Решение № 118 от 13.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Търговище, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря А. Н. Г. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20253530100509 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр.София, ЕИК:200644029, срещу С. Р. Е. с ЕГН-********** от ********** с предявени установителни искове за дължимост на сумата от 1000лв. главница, 1357.51лв. лихва за периода 05.12.2020г. до 01.04.2024г. и 113.73лв. лихва за забава за периода 02.04.2024г. до 31.01.2025г. с правни основания чл.422 от КПК чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 95/10.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 198/2025г. на РС-Търговище.

В исковата молба се твърди наличие на сключен между Кредитора ’’Първа инвестиционна банка” АД (Банката) и С. Р. Е., ЕГН ********** (Кредитоиолучател) Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с № 206CC-R-003211/10.04.2019 г. (Договор за овърдрафт). На основание Договор за издаване па револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне па Кредитен лимит (овърдрафт) по 1 разплащателна сметка, Банката е предоставила на Кредитополучателя Кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 1 000 лева (хиляда дева).

Предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван и погасяван многократно по сметка с IBAN: **********, открита на името на Кредитополучателя в Банката. Кредитополучателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, установени в Договора и Общите условия.

Съгласно т. 3 от Договора за овърдрафт срокът за ползване и погасяване па кредитния лимит (овьрдрафта) е до 10.04.2020 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Първа инвестиционна банка АД за издаване н ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD 1 1 V I S A (Общите условия).

Съгласно т. 7 от Договора за овърдрафт за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през едни отчетен период, кредитополучателят има право на гратисен период със срок съгласно Общите. Титулярят има право на гратисен период, само при условие че до датата на падежа па съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер па дебитното салдо, формирано през същия отчетен период.

Съгласно клаузите на Договора за овърдрафт, кредитополучателят заплаща договорна лихва, регламентирана като годишна лихва върху непогасените суми по всяка транзакция, лихва при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срок до датата на падежа за последния отчетен период или до края па гратисния период на пълния размер на дебитното салдо по сметката, съответно при надвишаване на разрешения разполагаем кредитния лимит, кредитополучателят заплаща договорна наказателна лихва (т. 8 н сл. от Договора за овърдрафт).

Кредитополучателят е усвоил изпяло сумата по предоставения кредитен лимит. Последната дата, на която е достигнат кредитния лимит и след тази дата няма плащания от кредитополучателя е 09.11.2020. Съгласно Общите условия изискуемоста на вземанията по Договора настъпва с опредЕ.та месечна падежна дата. В настоящия случай, това е 5-то число от месеца, следващ отчетния месец. С Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по г.д. д № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено погасяване на 2 паричното задължение на погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и лихвата започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

Изискуемостта на претендираното вземане е настъпила на 05.12.2020 г.

С договор за цесия от 02.04.2024 г. кредитодателят „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърля вземанията си по горепосоченото правоотношение на доверителя ми — „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е упълномощен от „Първа инвестиционна банка“ АД от нейно име да уведоми длъжника за извършената цесия.

Уведомление за цесия е изпратено на длъжника с препоръчана пратка на „Български поиш“ АД, като същата не е връчена на лицето. Предвид това с настоящата искова молба представят и молят съдът да връчи на ответника уведомление на основание чл. 99, ад. 3 ЗЗД. Ответникът ще бъде уведомен за цесията и същата ще породи действие спрямо него в момента на връчване на препис от исковата молба, като това обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на решението на основание чл. 235 ПК.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит е подал Заявление по чл.410 от ГПК, като в негова полза е издадена Заповед № 95/10.02.2025г. по ч. гр. д.№ 198/2025г. но описа на PC - Търговище, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ад. 5 от ПК. По тази причина съдът е указал на ищецът да предяви иск, с който да установи вземането си.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено в съществуване на вземане на ищеца към ответника за сумата от 1000лв. главница, 1357.51лв. лихва за периода 05.12.2020г. до 01.04.2024г. и 113.73лв. лихва за забава за периода 02.04.2024г. до 31.01.2025г. с правни основания чл.422 от КПК чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 95/10.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 198/2025г. на РС-Търговище. В съдебно заседание не се явяват. Депозирали са молба делото да се гледа в тяхно отсъствие.Претендират разноски и в настоящото и в исковото производства.

В срока за отговор на ответника е постъпил такъв от назначеният му 3 особен представител. Оспорва исковете с мотив, че не е уведомен за извършената цесия. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми.

Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа отговора. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 198/2025г. по описа на Районен съд гр.Търговище, в полза на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издадена Заповед №95/10.02.2025г., съгласно която ответникът С. Р. Е. е осъден да заплати сумата от 1000лв. главница, ведно със законната лихва считано от 10.02.2025г., 1357лв. договорна лихва за периода от 05.12.2020г. до 01.04.2024г. и 113.73лв. законна лихва за периода от 02.04.2024г. до 31.01.2025г., както и сумата от 49.42лв. разноски по делото и 50лв. адвокатско възнаграждение. Вземанията произтичат от сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка с №********** между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника, вземанията по който са цедирани на ищеца – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 02.04.2024г.

С исковата молба е представен Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка с №**********, ведно с ОУ, както и Договора за цесия от 02.04.2024г., ведно с извлечение от Приложение 1 към договора за цесия, пълномощно относно правата по чл.99, ал.3 от ЗЗД, потвърждение за извършената цесия и уведомление за цесия.

Приложени са и фотокопие на лична карта на ищеца, който е дал съгласие тя да бъде фотокопирана от банката, както и протокол за получаване на кредитната карта с чип – VISA от дата 10.04.2019г.

Според заключението на ССчЕ не може да се каже категорично предоставен ли е кредит овърдрафт на ответника на основание Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка с №********** не може да отговори на впроса: „Кога и какви суми са усвоявани по предоставения овърдрафт?“, тъй като не са представени счетоводни справки, 4 извлечения и др., от които да се установи, действителния размер на предоставения кредит овърдрафт.

По договора са правени плащания в общ размер на 704.33лв., но как тази сума се съотнася за главница и лихви не се установява. Вещото лице на може да изчисли размера на дължимите суми по договора за овърдрафт към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК, представляваща просрочена главница, лихви и такси, поради липса на счетоводни справки с начисления, плащания и остатъци.

ССЕ не може да отговори и как са формирани лихвите по договора; променян ли е лихвения процент, с оглед претендираните суми, тоест правилно ли е изчислено ГПР-то в договора, тъй като не се представени счетоводни справки от системата на банката – „ПИБ“ АД, от която да е видно, какви лихви са били начислявани, върху каква главница, формираните лихви и променян ли е лихвения процент и от кога.

Въз основа на така представените и събрани в хода на процеса доказателства съдът достигна до следните правни изводи:Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 10.04.2019г. между ответника С. Е. и „ПИБ“ АД е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка с №**********, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 1000 лв., за срок до 10.04.2020г.

Видно от приетите по делото доказателства – договор за цесияот 02.04.2024г. с приложения и пълномощно, е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит от първоначалния кредитор на ищцовото дружество. Действително съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Същевременно уведомление, изхождащо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, с което 5 прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. По делото се установи, че старият кредитор е упълномощил новия кредитор – ищеца, да уведоми от негово име длъжника- ответника С. Е. за извършената цесия. По делото не е спорно, че такова уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск. Уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и е връчено на особения представител, с което фактът на съобщаване на цесията е осъществен и следва да бъде зачетен от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е решение № 198/ 18.01.2019г. по търг. дело № 193/2018г. на I търг. отделение, ВКС, в което се приема, че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.

Поради което съдът намира, че възраженията на ответника във връзка с уведомяването на цесия са неоснователни.