Присъда № 70 от 15.10.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 70/15.10.2021 г., постановена по НОХД № 3260/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас Производството по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – Бургас обвинение против КР. П. КР. за престъпление по чл.

133, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2, предл. 2, алт. 2 от НК – за това, че на 09.12.2018 г., следобед, в град Кундел, Република Австрия, в товарно ремарке, разположено на паркинг в Базата на австрийската фирма „У” ООД, нанесъл удари с ръце в горната част на тялото на СЛ. М. Б., с ЕГН **********, от град Бургас, и го бутнал назад, в резултат на което Б. изгубил равновесие и стъпвайки назад с цялата тежест на тялото си по неравна и хлъзгава повърхност – алуминиеви плоскости, разположени на пода на ремаркето, завъртял навън дясното си ходило, в резултат на което се получило изкълчване на дясната му глезенна става, довело до косо спираловидно счупване на малкия пищял в дисталната му част с допълнителен фрагмент, скъсване на синдемозата и скъсване на връзката между малеола, големия пищял и талуса, като по този начин причинил на Б. по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на долния десен крайник за период от 3 – 4 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Прокурорът е обвинил подсъдимия в извършване на престъплението при форма на вината „несъзнавана непредпазливост“ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК.

На основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК делото е подсъдно на Районен съд – Бургас по местоживеене на подсъдимия в гр. Бургас. При спазване на особената разпоредба на чл. 161, ал. 2 от НК наказателното преследване от общ характер е възбудено по тъжба от 09.01.2019 г. на пострадалия С.М. Б. до Районна прокуратура – Бургас.

При преценка на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, в разпоредителното заседание съдът намери, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила на Глава 28 от НПК, тъй като за престъплението, за което е повдигнато обвинението, законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация и от този вид престъпление няма резултатност за причинени съставомерни имуществени вреди, подсъдимият е неосъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма надлежни доказателства за обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, които да изключват разглеждане на делото от съда по реда на чл. 378 от НПК при наличие на предпоставките на чл. 78а, ал. 1, букви а-в от НК.

В съдебно заседание представителят на БРП намира обвинението за доказано и моли съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, 1 като му наложи административно наказание глоба в размер на законовия минимум 1000 лева.

Подсъдимият не участва в съдебното заседание. Защитникът му пледира да бъде признат за невинен в извършване на вмененото му престъпление и оправдан по повдигнатото обвинение поради несъставомерност от обективна и субективна страна. В този аспект изразява становище за изводимост от доказателствения материал, че се касае за случайно деяние – подхлъзване на Б. в ремаркето на камиона и самостоятелно падане при опита му да засегне и удари подсъдимия.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по приложеното досъдебно производство № 90/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Бургас доказателства, съдът, съобразявайки разпоредбите на чл. 378, ал. 2 и ал. 3 от НПК, в рамките на предложените от прокурора фактически положения, се солидализира и приема отчасти за установено следното:

Подсъдимият КР. П. КР. е роден на 01.09.1975 г. в гр. Бургас , българин, български гражданин, със средно образование, женен, шофьор. Видно от справка за съдимост, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Към 09.12.2018 г. българските граждани свидетелите СЛ. М. Б. и съпругата му Д.Д. Б. работели като служители на длъжност „шофьор“ в чешката фирма „Светтранс“ АД, която изпълнявала превози за австрийската фирма „У“.

На посочената дата свидетелите Б.и пребивавали в Република Австрия, в базата на фирма „У“, находяща се в град Кундел, Република Австрия, където почивали междуседмично.

По същото време и на същото място в базата на фирма „У“ се намирали и други български граждани, които също работели за фирма „Светтранс“ АД – подсъдимият КР. П. КР. и брат му св. Г. П. КР., св. СТ. ИВ. СТ., св. ИВ. ИВ.

Д., св. В. СЛ. К., св. КР. Г. Ш. и св. Т. АНГ. П..

В ранния следобед на 09.12.2018 г. подс. К.К. и брат му св. Г.К., свидетелите С.С., И.Д., В.К., К.Ш. и Т.П. се събрали, за да си говорят. Тъй като било студено и ръмяло, посочените лица използвали за събирането си празно ремарке на фирмата „У“, намиращо се на паркинга в базата. Същото било тип фургон, с бяло брезентово покритие, като вратите му били отворени изцяло. В дясната страна по пода, по дължината на вътрешността на ремаркето, гледано отвън нъвтре, били струпани алуминиеви дъски. Подът на фургона бил влажен и хлъзгав.

В един момент при горепосочените лица в ремаркето дошъл св. С.Б.. На мястото на събирането имало алкохол. В следващ момент за десетина минути към компанията се присъединила и св. Д. Б., след което се оттеглила.

2

Последващо свидетелите Г.К., С.С. и Т.П. се отдалечили от мястото, където била компанията и отишли до близкия гараж.

На място във фургона останали св. С.Б., подс. К.К., св. В.К., св. К.Ш. и св. И.Д.. Всички били изправени. Св. Ш. приготвял храна на котлон, разположен на входа на ремаркето. В същото време започнала размяна на реплики между св. С.Б. и подсъдимия К.К., като конфликтната ситуация между двамата била предизвикана от св. Б.. Дотук в хронологията на събитията съдът споделя фактически относимите констатации на прокуратурата.

Прокуратурата е игнорирала част от събитията и поведението на подсъдимия и другите участници в компанията по повод на словесния конфликт. В един момент подс. К. се дръпнал крачка-две назад от св. Б. и му казал „спираме темата“ или нещо от този род, тъй като не му бил приятен разговорът и не искал да го продължават. Св. Ш. също направил забележка на св. Б. да престане и да спре да се заяжда, но той продължил, като казал на подсъдимия, че ще му разбие мутрата.

По-натам в обстоятелствената част на обвинителния акт е възприето, че свидетелите Ш., К. и Д. вече стояли между св. С.Б. и подсъдимия К.К. и от двете им страни, като сред фактическите констатации не е отчетена тяхна намеса в конфликта по разделяне и дистанциране един от друг на участниците в него. За да детайлизира игнорираните от прокуратурата, но релевантни за предмета на доказване факти в тази насока и по-конкретно дали подсъдимият и пострадалият са имали съприкосновение преди и след намесата на свидетелите Ш., К. и Д., съдът взе предвид следните гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство:

Според св. В.К.: „В един момент К.К. и С застанаха лице в лице един срещу друг, при което „Ш“ /бел. св. К.Ш./ застана между тях.“; „Ако гледаме този фургон отвън навътре, К.К. се падаше отляво, а С – отдясно, а между тях беше застанал „Ш“. С беше с гръб към стената на ремаркето, която беше от брезент. Зад краката на С по пода, успоредно по дългата стена на ремаркето, бяха подредени дъски от метални плоскости.“; „След като „Ш“ застана между двамата, мисля, че и аз отидох до тях.“; „С „Ш започнахме да успокояваме С и К.К..“

Според св. И.Д.: „В момента, в който К /бел. подсъдимият/ се дръпна назад, С. му каза „искаш ли да ти счупя носа“ и тръгна към него. В този момент другият К /бел. св. Ш./ застана между тях, за да предотврати евентуално сбиване. К /бел. подсъдимият/ е по-висок от С. и затова С. само замахваше около него, без да удари другия К /бел. св. Ш./.“; „Всичко стана много бързо, аз сблъсък не видях, както вече обясних, другият К /бел. св. Ш./ застана между тях, за да предотврати евентуален сблъсък.“ Според св. К.Ш.: „С тръгна решително към К. Аз казах на С да се успокои, като застанах пред С. С ме заобиколи, а В. и Ивайло бяха отстрани.“;

„Аз лично помолих С да спре да говори, но той не ме послуша и застанах 3 пред него.“; „Пак казвам, аз застанах пред самия С, който в този момент беше тръгнал към К.К., но С ме заобиколи.“; „Виждам, че съм писал в него, че С се е пресягал през мен да удари К. Сега, като се замислих, се сещам, че беше точно така. С замахваше да удари К с ръка, но не можа да го удари.“; „С подхвърли на К, преди да пристъпи и да замахне към него, реплика, че бил мишка и че ще му разбие главата, след което тръгна към К, а аз и В. се опитахме да спрем С.“

Според обясненията на подс. К.К.: „С ме погледна и каза „Сега ще ти разбия мутрата!“ Докато с този С разменяхме реплики, бяхме двамата лице срещу лице, в изправено положение, на разстояние около метър един от друг.

Като чуха за разбиването на мутрата, В. /бел. св. К./ и К /бел. св. Ш./ тръгнаха към С откъм двете му старни, като на практика Ш. се оказа мужду мен и С, но докато Ш. се окаже между нас, С замахна с юмрука на дясната си ръка към лицето ми, за да ме удари. С не успя да ме удари в лицето, защото аз се предпазих с двете си ръце пред лицето, но той успя да ми хване китката на лявата ръка и така ми скъса верижката на часовника.“ След анализ на цитираните гласни доказателствени източници съдът приема, че след репликата на св. Б. към подс. К., че ще му разбие мутрата, св.

Б. приближил подсъдимия и двамата се озовали изправени един срещу друг, като св. Б., който се намирал с гръб към струпаните алуминиеви дъски, замахнал към лицето на подсъдимия, за да го удари. Подс. К. се предпазил с ръце, при което св. Б. успял да хване лявата му ръка и скъсал верижката на часовника му, който паднал на пода на фургона. В този момент свидетелите К. и Ш. се опитали да спрат св. Б., като св. Ш. успял да застане пред св. Б., за да предотврати конфликта, а свидетелите К. и Д. се намирали встрани от него.

Св. Б. продължил да замахва към подс. К., пресягайки се през св. Ш., който се намирал помежду им. Така св. Б. не успял да удари подсъдимия, но изгубил равновесие и стъпил с десния си крак назад върху алуминиевите дъски на пода.

За да обоснове правната рамка на обвинението, държавният обвинител е приел фактически, че междувременно подс. К. на свой ред е нанесъл удари с ръце в горната част на тялото на св. Б. и го бутнал назад, при което св. Б. изгубил равновесие и стъпвайки назад с цялата тежест на тялото си по неравния и хлъзгав под, по който били струпани металните дъски от алуминий, завъртял навън дясното си ходило. След като съобрази материалите по делото, съдът констатира, че липсват доказателства в наказателното производство, подкрепящи фактическото обвинение досежно поведение на подсъдимия, сочещо на механизъм на извършване на деянието, при който той да е имал физически досег до св. Б. след скъсването на верижката на часовника и заставането на св. Ш. пред св. Б., като не се установява изобщо подсъдимият да е ударил или блъснал св. Б., както при предходни, така и в последващи моменти. Такъв механизъм, при който подс.

К. да е нанесъл удари с ръце в горната част на тялото на св. Б. и да го е бутнал назад, не се твърди и от самия пострадал, по чиято тъжба е образувано наказателното производство и който в показанията си заявява: „К.К. пристъпи към мен и с десния си крак ме ритна силно по десния глезен, при което аз се 4 свлякох на дясната ми страна. „Ш“ /бел. св. Ш./ и колегата му не можаха да ме удържат и аз седнах на пода на ремаркето, наклонен надясно, като десният ми глезен остана извит навътре.“ В тази насока всички гласни доказателства са еднопосочни:

Според св. К.Ш.: „С викаше на К, че го е ударил. Аз удари между К.К. и С не съм видял.“; „Не съм видял удари, но сега се сещам, че часовникът на К.К. се беше оказал на земята.“; „Пак казвам, не съм видял К да удря С.“; „Не съм видял К.К. да удря С. Единствено С се опита да удари К, но не успя.“ Според св. И.Д.: „Аз не съм видял С.Б. и К.К. да си нанасят удари.“; „Не съм видял К.К. да рита Б. нито по крака, нито на друго място.“; „…аз сблъсък не видях, както вече обясних, другият К /бел. св. Ш./ застана между тях, за да предотврати евентуален сблъсък.“