Решение № 248 от 15.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Андрей М. Андреев като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600577 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК вр. с чл.306, ал.3 вр. с ал.1 от НПК.

С определение от 06.04.2026 г. по НЧД № 7432/2025 г., Софийски градски съд, НО, 31 състав, е определил на осъдения В. Л. П., на основА.е чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК, едно общо най-тежко наказА.е, измежду наложените му по НОХД № 5617/2025 г. на „СРС” и НОХД № 6469/2025 г. на СГС, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основА.е чл.24 от НК съдът е увеличил това наказА.е с три месеца и е постановил П. да изтърпи всичко ЕДНА ГОДИНА И СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „общ” режим. Към общото увеличено наказА.е е присъединено и наказА.ето глоба в размер на 4 000 лева, наложено на лицето по НОХД № 5617/2025 г.

Със същия съдебен акт, на основА.е чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказА.ето една година лишаване от свобода, наложено на осъдения по НОХД № 491/2022 г. на ОС-Пловдив, също при „общ” режим на изтърпяване.

На основА.е чл.59, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан под стража и изтърпените части от наказА.ята, включени в съвкупността по посочените дела.

Против определението, в частта му относно приложението на чл.23, ал.3 от НК, чл.24 от НК и чл.68, ал.1 от НК, е постъпила жалба от адв.А. В. – 1 служебен защитник на осъдения П.. В жалбата се заявява, че общото, найтежко наказА.е е достатъчно, за да окаже поправително и превъзпитателно въздействие, поради което не се налага завишаването му, нито присъединяване на наказА.ето глоба. Изтъква се, че обремененото съдебно минало на лицето е било взето предвид при индивидуализацията на отделните наказА.я и не е необходима по-голяма строгост за постигане на целите по чл.36 от НК. С жалбата се иска отмяна на определението в посочените му части.

Постъпила е жалба и от самия осъден П., с оплаквА.я за неправилно прилагане на чл.68, ал.1 от НК и искане за отмяна на определението в тази му част. В жалбата се сочи, че отложеното наказА.е по НОХД № 491/2022 г. на ОС-Пловдив вече е било приведено в изпълнение и е изтърпяно, поради което не следва да се привежда повторно.

В съдебно заседА.е на въззивната инстанция, представителят на А. П. – София изразява становище за неоснователност на жалбите. Според прокурора, определението е обосновано и законосъобразно, вкл. в атакувА.те му части и предлага същото да бъде потвърдено, а жалбите оставени без уважение.

Защитникът на осъдения П., адв.В. пледира за уважаване на жалбите по аналогични, на заложените в същите съображения. Осъденият за лична защита и в последната си дума се солидаризира със защитника си, като моли за снизходителност и за незавишаване на наказА.ето.

Апелативният съд намира, че жалбите са депозирА. от активно легитимирА. лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен акт, поради което са процесуално допустими.

РазгледА. по същество са частично основателни.

От приложените по делото материали се установява, че В. Л. П. е бил осъждан трикратно, а именно:

- с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 491/2022 г. на ОС-Пловдив, влязло в сила на 22.03.2022 г., с което му е наложено наказА.е 1 година лишаване от свобода, с отложено изпълнение по чл.66, ал.1 от НК и изпитателен срок от три години, за продължавано престъпление по чл.354а, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено от него на 29.10.2021 г., като непълнолетен, обхващащо две деяния по държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества.

- с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 5617/2025 г. на СГС, влязло в сила на 05.11.2025 г., с което на осъдения са наложени наказА.я 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, при „общ” режим на изтърпяване и глоба в размер на 4 000 лева, за продължавано престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 вр. с чл.26, ал.1 от НК, осъществено от него на 23.11.2023 г., обхващащо две деяния по държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества.

- с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 6469/2025 г. на СГС, влязло в сила на 11.11.2025 г., с което на осъдения са наложени наказА.я 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, при „общ” режим и глоба в 2 размер на 2 500 лева, за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, осъществено от него на 28.11.2024 г. в съучастие, изразяващо се в държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества.

При горните факти, първоинстанционният съд, макар некоректно в мотивите на определението си да е именувал първите две (от гореизброените) определения за одобряване на споразумения – „присъди”, в крайна сметка законосъобразно е преценил, че са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените наказА.я по НОХД № 5617/2025 г. на СГС и НОХД № 6469/2025 г. на СГС, понеже престъпленията, за които те се отнасят, са били реализирА. преди да е имало влязла в сила присъда (респ. определение за одобряване на споразумение), за което и да е от тях. Независимо, че навсякъде в определението НОХД № 5617/2025 г. на СГС е записано погрешно като дело на „СРС”, е очевидно, че грешката е чисто техническа, като за отстраняването й не се налага въззивна намеса, а евентуална последваща процедура по чл.33а от НПК.

Присъединяването към общото наказА.е една година и четири месеца лишаване от свобода на по-високата по размер глоба от 4 000 лева, е правилно и в съответствие с нормата на чл.23, ал.3 от НК. Защитната претенция за отмяна на акта, в частта относно присъединяването на имущественото наказА.е е неоснователна. Дори присъединяването по чл.23, ал.3 от НК да не е задължително, отсъстват причини за по-значимо благоприятстване на положението на осъдения в разисквА.я аспект, защото за всяко от престъпленията от съвкупността, законът предвижда наред с лишаването от свобода и глоба, и то в далеч по-висок размер от определения на осъдения при одобряване на споразуменията по двете дела.

Увеличаването на общото наказА.е лишаване от свобода с три месеца, е подходящо и отговарящо на условията по чл.24 от НК. То е аргументирано в оспорваното определение с негативни данни за личността на осъдения при настоящия му престой в мястото за лишаване от свобода, в т.ч. за поведение, нарушаващо режимните изисквА.я. Към това следва да се допълни, че съгласно приложения по делото доклад от затворническата администрация, П. дори е направил опит за бягство, отклонявайки се на 07.01.2026 г. от външен работен обект. Тези данни неминуемо сочат, че за постигане целите на чл.36 от НК и особено на индивидуалната превенция, завишаването е наложително.

Въззивният съд не споделя защитните доводи, че общото най-тежко наказА.е се явява достатъчно. Касае се за лице с утвърдени престъпни нагласи в областта на незаконните дейности с наркотични вещества, спрямо което е подходящо удължаването на пенитенциарния корективен процес с избраната от първата инстанция продължителност. Освен това, увеличеното наказА.е лишаване от свобода отговаря в по-голяма степен и на обществената опасност на престъпленията от съвкупността, едното от които е продължавано, а другото е съучастническо и е с предмет разнообразни по вид и количество наркотични субстанции, предназначени за пласмент.

Привеждането в изпълнение на наказА.ето една година лишаване от свобода, наложено на П. по НОХД № 491/2022 г. на ОС-Пловдив на основА.е чл.68, ал.1 от НК е неправилно. От внимА.ето на първата инстанция е 3 убегнало, че с определение по НОХД № 5617/2025 г. на СГС, в сила от 21.11.2025 г. вече е било постановено частично изтърпяване на същото наказА.е, съобразно възможността по чл.69, ал.2 от НК, като е приведено в изпълнение 2 месеца лишаване от свобода, а за останалите 10 месеца, деецът е бил освободен от изтърпяване. Впрочем упоменатата част 2 месеца лишаване от свобода е изтърпяна, видно от приложената по делото справка за съдимост (л.35).

Понеже и престъплението по № 6469/2025 г. на СГС е реализирано от П. пак в същия изпитателен срок, то е приложима нормата на чл.69а от НК (а не на чл.68, ал.1 от НК), съгласно която, ако в случаите на чл.69, ал.2 от НК осъденият извърши в изпитателния срок ново престъпление от общ характер, за което му е наложено наказА.е лишаване от свобода, той изтърпява останалата част от наказА.ето. При това положение, жалбите на осъдения и на защитника му се явяват частично основателни, тъй като на практика с оспорения съдебен акт е била нарушена забраната за двойно наказване, която е валидна и в хипотеза на кумулация. Ето защо, проверяваното определение следва да бъде изменено в тази му част с отмяна приложението на чл.68, ал.1 от НК и вместо него – с привеждане, на основА.е чл.69а от НК, в изпълнение на остатъка от наказА.ето по НОХД № 491/2022 г. на ОС-Пловдив 10 (десет) месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, на основА.е чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Искането обаче, за елиминиране изцяло на въпросното наказА.е, няма как да бъде удовлетворено, тъй като е безспорно установено двукратното пренебрегване на изпитателния срок с извършване в него на умишлени престъпления от общ характер.

Определеният от първата инстанция режим за изтърпяване на кумулираното увеличено наказА.е 1 година и 7 месеца лишаване от свобода, който е „общ”, следва да остане без промяна, защото макар сборът на това наказА.е с остатъка от наказА.ето по НОХД № 491/2022 г. на ОС-Пловдив – 10 месеца лишаване от свобода, да надвишава две години и за кумулираното увеличено наказА.е да е приложимо правилото на чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС, липсва протест с искане за утежняване на режима. В този контекст следва да се отбележи, че и при неправилното прилагане на чл.68, ал.1 от НК сборът на наказА.ята също е надвишавал две години.

Направеното с определението приспадане е неточно и непълно. Първо, в определението изобщо не е отразено от кое наказА.е се осъществява приспадането на времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” по „делата включени в съвкупността” и изтърпяното до момента наказА.е „лишаване от свобода”. И второ, основА.ето за приспадане е не чл.59, ал.2 от НК, а чл.59, ал.1 от НК, но и още чл.25, ал.2 от НК. Това налага изменение на акта и в последната му проверявана част, с оглед внасяне на нужната конкретизация, че приспадането се осъществява от общото най-тежко и увеличено наказА.е и че се основава на нормите на чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 от НК. Изменението е допустимо и без изрично сезиране на въззивната инстанция с подобно искане от стрА.те, понеже е изцяло в полза на осъдения.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав 4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение от 06.04.2026 г. по НЧД № 7432/2025 г. на Софийски градски съд, НО, 31 състав, както следва:

- в частта му относно приложението на чл.68, ал.1 от НК, като отменя същото и вместо това на основА.е чл.69а от НК привежда в изпълнение остатъка от наказА.ето, наложено на осъдения В. Л. П. по НОХД № 491/2022 г. на ОС-Пловдив ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, който на основА.е чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ” режим;

-в частта му относно приспадането, като на основА.е чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 от НК приспада от общото най-тежко и увеличено наказА.е на осъдения В. Л. П. една година и седем месеца лишаване от свобода, времето, пред което същият е бил задържан и е изтърпявал наказА.е лишаване от свобода по НОХД № 5617/2025 г. на СГС и НОХД № 6469/2025 г. на СГС.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: