания по правилността на обжалваното решение, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към настоящия момент между страните не е спорна установената от първоинстанционния съд, въз основа на приетите по делото доказателства фактическа обстановка, че на 22.02.2014г. въззивникът Г.Г. е получил травматични увреждания - фрактура на 11 и 12 прешлени на гръбначния стълб и счупване на страничния израстък на 12 гръден прешлен, по повод на което е бил хоспитализиран в МБАЛ "Св.Анна", изписан на 05.03.2014г., но впоследствие поради настъпили усложнения неколкократно е постъпвал в болница за долекуване, лечение и рехабилитация. С оглед сочената от него причина за настъпване на травмата, а именно в резултат на ПТП, при което управляван от неизвестен водач л.а. "Мерцедес" с рег. № В 27 48 НС е предприел внезапна маневра, преминавайки от лява в средна лента на пътното платно на бул."Цар Освободител" до МБАЛ "Св.Анна", гр.Варна, по посока на ул."Отец Паисий", е ударил движещия се в средната пътна лента л.а. "Нисан" с рег. № В 46 19 СТ, управляван от въззивника, е образувано ДП № 61/2014г. по описа на ОД на МВР - Варна. В хода на това производство са проведени множество процесуално-следствени действия по установяване водача на л.а. "Мерцедес" и съпричастността на това МПС към процесното ПТП - разпитани са свидетели, в т.ч. собственика на л.а. "Мерцедес" и лицето, на което е предоставен за управление, които отричат участие в ПТП-то, извършени са огледи на местопроизшествието, което към датата на същите не е запазено, огледи на процесните два автомобила и експертизи. Към настоящия момент, с влязло в сила Постановление от 29.03.2016г. на ВРП досъдебното производство е спряно, на основание чл.245 ал.1 и чл.199 НК, поради неоткриване на извършителя и липса на категорични данни за съприкосновение между л.а. на въззивника и сочения от него л.а. "Мерцедес".

Не е спорно между страните и обстоятелството, че към 22.02.2014г. л. а.

„Мерцедес“ с per. № В 2748 НС е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица № BG22113000898615, сключена с „Лев Инс“АД, гр.София, със срок на действие от 20.03.2013г. до 20.03.2014г., както и че застрахователното дружество е отказало за заплати на въззивника претендираното от него обезщетение, предявено по щета вх. № L - 3554/23.11.2016г.

Основният спорен въпрос е налице ли е извършен деликт от страна на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

Oбект на застраховане по задължителната застраховка

“Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. С оглед на това отговорността на застрахователя по тази застраховка е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице /собственикът на л.а. и лицето, на което същият е предоставен за управление/, т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД - виновно противоправно поведение, причинени вреди и причинна връзка между деянието и вредата. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест пълното и главно доказване на тези предпоставки е в тежест на увреденото лице - в случая въззивника Г.Г..

От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства настоящата инстанция намира, че такова доказване не е проведено.

Видно от материалите по досъдебното производство местопроизшествието не е било запазено.

Огледите на мястото са извършени дни по-късно /първият е от дата 27.02.2014г./, а констативния протокол за ПТП с пострадали лица с дата 20.08.2014г., поради което и тези документи не възпроизвеждат обвързващи констатации на съставилите ги длъжностни лица относно механизма за настъпване на ПТП, респ. относно фактическата обстановка при неговото настъпване.

На

27.02.2014г. е извършен и първия оглед на управлявания от въззивника л.а.

"Нисан", при който са установени деформации в предна лява част, подробно описани в протокола и отразени на снимков материал. На 31.03.2014г. и 30.06.2014г. са извършени огледи и на л.а. "Мерцедес", като в протоколите и снимковите материали към тях са отразени охлузвания във вид на хоризонтални черти по предна броня в дясно и в долен ляв край на крайна задна врата, без установени побитости и хлътвания в страничната дясна част на автомобила, охлузвания по преден десен калник и в странична дясна част на задна броня.

Преки свидетели на инцидента от разследващите органи не са установени. Такива не са разпитвани и в настоящото производство. Св.М., разпитан пред ОС - Варна възпроизвежда обяснения на въззивника относно това как е пострадал, без конкретика и непосредствени възприятия. Показанията на разпитаната св.С.С. също не установяват релевантни за спора обстоятелства - същата няма спомен и възприятия за нанесени щети по л.а. "Мерцедес" към

22.02.2014г.

Установено е в хода на разследването също така, че намиращите се в района на произшествието камери или не са работили, или че записите не се съхраняват.

Съгласно заключението на проведената пред първоинстнанционния съд комплексна Съдебно автотехническа и медицинска експертиза, установените на 22.02.2014г. травматични увреждания на въззивника е възможно да са получени в резултат на рязко свиване на тялото му напред и в дясно в лумбалната област, довело до компресия на телата на 11 и 12 гръден прешлен, т.е. в резултат на ПТП. В обясненията си, дадени в с.з. в.л. д-р Манчев сочи, че подобно рязко свиване на тялото може да има при рязко натискане на спирачката на автомобила, поради което и предвид обстоятелството, че уврежданията са установени в същия ден, непосредствено след твърдяната злополука, обосновава заключението си за възможността същите да са във връзка с процесното ПТП, макар и не като получени пряко от съприкосновението /удар/ на двата автомобила, тъй като от техническа гледна точка степента на увреждане на автомобилите не отговаря на ситуация довела до увреждането на въззивника. В същото време, заключението не сочи за категоричност на настъпване на ПТП по твърдения от въззивника механизъм и при участието на л.а."Мерцедес" с рег. № В 2748 НС. Според в.л. М. само част от ожулванията по л.а. "Мерцедес" може да са получени при сблъсък с л.а. на въззивника, тъй като издиранията и деформациите по л.а. "Мерцедес" са по протежение на цялата му повърхност и за част от тях е налице разминаване във височината им спрямо охлузванията на л.а. "Нисан". Липсата на оглед към момента на произшествието, на данни за скоростта на двата автомобила и за спирачен път на л.а. "Нисан", за поведението на водачите им и за обстановката на пътното платно /наличието на други МПС/ не позволяват точното установяване на механизма на настъпване на автопроизшествието, нито за направата на категоричен извод, че описаните в протоколите за оглед деформации по двата автомобила са в резултат на съприкосновението помежду им.