Решение № 19148 от 13.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19148 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110108202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Същото е образувано по подадена от „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 искова молба против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 3,77 лв. (1,93 евро) без ДДС и 4,52 лв. (2,31 евро) с ДДС, представляваща платена без основание такса, която е била едностранно начислена от ответника по фактура № 468451148.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Твърди, че ответникът е издал фактура № 468451148 с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.04.2023 г. 27.05.2023 г., както следва: за мобилна услуга № 0883711511. Твърди, че е заплатил сумата по фактурата, както и че е надплатил сума, представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 4,52 лв. с ДДС (3,77 лв. без ДДС). Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 3,77 лв. (1,93 евро) без ДДС и 4,52 лв. (2,31 евро) с ДДС - платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с който оспорва иска. Твърди, че действително между него и „МИНОЛБИ“ ЕООД е сключено съглашение относно електронно съобщителни услуги – предмет на Договор № 503554975. Посочва, че параметрите относно „SIM Карта, Телефонен номер, Тарифен план“ се описват в Приложение № 2 от 03.12.2021 г., като там е посочен и тарифният план за процесния телефонен номер. Обяснява, че към този тарифен план има и допълнителна услуга, която е заявена като екстра – пакет с мобилен интернет, която услуга е различна от посочената от ищеца, като условията й са заявени на 28.11.2022 г. от ползвателя на мобилната услуга чрез онлайн платформите на дружеството. В процесната фактура № 468451148 всички суми са начислени правилно, според ответника. Афишира, че процесната 1 фактура правилно отразява всички начислени суми за ползвани услуги. Оспорва, че цената по фактурата е платена. Най-накрая обръща внимание, че макар договорът да е сключен с ищеца с обем от общо 2161 услуги, то по-голямата част от последните се ползват от лица, които не са служители на ищеца, предвид че последният има персонал от около 10 души.

Развива принципни съображения относно института на неоснователното обогатяване по чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В частност, преценява, че в процесният случай такова неоправдано обогатяване не е налице. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В тежест на ищеца в случая е да докаже факта на плащането.

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на сумата.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване още с проекто-доклада по делото е прието, че следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1. наличие на договорни отношения между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „МИНОЛБИ“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги - мобилна услуга с договорен план А1 М клас XS и допълнителен пакет 5 GB на максимална скорост чрез мобилен телефонен номер ***; 2. във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** ответното дружество е издало фактура № 468451148 с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.04.2023 г. 27.05.2023 г.

Основният спорен момент между страните по делото се свежда до въпроса имал ли е ответникът валидно договорно основание за начисление на сумите за месечни такси, описани в процесната фактура, респективно – ако да, разполага ли именно ищецът с активна материално правна легитимация да претендира връщане на заплатените в полза на ответника суми. В тази връзка, съдът съобрази следното.

По делото е допуснато до изслушване и прието като неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът поставя в основата на изводите си за фактите по делото, доколкото изхожда от специалист в областта на науката „счетоводство“, обективно, логично и пълно е, а и е в унисон с останалите доказателствени източници, ангажирани по делото. Установява се, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника, съгласно приложимите счетоводни стандарти, а при ищеца – информацията се поддържа в билинг система. Осчетоводяването на фактурите по билинговата система се извършва по кредита на приходните сметки, по кредита на сметка „Начислен ДДС продажби“ и съответно по дебита на сметка „Клиенти Билинг – таксуващи фактури“. Към датата на изготвяне на заключението вещото лице е установило, че в счетоводството на ответника няма вземане от ищцовото дружество. Отделно, по процесната фактура са осчетоводени плащания на 22.06.2023 г. в размер на 16,49 лева – в офис на „А1“ и на 26.03.2023 г. в размер на 60,43 лв., като тук плащането е извършено чрез системата на EasyPay. При направена проверка, вещото лице констатира още, че към 25.09.2026 г. по партидата на ищеца има депозит в размер на 2,18 евро/4,26 лева. Процесната фактура не е осчетоводена по надлежния ред при ищеца, в каквато посока са разсъжденията и обясненията на вещото лице по първия въпрос, където се подчертава, че ищецът ползва билинг система, за да онагледи счетоводно финансовите си операции.

С оглед изводите на експерта, следва да се приеме, че сумата по фактурата, част от 2 която е исковата сума, е платена.

Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение.

Възражението на ответника, че процесната сума не е заплатена от представител на ищеца, доколкото последният разполага с персонал по-малко от 10 души, а същевременно ползва предоставянето на 2161 услуги, настоящият състав намира за несъстоятелно.

Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на „МИНОЛБИ“ ЕООД към ответника.

Съдът не е длъжен да изследва наличието и характера на вътрешните отношения между длъжника и реално платилото трето лице, за да установи дали има неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Достатъчно е ищецът /длъжник по договора/ да установи предаването, съответно получаването на сумата при начална липса на основание обстоятелство, което в случая е безспорно между страните (така прието и в Определение № 195 от 28.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 727/2010 г., II т. о., ТК).

Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по същата. Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното. Ответникът твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото помежду им договорно правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл.

От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на посочените обстоятелства, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и като такъв – следва да се уважи.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 25,56 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро.

Съдът в настоящия си състав приема, че разноските за адвокатски хонорар, макар и позитивно доказани като реално сторени в контекста на т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС, не следва да му бъдат присъждани в цялост, а само до размера от 50 евро.

На съда му е служебно известно, че ищецът „Минолби“ ЕООД е образувал множество дела за идентични вземания от ответника, произтичащи от едно и също правоотношение, като цената на всичките му искове е нищожно ниска – около и дори някои под 1 евро. Ако се присъжда адвокатско възнаграждение по всяко едно дело, би се стигнало до многократно надхвърляне на размера на исковите суми. Ето защо и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., може да се приеме, че предявяването на такива претенции представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. В цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е напротив – има 3 служебния дълг да осуети такава злоупотреба, като не присъжда разноски, дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. Ето защо, в настоящия случай на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорар само до размера от 50 евро.

Не следва да му се присъждат и допълнително разноски за изпращане на съдебните книжа по пощата, тъй като тези разходи са сторени по волята на ищеца и не е задължително книжа до съда да се изпращат чрез пощенски оператор.

С оглед изложеното по-горе общата сума, представляваща сторени пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски възлиза на общо 75,56 евро.

Ответникът няма право на разноски по делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 3,77 лв. (1,93 евро) без ДДС и 4,52 лв. (2,31 евро) с ДДС, представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника.

ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 75,56 евро - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4