Определение № 1334 от 21.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1334 гр. Пловдив, 21.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500752 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл.274 във вр. с чл. 413,ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК203670940,гр.София против разпореждане № 4839/15.02.24г.,постановено по ч.гр.д.№ 1837/2024год., по описа на Районен съд – Пловдив,22-ри гр.с.,с което е отхвърлено изцяло подаденото пред него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. С.,ЕГН-**********.

Жа л б о п о д а т е л я т обжалва разпореждането като неправилно,развивайки съображения,че целта на заповедното производство не е да провери съществуването на вземането,а само дали същото е спорно,като за да е редовно заявлението,е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти,от които произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му.Сочи,че доколкото в молбата уточнение са посочени индивидуализиращите белези на претендираните вземания – юридическите факти,на които те се основават (договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги ), конкретните размери на всяко от вземанията, период на дължимост,както и обстоятелствата,имащи значение за настъпване на изискуемостта, то липсват пречки по смисъла на чл.410 ал.2 о т ГПК за издаване на исканата заповед за изпълнение.Иска се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства и наведените доводи,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок,от страна в производството,имаща интерес от обжалване и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по заявление,депозирано на 31.01.24г. в ПдРС от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу М. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 о т ГПК за сумата в размер на 2299лв.,за която е посочено,че 1 представлява „неплатени суми“ по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги,сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД,за които е открит акаунт № 16330758001,обективирани в издадени и непогасени фактури,които вземания са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 28.02.2019г. към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018г. ,ведно със законна лихва върху тази сума , считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С разпореждане от 01.02.24г.з аповедния съд е констатирал нередовности по заявлението,поради което е оставил без движение същото и е дал на заявителя конкретни указания за посочване като вид и размер на сумите, които се претендират,както и по кои договори се дължат същите.Даден е тридневен срок за отстраняване на нередовностите.

С молба вх.№ 16544/13.02.24г.по описа на ПдРС заявителят е посочил сключените договори по дата на издаване и предмет,но не е конкретизирал сумите,които се дължат по всеки от тях.

Първоинстанционният съд е констатирал, че с постъпилата молба не се отстраняват указаните нередовности,доколкото не е конкретизирано кои суми по фактури по кой договор са начислени, а са налице отделни договори, по които са възникнали отделни правоотношения и отделни вземания за отделни услуги.

С атакуваното разпореждане № 4839/15.02.24г.съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,предвид обстоятелството,че в определеният тридневен срок нередовностите по заявлението не са отстранени.

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:

Съгласно чл.410,ал.2 от ГПК подаденото пред съда заявление следва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 от ГПК,а в хипотезата на чл.410,ал.3 от ГПК – когато вземането произтича от договор,сключен с потребител – да се представи договорът,измененията на същия и приложенията към него,както и общи условия, ако има такива.Производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изисква да са ясно конкретизирани претендираните от заявителя суми,както и тяхното правно основание.Същото произтича от необходимостта да бъдат гарантирани правата на длъжника да изгради защитата си като евентуален ответник по иска за установяване на вземането.Когато някоя от горните предпоставки не е налице,разпоредбата на чл.

411,ал.2,т.1 от ГПК дава възможност на заповедния съд да обездвижи заявлението и да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовностите. При неизпълнение на указанията съдът отхвърля заявлението на основание чл.411,ал.2,т.1 от ГПК.

В настоящия случай заповедният съд е извършил служебна проверка на подаденото заявление и като е установил неяснота по отношение на претенцията, правилно е оставил заявлението без движение до отстраняване на констатираните нередовности.С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу М. Г. С..

Видно от данните по делото,заявителят в законоизискуемия срок е депозирал молба за отстраняване на нередовностите по заявлението,но както правилно е констатирал заповедния съд,макар да е конкретизирал отделните договори,не е изпълнил изискването да са ясно конкретизирани претендираните от заявителя суми по тези договори.

От съдържанието на изложените от заявителя фактически обстоятелства е видно,че претендираната сума от 2299лв.съставлява сбор от множество отделни вземания,всяко от които е следвало да бъде надлежно индивидуализирано чрез посочване на характера му,размера му и юридическия факт,от който е възникнало. В случая това не е било сторено от заявителя,за което са изложени подробни съображения в обжалваното разпореждане.От 2 изложените от заявителя твърдения не става ясно какво точно представляват претендираните „неплатени суми“,как е формиран размерът на общата сума от 2299лв.,каква част от нея се дължи по всяко отделно правоотношение и за какъв период,както и кога е настъпила изискуемостта на всяко от вземанията.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че нередовностите по заявлението не са отстранени,поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Гореизложеното обосновава правилността и законосъобразността на обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4839/15.02.24г.,постановено по ч.гр.д.№ 1837/2024год., по описа на Районен съд – Пловдив,22-ри гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК- 203670940 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против М. Г. С.,ЕГН**********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3