Решение № 260730 от 22.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 22.10.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание двадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3172 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.01.2020г. по гр.д. № 79715/18 г., СРС, І ГО, 166 с-в е осъдил П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят солидарно на Ц.Й.М.-С., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД сумата от 235,97 лева - дължим наем за периода от 01.05.2012 г. до 17.05.2012 г. по Договор за наем от 23.10.2010 г. за апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва върху от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 1372,82 лева - разходи, във връзка с използването на имота топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-сумата от 1293,42 лева-разноски по делото като е отхвърлил иска за заплащане на наем за горницата над посочената сума от 235,97 лева до пълния предявен размер от 1634,92 лева и за периода от 23.01.2012 г. до 30.04.2012 г. като неоснователен. Отхвърлил е предявеното от ответниците П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане срещу ищеца Ц.Й.М.-С., ЕГН ********** с адрес *** за сумата от 430,28 лева, съставляваща левовата равностойност на 220 евро-предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем като неоснователно.

Осъдил е П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 32,17 лева - държавна такса, дължима за производството по подадената от особения представител въззивна жалба в производството по в.гр.д. № 15266/2017 г. по описа на СГС, II-A въззивен състав.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците

П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б.,

ЕГН ********** и двамата с адрес ***, чрез назначения особен представител адвокат Г.С.Г. с адрес *** частта, в която е уважен предявения иск за сумата от 1372,82 лв.-разходи във връзка с ползването на имота за ТЕ за периода от 01.05.2011 г. до30.04.2012 г., както и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане със сумата от 430,28 лв., представляваща левовата равностойност на 220 евро-предоставен депозит при сключването на договора за наем. Сочат, че претенцията за заплащане на ТЕ е недопустима, тъй като това е вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, като ищцата претендира чуждо вземане. Претенцията е и неоснователна, тъй като видно от представените доказателства, дължимите суми за процесния апартамент са заплатени, като в писмото на „Топлофикация

София“ ЕАД не се сочи кой е заплатил тези суми. При тези данни се твърди, че те, а не ищцата са заплатили дължимите суми. Счита за неоснователно отхвърленото от съда възражение на ответниците за прихващане. Депозитът не е неустойка, която се дължи наред с дължимата сума, а представлява авансово заплатена сума за разноски. Ако съдът приеме, че ответниците дължат на ищцата сумата към Топлофикация София“ ЕАД, то от същата сума следва да се приспадне направеният депозит, като в противен случай неприспадането би довело до неоснователно обогатяване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части, като искът за сумата от 1372,82 лв. бъде отхвърлен, а ако съдът приеме, че тази сума е дължима, то алтернативно да бъде уважено възражението за прихващане със сумата от 430,28 лв., левовата равностойност от 220 евро, представляваща депозит при сключването на договора за наем.

Въззиваемата Ц.Й.М.-С., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат И. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция за заплатено възнаграждение за назначения особен представител на въззивниците/ответници.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2, прел. 1 и пр.2 ЗЗД от Ц.Й.М.-С. за осъждане на П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** да заплатят при условията на солидарност сумата от 1634,92 лева, представляваща наемно възнаграждение в периода от 23.01.2012 г. до 17.05.2012 г. по Договор за наем от 23.10.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1372,82 лева, представляваща разходи във връзка с ползването на процесния имот - за топлинна енергия и услуги към „Топлофикация София” ЕАД - за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане. Било е прието за съвместно разглеждане при условията на евентуалност изявление за съдебно прихващане, релевирано в отговора на исковата молба за сумата от 430,28 лева, съставляваща левовата равностойност на 220 евро- предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем.

Ищцата Ц.Й.М.-С. твърди, че между страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което ищецът е отдал под наем на ответниците- съпрузи, свой собствен недвижим имот апартамент № 59, находящ се в гр.София, ж.к. „****** за срок от една година, считано от сключването му на 23.10.2010г. като след сключване на договора и ако няма противопоставяне на двете страни-същият се подновява за нов срок. Сочи, че ответниците са солидарно задължени, на основание чл. 32, ал. 2 СК да заплатят наемната цена за имота, както и разходите, свързани с ползването му за последните три месеца преди освобождаването му. Въпреки отправената им покана и подписаните от тях декларации, че признават вземанията и се задължават да ги заплатят, ведно е лихвите за забава, те не били сторили това.

Ответниците П.И.Н. и Л.В. Б.-Н., чрез назначения им особен представител адвокат Г., са подали писмения отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват активната легитимация на ищеца, а при условията на евентуалност - оспорват и размера на вземанията за наемна цена и разходи във връзка с ползване на имота и правят възражение за изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени правят и възражение за прихващане със сумата от 430,28 лв., съставляваща левовата равностойност на 220 евро, предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем.

По отношение на фактическата обстановка:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните по делото е сключен на 23.10.2010 г. Договор за отдаване под наем на недвижим имот, по силата на който Ц.Й. С. предоставя на П.И.Н. и Л.В. Б.-Н.за временно и възмездно ползване следния недвижим имот - апартамент № 59, находящ се в гр.

София, ж.к. „****** за срок от една година до 23.10.2011 г. Съгласно раздел V. Задължения на наемателя, чл. 5.1 от Договора, наемателите са длъжни да заплащат наемната цена, при условията и реда предвидени в договора, както и всички разходи за ел.енергия, вода, отопление, асансьор, чистачка и др. през целия договорен период. Видно от клаузите на чл.

3/1/ и чл. 3/4/, наемната цена е уговорена в размер на равностойността на 220 евро, по курса на БНБ и е платима на 5-то до 10-то число на текущия месец, за който е нает имота. При плащането на наемната цена наемателят е длъжен да представя и фактури за платените разходи за консумативи съгласно чл. 3/4/ от Договора. От Приемо-предавателен протокол от 17.05.2019 г. се установява, че ответниците на посочената дата са върнали на ищеца държанието на имота. Депозирана е покана без дата до наемателите за заплащане на дължимите по договора суми за консумативи до 15.09.2012 г.

Приети са два броя декларации - от 19.11.2011 г. и 13.11.2013 г., подписани от ответниците, с които не оспорват дължимостта на сумите за доставена топлинна енергия за отопление на наетия имот за периода, през който са ползвали имота и се задължават да ги платят.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Решението се обжалва само в частта, в която съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1372,82 лв., представляваща разходи във връзка с ползването на имота за ТЕ за периода от 01.05.2011 г. До 30.04.2012г., както и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане със сумата от 430,28 лв., представляваща левовата равностойност на 220 евро-предоставен депозит при сключването на договора за наем.

Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението, че в тази част претенцията е недопустима, тъй като ищцата претендира чужди права. По делото е безспорно установено, че между страните в процесния период са съществували наемни правоотношения. Ответниците дължат и разноски за топлоенергия за отопление и топла вода за периода на действие на договора съгласно чл.5, ал.1 от Договора за наем на недвижим имот. По делото е представена и неоспорена от ответниците декларация, с която те са направили извънсъдебно признание относно задълженията за консумативи за парно отопление и техния размер на 1372,82 лева. Едва в настоящата въззивна жалба се излагат твърдения, че след като в писмото на „Топлофикация София“ ЕАД не се сочи кой е заплатил тези суми, то не ищцата, а ответниците са заплатили дължимите суми. Тези твърдения освен несвоевременни, са и неподкрепени с каквито и да било писмени доказателства, поради което сумата е дължима от ответниците.

Въззивната жалба е частично основателна в частта, в която съдът е отхвърлил предявеното от ответниците П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане срещу ищеца Ц.Й.М.-С., ЕГН ********** за сумата от 430,28 лева, съставляваща левовата равностойност на 220 евро-предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем.

В чл.3, ал.2 от сключения между страните договор изрично е вписано, че наемателят остава депозит в размер на левовата равностойност на един месечен наем от 220 евро. Посочено е, че депозитът не е наем, че той се съхранява от наемодателя до изтичане на договорения срок и ще бъде възстановен на наемателя в случай, че всички консумативни разходи по наетия имот са изплатени, представени са съответните фактури и апартамента е приведен във вида, в която е приет от наемателя.

По делото е безспорно, че такъв депозит от 430,28 лева е бил предоставен от ответниците при сключване на договора за наем. Съдът е отхвърлил направеното възражение за прихващане като е приел, че депозитът от 220 евро се задържа от наемодателя при неизпълнение задължения за наемна цена, каквото неизпълнение от страна на наемателите е налице. Тези разсъждения са неправилни. Действително, както се сочи във въззивната жалба, депозитът не е неустойка, която се дължи наред с дължимата сума, а представлява авансово заплатена сума за разноски. По делото не се спори, че ищецът не е върнал сумата на ответниците. При тези данни от дължимата сума за ТЕ в размер на 1372,82 лева следва да се приспадне направеният депозит от 430,28 лева, при което се получава сумата от 942,54 лв.