Решение № 71 от 21.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Кюстендил, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20231500100456 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Съдът е сезиран с искова молба от „Банка ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***“, ул. „***“ № 19, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, чрез главен юрисконсулт Г. А. К., съгласно пълномощно рег.№2882 - удостоверяващ подписите и с рег.№2883 - удостоверяващ съдържанието, том 1, акт 181 от 17.05.2021 г. по описа на Нотариус ***, с район на действие Районен съд - София и peг. № 609 по регистъра на Нотариалната камара, с адрес за връчване: гр. Кюстендил, ул. „***“ №14, против Н. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №18, ет.6, ап.21.

Обстоятелства, от които произтичат вземанията:

В исковата молба се сочи, че на 27.11.2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от една страна като кредитор и К.В.М. с ЕГН ********** кредитополучател и Н. В. м. с ЕГН ********** - като съдлъжник бил сключен Договор за кредит Експресо компакт №428150.

По силата на сключения договор, банката кредитор предоставила потребителски кредит в размер на 50 000 лева, която сума била усвоена по посочена в чл.6 от договора разплащателна сметка с IBAN - BG89TTBB94001527315970.

Срокът за издължаване на кредита бил до 10.12.2024г., с падежна дата - 10-то число от месеца.

Съгласно чл.8 от цитираният договор, страните е уговорили, че за целия срок на договора, кредитът се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 7,99% на година и лихвен процент на ден в размер на 0,0221% . Съгласно чл.8.2 от договора - в случаите по чл. 8 ал. 5 от Част II на договора, а именно липса на превод на работна заплата, номиналният лихвен процент по чл.8 от договора се увеличавал с 0,50 процентни пункта.

В чл. 9 от договора за кредит страните уговорили, че върху просрочени 1 погасителни вноски, се начислява наказателна надбавка в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по чл.8, или общо лихвеният процент върху просрочените погасителни вноски в размер на 13,99%.

Годишният процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, бил 9,38%.

Клаузите в договора за кредит били индивидуално уговорени между страните, като било налице равновесие между правата и задълженията на търговеца кредитор и потребителя кредитополучател.

На потребителя била предоставена изчерпателна конкретна информация как се формира цената на доставената финансова услуга. В част II от договора за кредит бил посочен алгоритъмът, правилата и методологията на формиране на размер на възнаградителната и наказателни лихви.

Условията и съществените елементи на процесния договор за кредит били ясни, прозрачни, индивидуално уговорени.

Неразделна част от Договора за кредит бил Погасителен план, (Приложение № 1) с размер на погасителни вноски 666,85 лв.

На основание чл.17 от Част II на договора - Съдлъжникът приемал, че встъпва безусловно в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договор за кредит Експресо компакт №428150 от 27.11.2015 г.

С оглед на това, че в уговорените срокове дължимите суми не били изплащани Банката ДСК - като правоприемник на „Експресбанк“ АД с ЕИК ***, обстоятелство вписано в Търговския регистър на 30.4.2020 г. - на основание чл.10 от Част II на договора предприела действия по обявяване предсрочната изискуемост на кредита. До солидарно задължените лица били изпратени покани - уведомления, като за ответника в настоящото производството Н. В. м. /сега К./ предсрочната изискуемост била връчена лично чрез ЧСИ Валентина Александрова с рег.№742 и район на действие Окръжен съд Кюстендил на 05.07.2022 г.

На 21.12.2022г. пред Районен съд Дупница било депозирано Заявление по чл.417 от ГПК. В образуваното ч.гр.д.№20221510102346 по описа на съдия съд на 21.12.2022 г. били издадени Заповед № 1478 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист №1387 срещу солидарно отговорните длъжници К.В.М. и Н. В. К. за сумите, както следва: 43 402,73 лв. главница произтичаща от задължение по Договор за кредит от 27.11.2015г., отчитан по кредитна сметка №11/6127324611; 16 433,34 лв. - договорна лихва за периода от 11.07.2017г. – 21.08.2022г.; 5 935,28 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.07.2017г. до 21.08.2022г.; 1 314,14 лв. - законна лихва за периода от 22.08.2022г. – 08.12.2022г.; законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.12.2022г., до изплащане на вземането.

Присъдени били и сторените пред заповедния съд разноски в размер на 1 341,71 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

На 23.01.2023 г. Банка ДСК депозирала в кантората на ЧСИ Е.Х. с рег.№743 и район на действие Окръжен съд Кюстендил молба за образуване на изпълнително дело за събиране на сумите по издадената по ч.гр.д.№2346/2022 г. от PC Дупница Заповед за изпълнение.

В резултат на постъпило от Н. В. К. възражение срещу заповедта за изпълнение 2 издадена по ч.гр.д.№20221510102346 на Районен съд Дупница, на основание чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за банката, в качеството на кредитор на Н. В. К., бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за горецитираните суми.

Предвид изложеното се поддържа искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което бъде признато за установено по отношение на Н. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 18, ет. 6, ап. 21, че дължи на Банка ДСК АД, като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумите по издадената Заповед за изпълнение № 1478/21.12.2022г. от Районен съд Дупница по ч.гр.д.№20221510102346, а именно:

43 402,73 лв. - главница произтичаща от задължение по Договор за кредит от 27.11.2015г., отчитан по кредитна сметка №11/6127324611;

16 433,34 лв. - договорна лихва от 11.07. 2017 г. – 21.08.2022 г.;

5 935,28 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.07.2017 г. до 21.08.2022 г.;

1 314,14 лв. - законна лихва за периода от 22.08.2022 г. – 08.12.2022 г.; законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2022 г., до изплащане на вземането.

Претендират се и сторените по ч.гр.д.№ 20221510102346 разноски в общ размер на 1391,71 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и тези за настоящото производство разноски вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не е упражнила правото си на отговор.

С възражението си по ч.гр.д. №2346/2022 г. на ДРС длъжникът и настоящ ответник е заявила възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК с изрично позоваване на погасяване на част от вземането по давност.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищцовото дружество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения Договор за кредит експресо компакт № 428150 се установява, че „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД предоставило на кредитополучателя К.М. сума в общ размер на 50000 лв., платима до 10.12.2024 г. – чл. 5, ведно с уговорена в договора лихва при условията на чл. 7 от същия.

Съдлъжник по договора е настоящият ответник - Н. м..

Към договора е приложен и погасителен план, доведен до знанието на длъжниците, видно от положените на него подписи на страните, които не са оспорени.

С покана-уведомление длъжникът бил уведомен за обединяването на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Банка ДСК АД, както и че от 30.04.2020 г. било вписано преобразуването чрез вливане, поради което от тази дата Банка ДСК АД поела правата и задълженията на кредитора по процесния договор за кредит. В уведомлението е било 3 посочено още, че поради просрочие на дължими вноски по кредита той се обявява за предсрочно изискуем. Поканата до длъжника К.М. е била връчена чрез ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК, а на съдлъжника Н. К. – лично на 05.07.2022 г.

Видно от приложеното извлечение от счетоводните книги за сметка № 11/6127324611/09.12.2022 г. кредитът е бил усвоен на 27.11.2015 г., но поради забава от 999 дни, предсрочната му изискуемост е настъпила на 22.08.2022 г., като дължими са останали 61 месечни вноски – една от 451,42 лв. и останалите по 644,43 лв., или общо 39117,22 лв. Начислени са и сумите 16 433,34 лв. - договорна лихва от 11/7/2017 г. 21/8/2022 г., както и 5 935,28 лв. - обезщетение за забава за периода от 11/7/2017 г. до 21/8/2022 г.

Подадено е било заявление по чл. 417 от ГПК с вх. № 10546/21.12.2022 г. пред ДРС, по което е било образувано ч.гр.д. № 2378/2022 г., и е била издадена Заповед № 1478/21.12.2022 г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и Изпълнителен лист № 1387/21.12.2022 г., за сумите, посочени в извлечението, както и за сумата от 1 314,14 лв. - законна лихва за периода от 22/8/2022г. 08/12/2022г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.12.2022 г., до изплащане на вземането.

Издаденият изпълнителен лист, заедно със заповедта, били представени пред ЧСИ с рег. № 743 на КЧСИ, пред който по искане на взискателя било образувано изп.д.

№ 88/2023 г., видно от приложения препис на молба на л. 22 от делото.

Приложено е и ч.гр.д. №2346/2019 г. на ДРС, по което съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Прието по делото е и заключение на вещото лице М. В., която сочи, че последното постъпило плащане по процесния кредит е от дата 22.02.2018 г., като дължимите суми са в общ размер на 67085,69 лв., в т.ч. главница 43402,73 лв., договорна лихва – 16433,34 лв., санкционна лихва 5935,28 лв., както и законна лихва за забава в размер на 1314,34 лв.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителната претенция: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2346/2022 г. на ДРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника К. чрез работодателя й на 11.08.2022 г., поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК . Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

4

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника надлежно.