Решение № 265 от 02.10.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 268/2026
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 02.10.2026
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 503, ал. 8 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1 или ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1 или ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 348б · Наказателен кодекс
- чл. 125, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 265 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20265001000268 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – София чрез процесуалния му представител адвокат Т. Я. против решение № 59/19.02.2026 г., постановено по т.д. № 420/2024 г. по описа на Окръжен съд - С З, в частта, в която то е осъдено да заплати на малолетния Т. И. И. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 737,13 евро /с левова равностойност 21 000 лв./ до присъдените 15 338,75 евро /с левова равностойност 30 000 лв./.
Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства, като възприетият от съда като справедлив размер на обезщетение е необосновано завишен и несъответен на доказано претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, техния вид и тежест, липсата на оперативно лечение и пълното възстановяване на ищеца, а изводът, че по делото не е установено съпричиняване на вредоносния резултат от 1 страна на малолетния И. поради непоставен обезопасителен колан, също е неправилен, като вредоносният резултат е съпричинен и от законния представител на ищеца – неговата майка П. И., допуснала детето да пътува в автомобил, управляван от консумирал алкохол водач и без поставен обезопасителен колан. Предвид изложените съображения жалбоподателят моли да бъде отменено решението на Окръжен съд - С З в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което след определяне на намалена база на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане на института на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като бъде приет за обоснован размер от 70 000 лв. /35 790.43 евро/, който бъде намален с изплатеното извънсъдебно обезщетение от 20 000 лв. /10 000 евро/ и с дела на отговорност на ищеца за настъпилия вредоносен резултат. Претендира разноски.
Въззиваемият Т. И. И., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител П. Т. И., чрез процесуалния му представител адвокат Х.
Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана по подробно изложените в отговора съображения и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за въззивната инстанция за процесуалния му представител адвокат Х..
Третото лице помагач на страната на ответника „Европа ферзихерунг“ АД – Германия не е взело становище по въззивната жалба.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Т. И. И., действащ като малолетен чрез своята майка и законна представителка П. Т. И., обективно кумулативно съединени искове по чл. 511, ал. 3 от КЗ във вр. с ал.
1, т. 1 от КЗ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 28.01.2023 г. около 23,20 2 ч. в землището на с. Х., С. о. по път ***** той пътувал в лек автомобил „Волво С 60“ с немски регистрационен № ** ** ****, управляван от баща му И М И., заедно със сестра си Р И. И., като на км 4 водачът И. внезапно загубил контрол върху автомобила, в резултат на което той излязъл извън пътното платно и се ударил в крайпътна бетонна ограда, а при удара двете деца получили множество наранявания, довели до смъртта на Р И. и приемането на Т. И. за лечение в увредено тежко състояние в Клиника по гръдна хирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - С З. Там били установени фрактура на 1, 2, 3, 4, 8 и 9 ребра вляво и 1 и 3 ребро вдясно, нестабилна фрактура на L2 и L3 прешлен, фрактура на ляв и десен тразвезален израстък на L2 и L3, както и на ляв транзвезален израстък на L4, парциален пневмоторакс вляво, минимален хемоторакс двустранно, обширни зони на консолидация на паренхима, среднинно разположена интерхемисфериална фисура, контузионни огнища на двата бели дроба и контузия на главата, наложила се операция, а след изписването му бил поставен лумбален корсет, който носил 6 месеца, продължил лечението в домашни условия, но тъй като болките в гърдите и гърба продължавали, се наложило да постъпи в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - С З, където му била проведена медикаментозна терапия. Въпреки лечението пострадалият продължил да изпитва болка в увредените места, в началото изпитвал такава дори при дишане и движение, имал затруднение при извършване на обичайните ежедневни дейности и разчитал изцяло на своите родители за своята хигиена и обслужване, получените травматични увреждания го поставили в животозастрашаващо състояние, а инцидентът се отразил изключително негативно на крехката му детска психика не само поради тежките му увреждания, но и поради преживяване на смъртта на сестра му, вследствие на което дълго сънувал кошмари. За настъпилото ПТП било образувано ДП № 1228-ЗМ-32/2023 г. по описа на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР - С З и пр.пр. № 371/2023 г., по описа на Окръжна прокуратура - С З, а пътното произшествие било причинено от лек автомобил „Волво С 60“ с немски регистрационен № ** ** ****, което към датата на ПТП било застраховано в застрахователна компания „Europa versicherung pur“, чийто кореспондент за Република България според регистъра по чл. 503, ал. 8 от КЗ е „Еврохелп България“ ЕООД, до който П. И. като законен представител на малолетния Т. И. отправила писмена застрахователна претенция за 3 изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на 22.02.2023 г., но получила отказ за регистриране на претенцията, тъй като това дружество не било кореспондент на немския застраховател, а молбата била изпратена по компетентност на „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, кореспондент на застрахователя „Europa“, Германия, където била образувана щета № BGS-00193/23, било отказано изплащане на обезщетение поради липса на категорично заключение за наличие на нормативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявената претенция, но впоследствие с преводно нареждане от 20.03.2024 г. „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД платило на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 19 558,30 лв. Доколкото в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или ал. 2 от КЗ и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 от КЗ, Бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен против застрахователя на виновния водач, а ищецът не е съгласен с размера на определеното и заплатено застрахователно обезщетение, той моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 28.01.2023 г., причинени от И М И., управлявал МПС, застраховано при немския застраховател „Европа ферзихерунг“ АД /„Europa versicherung pur“/, в размер на 30 000 лв., предявен частично от 80 441,70 лв., представляващи разлика между дължимото справедливо обезщетение от 100 000 лв. и изплатеното обезщетение от 19 558,30 лв., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от 23.02.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред „Еврохелп България“ ЕООД, посочено в официалния регистър, воден от Гаранционен фонд, като кореспондент на „Европа ферзихерунг“ АД /„Europa versicherung pur“/, както и законната лихва за забавено плащане на сумата 19 558,30 лв. в размер на 2 704,90 лв. за периода 23.02.2023 г. - 20.03.2024 г.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител по чл. 38 от ЗА.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – София чрез процесуалния му представител адвокат Т. Я. оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по 4 застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ за МПС – лек автомобил „Волво С 60“ с германски регистрационен № ********, сключен със застрахователна компания „Европа ферзихерунг“ АД /„Europa versicherung pur“/, валиден към датата на ПТП - 28.01.2023 г., както и че на 23.02.2023 г. ищецът И. чрез законния си представител П. И. е завел извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП пред кореспондента на чуждестранния застраховател за територията на Република България „Авус Българиярегулиране на щети“ ЕООД. Оспорва изцяло твърдените неимуществените вреди от ищеца по вид и тежест, като счита, че претендираното обезщетение е завишено, несъответно на търпените вреди и несъобразено с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по сходни случаи.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото пострадалият е пътувал в МПС без поставен обезопасителен колан и без да ползва обезопасителна система за деца, а П. И. е съпричинила претърпените от малолетното дете Т. И. телесни увреди, доколкото не е упражнила задължението си по чл. 125, ал. 3 от СК и е допуснала детето да пътува без поставен обезопасителен колан/обезопасителна система за деца, отговаряща на изискванията за безопасност на ЗДвП, както и е позволила на малолетното си дете да се качи в автомобила, знаейки че водачът му е употребил алкохол, с което бездействие е съпричинила вредоносния резултат и е поставила в риск живота и здравето на пострадалото дете. Оспорва изцяло иска за законна лихва, който е неоснователен при неоснователност на главния иск, а при условията на евентуалност оспорва началната дата на дължимост на лихвата за забава върху размера на главницата, както и дължимостта на обезщетение за забава от датата на завеждане на извънсъдебната претенция пред дружество, което не се явява кореспондент на германския застраховател.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника „Европа ферзихерунг“ АД – Германия не е взело становище по исковете.
С обжалваното решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – София е осъдено да заплати на П. Т. И., действаща в качеството на майка и законна представителка на малолетното дете Т. И. И., допълнително сумата 15 338,75 евро с левова равностойност 30 000 лв. частичен иск от цялата предявена претенция от 41 129,19 евро с левова 5 равностойност 80 441,70 лв. към доброволно изплатената сума от 10 000 евро с левова равностойност 19 558,30 лв. преди завеждане на делото, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на съзнание, фрактура на 1, 2, 3, 4, 8 и 9 ребра вляво и 1 и 3 ребро вдясно, нестабилна фрактура на L2 и L3 прешлен, фрактура на ляв и десен тразвезален израстък на L2 и L3, както и на ляв транзвезален израстък на L4, парциален пневмоторакс вляво, минимален хемоторакс двустранно, обширни зони на консолидация на паренхима, среднинно разположена интерхемисфериална фисура, контузионни огнища на двата бели дроба, контузия на главата, както и силен стрес, страх и негативни емоции в резултат на претърпяното от него ПТП на 28.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2023 г. до окончателното й изплащане, и 1 100,74 евро с левова равностойност 2 152,86 лв., представляващи законна лихва върху заплатено преди предявяване на иска застрахователно обезщетение от 19 558,30 лв., изчислена от 23.05.2023 г.