Решение № 38 от 26.03.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Силистра, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Д. Великова

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно административно наказателно дело № 20263400600020 по описа за 2026 година

С Решение № 59 от 12.11.2025г. постановено по АНД № 64/25 г. Тутракански районен съд е признал обв. Б. М. Р. за невинен в това да е извършил престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.

Въззивното производство е образувано по внесен протест от прокурор Ралчева - Районна прокуратура- гр. Силистра . Излагат се съображения, че съдебеният акт е неправилен, а обвинението доказано. Навеждат се доводи за направени от ТРС неправилни фактически и правни изводи, относно относимите по делото факти, като невярно са интерпретирани и оценини събраните по време на разследването доказателства. Поради това се предлага отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с който обвиняемия да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение.

В постъпилия отговор на въззивния протест Б. Р. , чрез процесуалния си представител , намират обжалваният акт за правилен и законосъобразен. Излагат съображенията си за това и молят решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично.

Представителят на ОП Силистра поддържа протеста. Счита го за основателен, а протестираното решение за неправилно. Счита да е налице причиняване на телесна повреда, макар и минимална, като я квалифицира като лека такава. Заявява, че не следва да се толерират показанията на сина на пострадалата , както и тези на майката на обв. Р., тъй като намира за логично същите да свидетелстват в негова подкрепа, като навежда довод , че сина поддържа баща си, знаейки за конфликта между Р. и пострадалата Айфенур Р..

Обвиняемият и защитникът заявяват за липса на събрани качествени и годни доказателства, на база на които обв. Р. да бъде признат за виновен.

В предоставената от съда последна дума , обв. Р. желае решението на ТРС, да бъде 1 потвърдено.

Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното в протеста, съображенията на страните и като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, прие за установено следното:

Протестът е допустим , разгледан по същество – неоснователен.

С протестираното решение ТРС е ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИНЕН обвиняемия Б. М. Р., за това, че на 18.08.2023 г. в с. Звенимир, обл. Силистра, в частен дом, находящ се на ул. „Осма“ № 3, в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93 т. 31 от НК, чрез удар с десен юмрук в областта на лявото слепоочие, чрез удар с ляв юмрук в областта на корема, чрез драскане с твърд предмет върху вътрешността на лява ръка и удари с юмрук в областта на тила, причинил леки телесни повреди, на съпругата си (към него момент) Айфенур Февзи Р. от същото село, изразяващи се в:

- контузия в тилната част на главата с посттравматични отоци, контузия на лявата слепоочна област и долната челюст с ожулвания по дясно рамо на долната челюст и по горната устна, контузия на врата, контузия в долния край на гръдната кост, контузия на лявата мишница с кръвонасядания, контузия на дясната мишница с кръвонасядания, пет линейни червеникави одрасквания по лявата предмишница, контузия на лявата длан с оток и кръвонасядане, контузия на лявото бедро с кръвонасядане, които обуславят наличието на временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, във вр. с чл. 130, ал. 1, от НК, като го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение, тъй като не е установено извършването на деянието.

За да стигне до този извод, първоинстанционния състав е приел от фактическа страна, че:

На 23.03.2023 г. пострадалата е подала молба за защита от домашно насилие, В молбата пострадалата твърдяла за упражнено спрямо нея насилие на 17.03., 19.03., 20.03., 22.03.2023 г. На 07.04.2023 г. пострадалата е оттеглила в открито съдебно заседание молбата си, поради което производството по делото било прекратено. На 27.03.2023 г. обвиняемата е завела иск за развод, въз основа на който е образувано гр. д. № 141/2023 г. на ТнРС. На 01.08.2023 г. пострадалата отново подала молба за защита от домашно насилие, въз основа на която е образувано гр. д. № 421/2023 г. на ТРС. В молбата се твърди за упражнено спрямо нея физическо насилие на 28.07.2023 г. , изразяващо се в удари, скубане, както и психическо насилие на 30.07.2023 г. На същата дата съдът е издал заповед за незабавна защита, като отстранил обвиняемия от жилището, в което пострадалата твърдяла, че се е случило инкриминираното събитие и е забранил обвиняемия да приближава на по-малко от 150 м. пострадалата.

На 02.08.2023 г. обвиняемият е запознат с издадената заповед за незабавна защита.

Впоследствие в производството по ЗЗДН са въведени нови основания за налагането на мерки за защита от домашно насилие, като са релевирани инкриминираното деяние на 18.08.2023 г. и други действия на обвиняемия, за които се твърди, че са осъществени на 20.08.2023 г.

На 18.08.2023 г. около 22:40 ч. от пострадалата в ЕЕН 112 е постъпило обаждане, в което същата твърдяла, че обвиняемият Р. я е нападал в дома ѝ в с. Звенимир, счупвайки вратата, „отвлякъл” я в банята и ѝ нанесъл удари. Оплакала се от кървене в областта на носа и устата.

По делото са изслушани показанията на свид. Айфенур Февзи Р. – пострадала; на осн. чл.

281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията ѝ дадени пред друг състав на съда НОХД № 233/2024 г. и такива, дадени в ДП ЗМ 194/2023 г.; на св. Илия Валентинов Кирчев – служител на МВР; на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията му дадени по пред друг състав на съда по НОХД № 233/2024 г.; на Г. Х.М. – служител на ФЦСМП – Главиница; на Б.Б. З. – племенник на пострадалата, като отчита, че показанията му не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като не е присъствал на инкриминираното събитие (показанията му се отнасят до друг случай); на Б. А. Х. – майка на пострадалата ; на осн. чл. 281, ал.

1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията ѝ, дадени по пред друг състав по НОХД № 233/2024 г.; на А. Д. А. – сестра на пострадалата; като е приел , че показанията ѝ не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като не е присъствала на инкриминираното събитие (показанията ѝ се отнасят до друг случай); на А. Р. – син на пострадалата и обвиняемия; на осн. чл.

281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията му, дадени пред друг състав на съда по НОХД № 233/2024 г.); на Х.М. М. – майка на обвиняемия, като на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 5 от НПК са прочетени показанията ѝ дадени по пред друг състав на съда по НОХД № 233/2024 г.; на Б.Ю.А., като е прието, че показанията му не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като не е присъствал на инкриминираното събитие (показанията му се отнасят до друг случай).

2

По делото са налице Комплексна съдебно видеотехническа и аудиотехническа експертиза;

Съдебно техническа експертиза.; Съдебно медицинска експертиза; Съдебно психиатрична експертиза. Същите са приобщени и приети по надлежния ред, към делото, като заключенията им са послужили за установяване на правно-релевантните факти и обстоятелства.

За да възприеме именно тази фактическа обстановка, първостепенният съд се е базирал на събраната по делото доказателствена маса - гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показания на свидетели; заключенията по съдебните експертизи, множество писмени доказателства и доказателствени средства. Съвкупната им преценка обосновано е позволила да се отхвърлят показанията на пострадалата като вътрешно противоречиви, непоследователни и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства. При всеки разпит пострадалата е сочила нови факти и обстоятелства, свързани с нападението, или е изменяла показанията си относно съществени елементи от деянието. Цялостният анализ на събраните доказателствени източници , установяващ точна и правилна фактическа обстановка, се споделя от въззивната инстанция и не следва да се преповтаря, доколкото не са налице основания за преразглеждане и преоценка на същите. В тази връзка въззивният съд отчита, че ТРС е провел много задълбочено и подробно разпита на свидетелите по делото, проверявайки изложеното от тях чрез прочитане на показанията им от ДП.

В протеста и в хода по същество , представителят на държавното обвинение навежда пред настоящата инстанция идентични доводи с тези, които вече са направени пред ТРС, който пък е дал подробен и задълбочен отговор в мотивите към решението си . Поради това, че настоящия състав се солидаризира изцяло с тях и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, I НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, III НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г I НО по КД № 486/12г; Р № 50150/06.03.2023г, III НО по КД №650/22/, СОС не намира за необходимо да преповтаря и ’’...обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционния съдебен акт, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото.

Правилно ТРС е приел, че не може да се установи по безспорен начин, нито обвиняемият да е посетил дома на пострадалата на инкриминираната дата, нито че инкриминираните увреждания са причинени на същата дата, нито че уврежданията са причинени от обвиняемия. Единственото доказателство за осъществяването на инкриминираното деяние са показанията на пострадалата.

Всичко това ТРС изключително подробно и в пълнота е изложил в мотивите си, анализирайки възприетата фактическа обстановка и изводите довели до постановяване на процесния съдебен акт и настоящия съдебен състав не намира доводи, да ги преповтаря.

При тази фактология и доказателствен материал, правилно решаващия съд е приел, че повдигнатото на обвиняемия обвинение е недоказано.

В заключение, настоящата инстанция прави изводите си, че съдебният акт , като обоснован, законосъобразен и справедлив следва да се потвърди, поради което

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/12.11.2025г. постановено по АНД № 64/2025г. по описа на Тутракански районен съд, изцяло.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4