Разпореждане № 163933 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 163933 гр. София, 11.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110151109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Подадено е заявление от заявителя „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Р. Й. за следните суми: 2000 лева – главница, ведно със законната лихва от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането; 476,02 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 25.05.2023 г., и 896,35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2024 г. – задължения по Договор за потребителски кредит № 710782/25.07.2022 г., сключен между страните.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на закона или добрите нрави.

При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя 1

(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените принципи имат следното изражение:

В чл. 5 от договора за кредит, представен на лист 9 от делото, е предвидено, че в 3-дневен срок от сключването му длъжникът се задължава да обезпечи кредита с учредяване на банкова гаранция или осигуряване на поръчител, който следва да има доход от поне 7 минимални работни заплати за страната и да отговаря на редица изисквания за липса на дълг, а ако се осигурят двама – доходът на всеки да е в размер равен на поне 4 минимални работни заплати за страната. В чл. 11, ал. 1 от договора (на лист 13 от делото) е предвидено, че ако не се осигури поръчителство в 3-дневния срок длъжникът ще дължи неустойка 2223,98 лева. Така се оказва, че всъщност неустойката се превръща в търговско условие за отпускане на кредита при посочените в договора условия (необезпечен кредит) и поради това на основание § 1, т. 1 ЗПКр тази неустойка следва да се включи в общия разход по кредита, от който да се определи ГПР.

В договора за кредит ГПР е определен като 47,84 % (на лист 8 от делото), т.е. ако кредитът беше отпуснат за 1 година, разходите за връщането 2 му не могат да са повече от 47,84 % от 2000 лева, или 956,80 лева. Кредитът обаче е отпуснат за 10 месеца, т.е. общият разход не може да превишава 10/12 от годишния, или 797,34 лева. В случая обаче разходът по кредита съгласно договора се явява равен на сбора от 476,02 лева (следва от посочената на лист 8 обща сума за погасяване от 2476,02 лева) и неустойката за неосигуряване на поръчители в размер на 2223,98 лева, или общо 2700 лева – т.е. дори при аритметично пресмятане без специални знания се установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е очевидно рязко разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. Поради това на основание чл. 22 ЗПКр целият договора за кредит е нищожен и заявлението следва да се уважи само по претенцията за главница на основание чл. 23 ЗПКр.

Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО.

Дори обаче договорът за кредит да не се приеме за нищожен, тази претенция отново е неоснователна. Размерът на законната лихва е установен в чл. 86 ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014 г., като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1 юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка, която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.

Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 2000 лева, е в размер на 896,35 лева за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2024 г. Забавата е продължила 1 година и 9 месеца и доколкото е служебно известно, че в последните години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият лихвен процент за такъв период на забава следва да е около 17,50 % – 21 %.

Същевременно поисканата сума за законна лихва от 896,35 лева е в размер на над 44,81 % от задължението за главница. Т.е. претендираното обезщетение е почти два пъти законовия размер, който може лесно да се определи поне приблизително.

С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство по принцип съдът не следва да прави проверка за точност на изчисленията на кредитора, но не и когато същите абсолютно очевидно преминават всякакви възможни по закон стойности на лихвата за забава, в който случай съдът на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да следи за очевидни нарушения на закона – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е и практиката на контролната за 3 настоящия съд инстанция – Софийския градски съд, дадени в Определение № 9399/03.08.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав;

Определение № 9182/28.07.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г. н а ΙV-е състав; Определение № 12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав; Определение № 14945/08.12.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 10916/2023 г. на Софийския градски съд, I-в състав, и други.

Така заявлението се уважава само за претендираната главница.

Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и разноските със заповедта, като искането е уважено за 2000 лева от общо 3372,37 лева, или за 59,31 % от предявения си размер, като следователно пропорционално на заплатената държавна такса от 67,45 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 40 лева държавна такса и 29,66 лева юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 269582/22.08.2024 г. В ЧАСТТА, с която „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, с адрес на управление: София, бул.

„Цариградско шосе“, № 115е, ет. 5, иска издаване на заповед за изпълнение срещу М. Р. Й., с ЕГН: **********, с адрес: Н. И., ул. „В. ж.“ № **, ет. *, ап. *, за суми в размер на 476,02 лева (четиристотин седемдесет и шест лева и 2 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 25.05.2023 г., и 896,35 лева (осемстотин деветдесет и шест и 35 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2022 г. до 01.07.2024 г. както и на законната лихва след датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – задължения по Договор за потребителски кредит № 710782/25.07.2022 г., сключен между страните.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Сити кеш“ ООД, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е отхвърлено в размер на 27,45 лева (да заплати 40 лева такса по иска за тези суми).

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити кеш“ ООД. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4