Решение № 668 от 20.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 668 гр. Пловдив , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анета А. Трайкова при участието на секретаря Невена М. Назарева като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело № 20215330100541 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Х. И. Т. с ЕГН ********** е предявила срещу „Шнайдер Електрик България“ ЕООД, ЕИК ***** иск за присъждане на сумата от 15 000 лева за претърпени от ищцата неимуществени вреди –болки и страдания, причинени след настъпила в завода на ответника на 15.01.2019г. трудова злополука, в резултат на която ищцата е претърпяла фрактура на шийката на лява раменна кост, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лева от датата на увреждането – 15.01.2019г. до окончателното й плащане. Претендира разноски за адвокат.

В исковата молба се излагат твърдения за съществувало между страните ТПО, през действието на което с ищцата е станала трудова злополука, приета за такава по см. на член 55, ал. 2 от КСО с разпореждане №*******. на ТД – София град. Механизмът на причиняване на вредите описан в исковата молба е следният – при движение по пътека, предназначена за преминаване на товароподемни средства, ищцата се спъва в метален ограничител, пада върху пода на производственото помещение, в резултат на което получава счупване на шийката на лява раменна кост.

Твърди се, че в резултат на полученото увреждане е обездвижена лявата й раменна става, била е в болничен за периода 16.01.2019г. – 29.05.2019г., като е търпяла значителни и продължителни болки и страдания.

1

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. И. В., с който се правят следните доводи и възражения: посоченото в разпореждането за приемането на злополуката с ищцата за трудова не отговаряло на действителната истина, понеже няма нито един очевидец на събитието, а освен това самата ищца била признала пред лицето Д.

С., че е паднала и си е ударила ръката по път за магазина да си напазарува; че представените от ищцата болничини листове за издадени на основание нетрудова злополука. Оспорва се размера на исканото обезщетение катонереално завишен. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, поради допусната от нея груба небрежност, изразяваща се в това, че се е движела по пътека, по която преминават товароподемти средства, като ищцта самостоятелно се е спънала в метален предпазен ограничител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения, е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред, че ищецът е претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер и че същите са в причинноследствена връзка с трудовата злополука.

Страните не спорят относно обстоятелствата ищцата да е работила по трудов договор при ответника като „************“, с място на работа – завода на фирмата в с.

**************************Също така не се оспорва издаването на съответно разпореждане за признаване на злополуката с ищцата за трудова, като се отричат изложените в същото констатации, а оттук се отрича и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и т. нар. „трудова злополука“.

Съгласно представения протокол за трудова злополука № *****. комисията по разследване е установила, че независимо в процеса на разследване не са били открити непосредствени свидетели на злополуката, не се отхвърля твърдението на ищцата, че злополуката е станала на територията на завода на „Шнайдер Електрик България“ ЕООД – в с.*******. В протокола също така е посочено, че въз основа на представения медицински документ от спешен кабинет по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД ****за насочване на Т. към отделение по образна диагностика за рентгеново изследване е видно, че пострадалата е постъпила в спешния ортопедичен кабинет в 20.32 часа на 15.01.2019г., което дава основание да се счита, че злополуката действително е станала на територията на завода, тъй като ищцата не е напускала територията на предприятието преди това, освен когато е била освободена от началника на смяната на работа и е тръгнала към УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. *** като напълно реално било за един час /от 19.30ч. до 20.32ч./ същата да е осъществила придвижване с лек автомобил до спешен кабинет по ортопедия и травматология и да премине мед. преглед с проведено образно изследване, при което е 2 констатирана фрактура на шийката на лява раменна кост. Като начин на увреждане и материалният фактор, причинил увреждането се сочи, че внезапното травматично увреждане на здравето е възникнало при сблъсъка на тялото с пода на производственото помещение при падането. При посещението на завода по повод разследването и огледа на мястото на злополуката е установено, че в помещението са оформени и очертани пътеки за движение на подемнотранспортни и транспортни средства, като са налице и очертани пътеки за придвижване на хора, а злополуката е станала на място, където перпендикулярно се пресичат осите на двете пътеки за придвижване на траспортни средства, като ищцата се е движила по дългата пътека вляво и е трябвало да завие наляво по перпендикулярната такава, за да отиде до работното си място. До мястото на завоя част от дългата пътека отляво е оградена с ограждение, изработена от метални профили, зад която са разположени колички за натоварване на готова продукция. На самия завой най-долният /разположен върху пода/ хоризонтален елемент от ограждението, който е съединен с вертикален такъв, образуващ рамка, стърчи няколко сантиметра встрани от вертикалния такъв, като при придвижването си съм работното място, на завоя ищцата се спъва с левия си крак в стърчащата част от найдолния елемент от ограждението, който е висок 5 см и пада върху пода на помещението.

Според разследващите злополуката с Т. е в резултат на проявено невнимание и разконцентрираност в процеса на придвижване от помещението за хранене към работното й място.

В преписката на НОИ София се съдържат и писмени обяснения от лицата Р.Д. и Ю.А, от които се установява, че Х. се е оплакала същия ден, че е паднала в завода, като била освободена да си ходи същия ден. На св. Д. ищцата посочила мястото където била паднала, с обяснението, че й се е замотала главата и затова се спънала.

Отразени в протокола са и обстоятелствата, че няма нарушения на нормативните актове, като са били предписани мерки за провеждане на извънреден инструктаж.

Установява се от изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р Д. М., че травмата е причинила трайно затруднение на движенията в областта на рамото за период от 80-90 дни при добро протичане на оздравителния процес, като е била причинена болка със силно изразен характер, довела до болеви усещания, които са намалявали бавно във времето.

Според експерта болка се търпи и към настоящия момент, особено при продължително натоварване и промяна на времето. Посочва се, че страданията са били силно изразени, поради засягане на важна част от човешкото тяло, продължителното лечение, като всичко това е довело до затруднение при самообслужването, придвижването и качеството на живот за период от 3-4 месеца. Продължителността на периода, в който е изпитвала неудобства по битово ежедневно обслужване от травмата съвпада с периода, в който се причинява трайно затруднение на движенията в раменната област за 80-90 дни. Същевременно от извършения мед. преглед на 08.04.2021г. на лицето е установено, че в момента на прегледа лицето е напълно възстановено, без ограничения на движенията на лява раменна става. Вещото лице 3 категорично е отрекло наличието на друг заболявания на ищцата с нарушаване на стабилността при ходене.

Представени от работодателя са доказателства за проведени начален инструктаж по безопасност и здраве на 09.08.2010г., книгата за проведени периодични инструктажи по безопасност и здраве при работа , заедно с програма за провеждане на периодичен инструктаж – приложение № 3 към заповед № ******г., част от която съгласно т. 4 за инструктажи относно пътища и маршрути до работното място, превозни средства – опасности, свързани с тях, маркировка и знаци, както и Инструкция за безопасно движение на хора, машини и превозни средства от 10.04.2017г. Представени са и снимки от помещението в завода, в които се виждат обозначените за движение от и до работното място трафик алеи.

Съгласно т.1.1, 1.2, 1.3, и 1.7 работниците следва да спазват определените и обозначени посоки на движение на машини и хора в завода; придвижването от и до работното място се извършва само по обозначените трафик алеи; забранено е пресичането на алеите за превозни средства, като пресичането следва да се извършва само по обозначените зебри, след като е дадено предимство на превозното средство.

От разпитаната свидетелка на ищцата Т.Б. дъщеря на ищцата, се установява, че инцидентът с майка й станал в завода през м. януари 2019г., когато майка й й се обадила по телефона, за да я уведоми за злополуката и да я помоли да изпрати зет й, да я вземе от завода и я откара в болницата. Съпругът на свидетелката отишъл до завода, взел ищцата и я закарал в болницата, където й бил сложен лакътник. Според свидетелката майка й била много притеснена за здравето си, освен това не можела да се обслужва сама, ръката я боляла дълго време и вземала аспирин и парацетамол, а след това ходила на рехабилитация.

От разпита на св. Д..е видно, че през 2019г. е заемала позицията началник на смяна, както и че от тим лидера Р. Д. узнала, че Х. е в болнични. Тогава решила да я чуе по телефона и от нея научила, че е паднала по пътя към магазина. Същите писмени показания са дадени от тази свидетелка и пред комисията по разследване.

Разпореждането на органа по член 60, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката за трудова е задължителен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по член 200 от КТ и има доказ. сила за гражданския съд, като в исковото производство е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по ТПО. Освен това разпореждането на органа по член 60, ал. 1 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като част от фактическия състав на имущ. отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.

Следва да се отбележи, че злополуката не е била обявена от работодателя, а от работника, в предвидения от закона едногодишен срок, като напълно логично обосновани от житейска 4 гледна точка са съображенията на ищцата да съобщи за злополуката едва след пенсионирането й от предприятието. В този смисъл следва да се кредитират и представените от нея болнични листове, дотолкова, доколкото, същите са издадени преди обявяването на злополуката за трудова.

С оглед на изложеното съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука и получените увреждания от ищцата. От събраните писмени и гласни доказателства се установяват търпените от ищцата болки и страдания, както и че за пострадалата по време на оздравителния процес се е грижила нейната дъщеря.

Съобразявайки всички посочени обстоятелства, както и характера на увреждането и неговата тежест, степента и продължителността на засягане на ръката, продължитеността на лечението, съдът намира, че справедливо по смисъла на член 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

По възражението на работодателя по член 201, ал. 2 КТ за допусната от работника груба небрежност.

Безспорно установени са проведените на ищцата начален и периодични инструктажи /последният на 02.01.2019г./, според които на същата са били разяснени правилата относно придвижването й от мястото за хранене до работното й място, както и че алеите за придвижване на работниците са обозначени. В предприятието са били създадени адекватни правила за безопасно преминаване на работещите, скрепени с писмени инструкции и надлежно обозначени с указателни знаци, с които ищцата е била надлежно запозната. От друга страна ищцата не се е съобразила с така утвърдените от работодателя правила за безопасност, за които е била надлежно инструктирана, тъй като се е движила в пътеката, предназначена за движение на превозните средства, наместо в обозначените за това пътеки за работниците, като ако същата бе минала през надлежното място за преминаване, злополуката с нея не би се случила.