Решение № 3329 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3329 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20215330119718 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът А. И. А., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. М. Д., е предявил против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от ************************ М. М.-Г. и П.Д., искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания от телесни увреждания в следствие на ПТП от 18.05.2021 г. и сумата в размер на 3 046 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от това ПТП, изразяващи се в тотално унищожаване на собствения му лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумите от датата на уведомяването на застрахователя- 16.06.2021 г. до изплащането им.

В исковата молба е посочено, че на 18.05.2021 г. в светлата част на денонощието около 05.50 часа в гр. Пловдив, на кръгово кръстовище на бул. „**********“ и бул. „**********“, водачът на лек автомобил „Хюндай Соната“, рег. № **********, не спазил знак Б1, като не пропуснал и ударил движещия се по път с предимство лек автомобил „Тойота Корола“, рег.

№ **********, управляван от ищеца. Настъпило ПТП с материални щети и пострадало лице, за което се съставил констативен протокол № 221. На виновния водач на лекия автомобил „Хюндай Соната“- К. В. бил съставен АУАН. В резултат на ПТП- то ищецът 1 пострадал, като получил мозъчно сътресения, контузия и оток на главата и врата с голяма прорезна рана на главата; кръвонасядания по шията; травма на интраабдоминални органи; контузия на гръден кош с масивно кръвонасядане по дясната част на гърдите и лявата предна ребрена част на гръдния кош; контузия на млечната жлеза; контузия на лявата мишница. След ПТП- то, пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив с разкъсно- контузна рана на главата, със силни болки в областта на гръдния кош, шията и гръбнака. Бил приет за лечение и хоспитализиран за три дни, след което лечението му продължило при домашни условия. Изписани му били лекарства, през първите две седмици имал силни болки в главата и гърдите, както и световъртеж, било затруднено всяко негово движение, боляло ги дори при дишане и хранене. Наложило се да ползва помощ от свои близки в началото за хигиенни дейности, хранене и обличане. Не можел да си мокри главата заради шевовете, като едва след сваляне на конците и зарастване на раната започнал да се мие там. Дори и все още той изпитвал силни болки в главата, а към момента имал и страх от шофиране. Отделно от това, в следствие на ПТП- то бил тотално унищожен лекия му автомобил „Тойота Корола“, рег. № **********. В констативния протокол за ПТП се описвали редица щети- предна броня, преден капак, предна маска, решетка, леви и десни калници, фарове, мигачи. Застрахователят огледал автомобил и поради тотална щета той бил снет от отчет. Ответникът заплатил на ищеца за автомобила сумата от 1 454 лева, която обаче не покривала щетите, защото по средна пазарна цена към датата на увреждането такъв модел имал стойност от 4 750 лева. След бракуването бил предаден на скрап за сумата от 250 лева, поради което се претендират и имуществени вреди в остатъчния им размер от 3 046 лева. Виновният водач имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 22/121000724039, с период на действие 09.03.2021 г.- 09.03.2022 г. До ответника на 16.06.2021 г. била предявена претенция за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение за причинените с ПТП- то неимуществени и имуществени вреди, но плащане постъпило само за част от стойността на имуществените вреди. Увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователя, в която връзка се предявявала и настоящата претенция за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, както и за имуществените вреди в размер на 3 046 лева, ведно със законната лихва от уведомяването на застрахователя. Моли и за разноски. В съдебно заседание лично чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от пълномощника на ответника.

Оспорва се виновното и противоправно поведение на водача К. В., като се твърди, че липсвала влязла в сила присъда или наказателно постановление срещу него. Прави се и възражение за съпричиняване на ищеца, който имал възможност да възприеме другия автомобил и да прецени конфликтната ситуация, но не направил нищо, Отделно от това, той можел да ползва вътрешната лява лента на кръговото кръстовище и така нямало да настъпи ПТП. В този смисъл и на основание чл. 494 от КЗ за претърпените си вреди ищецът не следвало да получи застрахователно обезщетение, нито пък можел да търси обезвреда за собствените си нарушения. Приносът на ищеца за настъпване на вредите бил 50 %, защото той неправилно избрал лентата за движение и така заблудил другия участник, че ще излиза 2 от кръстовището. Оспорва се и причинно- следствената връзка между ПТП- то и описаните вреди. Оспорва се, че ищецът още страдал от главоболие, като от медицинската документация не се установявали сериозни увреждания. Освен това се твърди, че той не бил използвал обезопасителен предпазен колан, какъвто, ако бил поставил, нямало да нарани главата си. Размерът на претенцията противоречал на съдебната практика и принципа за справедливост. Обезщетението целяло да възстанови вредите на пострадалия, а не да го обогати неоснователно или пък с цел печалба. По отношение на претенцията за имуществени вреди се посочва, че не се представял документ за продажната цена, нито пък за цената на придобиване на автомобила, който бил на 27 години. Досежно акцесорния иск за лихвата за забавата, се твърди, че ищецът не бил представил банкова сметка, което било вид забава на кредитора и в тази връзка ответникът не бил дал повод за този иск, защото не можел да изпълни. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.05.2021 г., издаден от служител на ОД на МВР- Пловдив, ищецът е посочен като пострадал- порезна рана на главата, контузия на глава, корем и гърди.

Като причина за ПТП в протокола е посочено- неспазване на пътен знак Б1 и непропускане на движещия се на пътя с предимство. Посочено е още, че на виновния водач е съставен АУАН.

От ОД на МВР- Пловдив, сектор „ПП“, са представени въпросният АУАН № 42280/ 18.05.2021 г., съставен против К. Л. В., за това, че при управление на л.а. „Хюндай Соната“, рег. № **********, той не е пропуснал движещия се по пътя с предимство ищец и е отнел предимството на неговия л.а. „Тойота Корола“, рег. № **********, като е причинил ПТП. За това му нарушение, на виновния водач е издадено наказателно постановление № 21-1030005556/ 11.06.2021 г., като му е наложена глоба в размер на 200 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети документи относно здравословното състояние на ищеца- епикриза, история на заболяването, съдържаща листове за преглед на пациент, медицински протоколи, резултати от изследвания- образна диагностика и рентгенография.

До ответника е депозирана молба за определяне на застрахователно обезщетение по случая, като е приложено свидетелство за регистрация на автомобила, бракуван поради тотална щета. Представен е и договор за продажба на бракувано МПС за сумата от 250 лева.

Представена е полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от виновния водач лек автомобил.

Прието е заключение на съдебно- медицинска експертиза, по което вещото лице е установило уврежданията на ищеца по медицинската документация (комоцио без загуба на съзнание, разкъсно- контузна рана и контузия на главата, контузия на корема и гръдния кош с кръвонасядания по оста на гърдите шията и контузия на лявата мишница), които 3 причинили болки и страдания, намаляващи бавно във времето, силно изразени. Периодът на възстановяване бил около един месец, като обикновено се преживявал и стрес от подобни ситуации. Пострадалият бил ползвал предпазен колан, като нараняванията по тялото (врат, гръден кош и корем) били по протежението на колана, а раната по главата се получила от удар в огледалото за задно виждане.

Прието е заключение и на съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило механизма на ПТП и причината за настъпването му, както и нанесените щети по вид и стойност на автомобила на ищеца, като по пазарни цени имуществените вреди възлизали на 1 715 лева. Същевременно пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП възлизала на 2 242 лева.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 17.05.2022 г.). Св. М. А. А.а- съпруга на ищеца, посочва, че мъжът й бил ударен на кръгово кръстовище рано сутринта, поради отнето предимство. Бил откаран с линейка поради силен кръвоизлив от главата. Тя го заварила вече в болницата, след упойка, превързан с тампони, където останал три дни за изследвания. След изписването му в къщи имал нужда от помощ, имал болки в главата, корема, в рамото. След около месец се върнал на работа, оплаквал се от проблеми в слуха, каквито по- рано нямал, сега ползвал и слухов апарат. На главата още имал белег от шевовете.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.

Според чл. 477 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Видно от констативния протокол за ПТП към датата на настъпване на ПТП- то- 18.05.2021 г., управляваният от виновния водач лек автомобил е имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност” № ****************** от 09.03.2021 г., важаща за периода 09.03.2021 г.09.03.2022 г. Ответникът не оспорва, че липсва подобна застраховка, поради което в случая следва да се приеме, че е съществувало редовно застрахователно правоотношение.

Ответникът обаче оспорва противоправното и виновно поведение на виновния водач, пораждащи деликтната му отговорност. Действително в случая няма влязла в сила присъда на наказателен съд, която да обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието. Налице е протокол за ПТП, който няма такава обвързваща за съда сила относно механизма на произшествието, защото последното не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по 4

ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока.

Първо- изготвени са АУАН и НП на виновния водач, който не е направил възражения относно съдържанието на АУАН, в което пък подробно е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Нарушителят в АУАН чрез изявлението си- подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в последствие с необжалването на издаденото НП и влизането му в сила, признава неизгодни за себе си факти, поради което документите следва да се ползват именно като доказателство за тези обстоятелства, свързани с механизма на деянието. С това си поведение той мълчаливо е изразил съгласие с констатациите на контролните органи и така съставените АУАН и НП могат да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и да се ползват в процеса.