Решение № 6593 от 13.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6593 гр. София, 13.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110140747 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу Б. Й. Д., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответника за суми, както следва: сумата от 221,55 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 1.05.2018г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ... аб.№ .., сумата от 31,96 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от 2.09.2022г. до окончателното плащане, сумата от 51,55 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2019г. до 12.08.2022г., и сумата от 6,51 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.08.2019г. до 12.08.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48247/22г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия.

1

Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни доводи за недоказаност реалното количество на доставената за процесния имот топлинна енергия и начислената от ищеца стойност на потреблението. Навежда евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 48247/22г. по описа на СРС, 44 св, по подадено от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Б. Й. Д. e издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът длъжник по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания. Следователно исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на потреблението.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват 2 потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 2 в ., се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ ... Не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, като право на собственост върху същия е притежавал и в рамките на исковия период, както и не се твърди, нито има данни да се е разпореждал със същия, учредявайки вещни права на ползване на трети лица. С оглед легитимацията му като собственик на имота, необременен с вещно право на ползване, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, ответникът се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответникът фактически е обитавал имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното 3 предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016г., приобщени към доказателствата, за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник. При липса на данни за направени в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ възражения Общите условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ следва да се считат приложими към възникналото с ищеца договорно правоотношение.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, което предпоставя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по същото.

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон; изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни сезони; формуляри за главен отчет), както и са приети заключения на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизa.

При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово разпределение на същата, възложено на „Директ“ ЕООД. Съгласно изводите по експертизата количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба за топлоснабдяването № E-РД-041/2020г. Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.

Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление 4 само за битово горещо водоснабдяване, по отчетни данни от показанията на 1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода.

По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ в края на всеки отчетен период е изготвяна изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно счетоводство въз основа отчетеното потребление. По делото липсват доказателства за това ответникът да е упражнил правото си да поиска преработване на изравнителните сметки след получаването им от упълномощения за сградата представител, нито да е предявил рекламационни претенции относно отчетеното количество и качеството на потребената топлоенергия съобразно предвидената за това възможност в Общите условия и в определените за упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че разпределението на топлинната енергия е извършено по отразения от експерта начин при спазване на нормативните изисквания.

Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден имот в рамките на исковия период, поради което за ответника потребител е възникнало задължение за насрещната парична престация.