Решение № 1815 от 04.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1815 гр. ***, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди дв***есет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докл***ваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110143161 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, под***ена от „***“ *** срещу ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 936.96 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено з***хователно обезщетение и разходи по ликвидационна дейност за вреди от ПТП, настъпило на 04.08.2020г. в гр. ***, при навлизане на паркинга на ул. *** с л.а. „***“, с рег. № ***, ведно със законна лихва за период от 19.07.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до изплащане на вземането и за сума в размер на 326.52 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.07.2021г. до 19.07.2024г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че при ПТП, настъпило на 04.08.2020г. в гр. ***, при навлизане на паркинга на ул. ***, бил увреден лек автомобил. „***“, с рег. № ***, по отношение на който била сключена имуществена з***ховка „Каско”, по силата на която з***хователят-ищец определил и изплатил на з***хованото лице обезщетение в размер на 874.96 лева като била заплатена и сумата от 52.00 лева – разноски за пътна помощ. Участъкът от пътя, на който съществувала необезопасена дупка, в която поп***нал автомобилът бил собственост на ответника, който не изпълнил з***ължението си да го поддържа в състояние, годно да осигури безопасен пътен трафик. Със заплащане на з***хователното обезщетение, ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който по пътя на регреса следва да му възстанови заплатеното 1 обезщетение, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ответникът, *** в срока на чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на процесното ПТП. Наведени са и следните възражения: оспорен е представеният протокол за ПТП в частта по отношение на механизма на твърдяното ПТП и причините за възникване на щетите по процесното МПС, не са налице елементите от фактическия състав на предявения иск; в условията на евентуалност се релевира, че размерът на иска е силно завишен.

Сочи се още, че исковете следва да се насочат срещу „***“ ***, доколкото същият е отговарял за поддръжката и ремонта на процесния участък. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноските за производството.

По делото е предявен в условията на евентуалност от *** срещу конституирания в настоящото производство като трето лице помагач „***“ ***, обратен иск за вреди в размер на същите суми, пор***и неизпълнение на договорни з***ължения по поддържане на пътя, поети с договор № *** г.

Ответникът по обратния иск - „***“ ***, оспорва предявения главен иск, като недоказан. Оспорва се и приетият за съвместено разглеждане обратен иск, за което са изложени съображения в насока, че отговорността му произтича от Договор за възлагане на обществена поръчка *** г., сключен със ***, във връзка с дейности по поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения – изчерпателно посочени в приложение № 6 към договора, сред които не поп***а процесния участък на ул. „***.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са от „***“ *** срещу ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 936,96 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено з***хователно обезщетение и разходи по ликвидационна дейност за вреди от ПТП, настъпило на 04.08.2020 г. в гр. ***, при навлизане на паркинга на ул. *** с л.а. „***“, с рег. № ***, ведно със законна лихва за период от 19.07.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до изплащане на вземането и за сума в размер на 326.52 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.07.2021г. до 19.07.2024г.

По иска с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД.

За основателността на предявения главен иск, в тежест на ищеца „***“ *** е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на процесуално легитимирания ответник – ***, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на з***хователно правоотношение по з***ховка „Каско” за релевантния период и 4/. плащане от з***хователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор.

2

С изготвения проект на докл*** по делото, обективиран в Определение № 35648 от 04.09.2024 г., съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните - наличие на з***хователно правоотношение по з***ховка „Каско” за релевантния период, плащане от з***хователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният договор, както и обстоятелството, че на 04.02.2021г. ответникът е получил регресна покана за заплащане на вземанията.

От представената по делото комбинирана з***хователна полица за з***ховки "Каско" и "Злополуки" № *** г. съдът приема за установено, че между „З*** „***“ *** и собственика на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег.

№ *** – ИА „***“ е възникнало валидно з***хователно правоотношение по договор за имуществена з***ховка "Каско на МПС", действащо за времето от 00:00 часа на 19.04.2020 г. до 23:59 часа на 18.04.2021 г., като в рамките на този период – на 04.08.2020 г. е настъпило и процесното ПТП.

От съвкупно събраните по делото доказателства, а именно и писмени – протокол за ПТП № ***0 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 04.08.2020 г., гласни – показанията на свидетеля Б. Р. – водач на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и експертни – заключението на вещото лице изготвило приетата по делото без възражения от страните САТЕ, съдът достигна до еднозначен извод за механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 04.08.2020 г., около 13,00 часа, водачът на л.а. „***“, рег. № ***, се е движел по ул. „***“ в гр. ***, и в района на бл. ***, предприема навлизане в паркинга на блока, при което преминава през несигнализирана дупка с размери 100/50/80 см., в която проп***а предната част на автомобила и става причина за настъпилите щети по същия – повреда на греда на преден мост, предна броня и воден р***иатор.

Настоящият съдебен състав, намира възражението на ответника за недоказан механизъм на процесното ПТП за неоснователно. От събраните по делото доказателства, същият се установява категорично. Приобщеният по делото протокол за ПТП № ***0 г., представлява официален документ, съставен след оглед на място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му и в съответствие със законоустановените ред и форма, който обвързва съда с материалната доказателствена сила, относно непосредствено възприетите от длъжностното лице факти. В случая такъв факт е наличието на необезопасена дупка, с размери 100/50/80 см., на ул. „***“, в района на бл.

***, в която автомобилът е проп***нал. Отразеното е протокола, съответства и на заключението на вещото лице, изготвило САТЕ по делото, съгласно което от техническа гледна точка уврежданията на автомобила се намират в причинно-следствена връзка с посочения механизъм на настъпване на процесното ПТП. В същия смисъл са и показанията на разпитания свидетел, който сочи, че на посоченото място, предницата на автомобила изведнъж е проп***нала с трясък в необезопасена дупка, която в последствие била обозначена от очевидци от съседното заведение, които поставили в нея стол.

На следващо място, съдът констатира, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено място - гр. ***, на общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП – на ул. „***“ и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, общината в 3 качеството си на собственик и з***ължено лице по управлението на пътя, е длъжна да осъществява неговата поддръжката, в състояние позволяващо обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДвП, в случай на съществуваща опасност, е необходимо същата да бъде обозначена със знак или друго средство за сигнализиране, с цел предупреждение на водачите на МПС, но в случая е налице бездействие от страна на служителите на ответника. Следователно налице е противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответникавъзложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е необходимо доказване на виновно поведение. По изложените съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца по чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като доказана, е установена по своето основание.

Обемът на регресното право зависи от размера на з***хователното обезщетение, което з***хователят е платил на з***хования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на з***хования. Делинквентът дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на щетите, съобразно заключението на САТЕ, възлиза в размер на сумата от 960,58 лв., от която 908,58 лв. – щети по нанесения автомобил, сумата от 10 лв. – ликвидационни разноски в минимален размер и сумата от 52 лв. – цена на услуга, заплатена за репатриране на процесния лек автомобил. Същият н***вишава размера на заплатеното от ищеца з***ховател обезщетение – 936,96 лв. Ето защо правото на регрес на ищеца е възникнало за тази сума, пор***и което предявеният иск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2024 г. до окончателното плащане на сумата, следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи, както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

При установяване съществуването на главното вземане в размер на сумата от 936,96 лв., за ищеца е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално отношение на неговото з***ължение за заплащане на процесното регресно парично з***ължение. Регресното право на з***хователното дружество, което е заплатило з***хователно обезщетение и е встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става изискуемо в момента на заплащане на з***хователното обезщетение, тъй като това з***ължение не е срочно, пор***и което по отношение на з***хователя по имуществено з***ховане, забава настъпва едва след получаване на покана. В случая, от представената по делото регресна покана, с поставен входящ номер по описа на ответната община, се установява, че на 04.02.2021 г., ответникът *** е получил поканата на ищеца за заплащане на претендираното регресно вземане по процесната з***хователна преписка, от който момент, същият е изп***нал в забава.

4

За посочения в исковата молба период 19.07.2021 – 19.07.2024 г., размерът на мораторната лихва върху дължимата главница, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с електронен интернет калкулатор, възлиза на сумата от 326,89 лв., пор***и което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 326,52 лв. следва да бъде уважен изцяло.

По обратните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В условията на евентуалност са предявени по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обективно съединени обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.