Решение № 916 от 15.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 74252/2024
- Вид
- Решение № 916
- Подписан
- 15.01.2026
- Състав
- МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 916 гр. София, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110174252 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.
С......, чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу „Ай...“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от Ф Д, с която е предявен следния иск:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 лв., като частичен иск от сума в общ размер на 89, 10 лв., представляваща сума платена без основание по договор за паричен заем № .... от 15.07.2024г., сключен между ответника като кредитор и В С С като кредитополучател. Същият е прехвърлил вземането си на ищцата по делото чрез договор за цесия. С молба вх. № 409167/15.12.2025 г. е увеличен размера на предявения иск като ищцата иска същият да се счита за предявен в пълния му размер от 55 лв.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез адв. В. К., с който оспорва иска
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между „Ай...“ АД, с ЕИК ********* като кредитор и В С С като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № .... от 15.07.2024г. Вземането по този договор е прехвърлено чрез цесия от В С С на М. Д. К.. В чл. 1 от Приложение № 5 към процесния договор било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия или банкова гаранция в размер на 340 лв. В чл. 4 от Приложение № 5 към договора било уговорено, че при непредоставяне на обезпечение в срок до следващия ден от 1 сключването, заемателят следва да заплати на заемодателя неустойка в размер, посочен в представения погасителен план, съгласно който дължимата сума възлизала в размер на 399,10 лв., от които: 300 лв. – главница, 10 лв. – възнаградителна лихва, 30 лв. – такса преференциално обслужване и 59,10 лв. – неустойка, които били заплатени до 14.08.2024 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че сумата от 5 лв. е част от сума в размер на 89, 10 лв., която включва уговорена в договора неустойка в размер на 59, 10 лв. и такса за преференциално обслужване в размер на 30 лв. Сочи се, че договора за цесия е сключен на 05.11.2024 г. и с него е прехвърлено вземането на В С срещу „Ай...“ АД в размер на 89,10 лв.
– платена сума без основание по нищожен договор за потребителски кредит № ..../15.07.2024 г. В този смисъл се поддържа, че уговорената в договора неустойка не отговаря на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Поддържа също така, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като записаната общо дължима сума не отговаряла на посочения ГПР. Излага съображения за заобикаляне на закона. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът въвежда в процеса възражение за нищожност на представения от Р. К. договор за цесия. Счита, че предмет на договора за цесия, като каузална сделка, може да бъде само едно съществуващо вземане, възникнало от конкретно правно основание. Конкретното вземане, което е предмет на цесионния договор, трябва да бъде индивидуализирано със своите най-съществени юридически белези - основание на възникване (източник), страни (титуляр и длъжник), размер (количествена характеристика) и пр. В хипотеза, при която правните субекти са сключили договор за прехвърляне на вземане (по смисъла на чл. 99 ЗЗД), което не е индивидуализирано, остава неяснота относно това какъв е конкретният предмет на договора за цесия. В такъв случай, договорът за цесия е нищожен, поради липса на съгласие. Сочи, че на практика, страните не са постигнали съгласие относно една от основните характеристики на договорната връзка между тях – предмета на договора.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка, както и че договорът нарушава разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
За безспорно в отношенията между страните е установено, че на 15.07.2024 г. между В С С и „Ай...“ АД е сключен договор за потребителски кредит № .... за сумата от 300 лв.
Фактическата обстановка относно правопораждащите факти на предявения иск е вярно описана в исковата молба и е изложена по-горе като твърдяна от ищцата. Към същата следва да се прибави още, че сумата по кредита в размер на 300 лв. е преведена на В С С на 15.07.2024 г., а същият е направил погасителна вноска в размер на 355 лв., чрез Изи пей, на 24.07.2024 г., за което е издадена разписка № .....
При установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявения иск е основателен и доказан, поради следното:
Кредитодателят е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане 2 на влогове или други възстановими средства, а В С С е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, затова той има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, а ответника има качеството на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно Приложение № 1, т. 9 към договор за потребителски кредит № ..../15.07.2024 г. годишният процент на разходите по кредита е 65.00 %. Затова по силата на закона, процесният договор е недействителен. Посочената клауза предвиждаща размерът на годишният процент на разходите да е 65, 00 % е нищожна като противоречаща на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т.е. от 50%. По силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. При това положение да се изследва наличието на другите обстоятелства, посочени от ищцата като водещи до нищожност на процесния договор за кредит е ненужно.
Тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сумата от 55 лв., предмет на иска е разход, който на осн. чл. 23 от ЗПК не се дължи от кредитополучателят. Ищцата доказа, че кредитополучателят и цедент В С С е заплатил сумата от 55 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на цесионера в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, затова сумата от 55 лв. се явява платена без правно основание и ответникът следва да бъде осъден да я върне.
Възражението на ответната страна за нищожност на договора за цесия, по силата на който Р.
К. е придобила процесното вземане е неоснователно. Вземането на цесионера Р. К. срещу ответника съществува по силата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, съгласно който всеки който е получил нещо без основание е длъжен да го върне, какъвто е и настоящият казус.
При този изход на делото, разноски се дължат на ищцата на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в общ размер на 530 лв., от които: 50 лв. държавна такса и 480 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай...“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от Ф Д да плати на Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С......, чрез пълномощника ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. сума в размер на 55 лв., платена без основание по договор за потребителски кредит № .... от 15.07.2024г., сключен между „Ай...“ АД като кредитор и В С С като кредитополучател, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
3
ОСЪЖДА „Ай...“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от Ф Д да плати на Р. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С......, чрез пълномощника ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. сторените по делото разноски в общ размер на 530 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4