Разпореждане № 89679 от 23.06.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 89679 гр. София, 23.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20241110134327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „.......“ ООД срещу В. А. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:

883,56 лева - главница по Договор за паричен заем № ......... от 20.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 24,22 лева – възнаградителна лихва по договора за заем

162,90 лева – договорна неустойка за периода от 20.02.2023 г. до 19.06.2023 г.

140,18 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2023 г. до 01.05.2024 г.

250 лева – неустойка начислена еднократно, както и държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, заявителят е изложил фактически твърдения, че с длъжника са обвързани от Договор за паричен заем, по силата на който на длъжника, който има качеството на потребител, е предоставен паричен заем в размер на 1000 лева. Страните се съгласили, че заемателят ще предостави в срок до три дни от отпускане на заема обезпечение по начина и реда, както и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора, като при неизпълнение на това неговото задължение, на основание чл. 11 от Договора дължи неустойка в размер на 433,92 лева, която следва да заплати разсрочено съгласно погасителния план в Приложение № 1.

От погасителния план се установява, че първата и втората вноска по договора за кредит са с падеж съответно на 27.02.2023 г. и 06.03.2023 г. и плащанията се отнасят за погашение на 0,00 лева от главницата, или почти половината от това задължение е погасено още с първите две плащания. С плащанията по останалите 17 вноски по погасителния план се погасяват част от главницата, лихвата и по 18,10 лева от неустойката.

Заявителят освен това излага, че тъй като длъжникът е изпаднал в забава, последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от 01.04.2023 г. до 01.05.2024 г., изчислено в размер на 140,185 лева, както и неустойка за забавено плащане в размер на 25% от размер на главницата – 250 лева по чл. 6, ал. 2 от Договор, във вр. с т. 6 от Тарифата.

Същевременно, в заявлението е посочено, че заемателят е направил плащания по кредита в общ размер на 445 лева, като след тяхното приспадане дължи главница, законна 1 лихва за забава и неустойка за забава, като липсва яснота кога е извършено плащането, към кое от посочените в обстоятелствената част на заявлението вземания кредиторът е извършил прихващане на изпълнението по чл. 76 от ЗЗД, както и какъв е бил размерът на дълга по пера към датата на постъпване всяко плащане.

С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на търсената неустойка по чл. 5 от Договора е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП - чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, според който неравноправна е всяка клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Това е така, тъй като кредитополучателят дължи на кредитора неустойка във фиксиран размер от 433,92 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за кредит, която е приблизително половината от предоставената чиста стойност на кредита по чл. 23 от ЗПКр. Освен това, клаузата за неустойка по чл. 5 от Договора във вр. с чл. 11 въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на предвиденото обезпечение.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата.

Ето защо, неустойката по чл. в чл. 5 от Договора, във вр. с чл. 11 от Договора в размер не се дължи, поради което и същата не е следвало да бъде добавена в погасителния план, описан в Приложение № 1 и към нея да бъдат отнасяни плащанията, извършени от длъжника.

Тъй като това е сторено и при липса на данни кога и в какъв размер са извършени плащанията по погасителния план, както и от какъв момент и върху каква главница е начислявано обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и отнасяни ли са за неговото погасяване суми от платените от длъжника 445 лева, съдът не е в състояние да изчисли размера на дълга на заявените основания, като същевременно без съмнение се установява, че вземанията на кредитора не съществуват в описания от него размер.

С оглед изложеното и по аргумент от разрешението, дадено в определение от 17.01.2023 г. по дело C‑379/21 на СЕС и определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/23 на СЕС, когато не е възможно претенциите, основани на валидни клаузи да се разграничат от претенциите, основани на клаузите, считани за неравноправни, 2 националният съд следва да отхвърли изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед.

От страна на заявителя, освен това, се претендира и неустойка за забава в размер на 250 лева, като заявителят се позовава на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит, във вр. с т. 6 от Тарифата, според която в случай на забава или неизпълнение на задължението по настоящия договор, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията, а именно – изпращане на съобщения, покани и уведомления. В посочения случай кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата. Сочи, че на длъжника е била начислена неустойка за забава в размер на 25% от главницата. Уговорката за заплащане на така описаната неустойка по т. 6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „.......“ ООД, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Дори да се приеме, че неустойката компенсира вредите от забавата на длъжника, същата не може да се кумулира с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което също се търси от длъжника, тъй като всъщност е налице неяснота дали тези 25% обезщетяват кредитора само за разходите по управление на кредита при просрочие или за всички вреди от забавата.

С оглед на изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли (така и Определение № 2247 от 15.02.2024 г. по ч. гр. дело № 7755/2023 г. на СГС, ЧЖ-I-Е).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 185702 от 06.06.2024 г. на „.......“ ООД срещу В. А. Р. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 883,56 лева - главница по Договор за паричен заем № ......... от 20.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 24,22 лева – възнаградителна лихва по договора за заем, 162,90 лева – договорна неустойка за периода от 20.02.2023 г. до 19.06.2023 г., 140,18 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2023 г. до 01.05.2024 г., 250 лева – неустойка начислена еднократно, както и държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на заявителя, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, като ползва платената държавна такса от 29,22 лева за вземанията, за които заявлението е отхвърлено.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3