Решение № 45 от 20.04.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЗОРНИЦА А. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря МОНИКА Д. МИТРЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20201110144146 по описа за 2020 година

Ищецът извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.П., срещу която в срок е подадено възражение. По гр.д.№ 6186/2020. на СРС, 125- ти състав е издадена заповед за сумата от сумата от 4449,44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 6.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 538,99 лв. за периода от 15.9.2017 г. до 24.1.2020 г., сумата от 63,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 6.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,83 лв. за периода от 3.3.2017 г. до 24.1.2020 г. против М. Т., С.П. и Ц. Т., за сочените суми, които заявителят е претендирал разделно – 1/6 от М. Т. и С.П. и 4/6 от Ц. Т.. По заповедното производство, само С.П. е подала възражение в срок.

Ищецът твърди, че ответникът, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 30-дневен срок от публикуването, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй 1 като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него..

В срока за отговор, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Сочи, че не е индивидуален собственик на имота, а от документите е неясно дали ищецът го счита за съсобственик и в каква квота. Никога не е ползвал имота, нито е получавал фактури, нито на интернет страницата на ищеца има публикации, които са относно нейни задължения. Не фигурира в списъка за етажни собственици, нито има участие в дейността им. Прави възражение за давност.

В първото по делото о.с.з., във връзка указанията, дадени на ищеца с определението по чл.140 ГПК, ищецът уточни, че претендира вземането от ответницата С.П., като собственик на имота. Процесуалният представител посочи, че имотът е бил собственост на А. Р. Т. – праводател на ответницата, както и че ответницата е имала задължението да подаде молба – декларация за промяна на партидата на нейно име.

По фактите. Видно от представения по делото нотариален акт от 19.10.1984г., А. Р.

Т. е придобили право на собственост върху апартамента, въз основа протоколи за отстъпено право на строеж на Ик на СНС, върху държавно място, и взето решение на ЖСК „Слънчев кът“ за разпределение на имота на А. Т.. От справка от НБДН се установява, че А. Т. е починал на 16.10.2011г., като е оставил като свои наследници по закон преживяла съпруга Ц. И. Т., и две деца - С.П. и М. Т..

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че за исковия период в имота е имало 4 отоплителни тела, с поставени ИРРО, които са с дистанционен отчет. За исковия период, ТЕ отдадена от сградна инсталация, е начислявана върху пълна отопляема кубатура на имота, като процентът е от 24,56 до 27,42%%. В имота има два броя водомери, като при отчет, извършен на 11.5.2017г. е отбелязано, че на водомер 1 стъклото е матирано и не може показанията да бъдат отчетени.

За период 2017/2018г. и до 31.8.2017г. има служебно начисление за двата водомера на база прогнозни стойности от предходен период и след 8.2017г. на база служебно изчисление за 2 броя потребителя на топла вода при служебно определен разход 140 л/ денонощие за един потребител. Броят потребители е определен, според изложеното от вещото лице, на база отчет от 21.5.2015г. За 2018/2019г. е начислена служебно ТЕ за БГВ на база 2 броя потребители на топла вода. СТЕ, поради непредставен документ за 2 потребителя, е представила два варианта за изчисление на ТЕ за БГВ - на база 2 потребителя, и на база 1 потребител, като за период 2017/2018г. е посочено, че начисленото количество топла вода е завишено с 67,48 куб.м. спрямо показанията на общия водомер, разпределен само на абонати с нередовни или неотчетени водомери. Във варианта за 1 потребител, СТЕ дава заключение, че ТЕ за БГВ е завишена с 628,40 лева, като в останалата част, при изчисление на дължимите суми за имот и сградна инсталация, формулата в Методиката към Наредба № 16334/2014г. е спазена. По фактури, за исковия период са начислени: за страдна инсталация и имот : сумата от 2276,14 лева, за БГВ – 2299,55 лева, като след изготвяне на дялово разпределение, дължимите суми за отоплителен сезон са: от 5.2016г. до 4.2017г..- сумата 2

146,24 лева за сградна инсталация, сумата 423,82 лева за отопление на имот, сумата от 300,14 лева за БГВ / за двама потребители/, и 291,72 лева за един потребител,изчислена от СТЕ; от 5.2017г. до 4.2018г..- сумата 158,40 лева за сградна инсталация, сумата 757,48 лева за отопление на имот, сумата от 1055,12 лева за БГВ / за двама потребители/, и 822,21 лева за един потребител,изчислена от СТЕ; от 5.2018г. до 4.2019г..- сумата 191,17 лева за сградна инсталация, сумата 650,14 лева за отопление на имот, сумата от 774,13 лева за БГВ / за двама потребители/, и 387,06 лева за един потребител,изчислена от СТЕ; Общата сума, дължима за клиентския номер, след изготвяне на дяловото разпределение, при 2 броя потребители на вода, е 495,81 лева за имот, 1831,44 лева за сградна инсталация, и 2129,39 лева за БГВ.

Изчислено от вещото лице, на база 1 брой потребител, е 495,81 лева за имот, 1831,44 лева за сградна инсталация, и 1500,99 лева за БГВ.

От неоспорената от страните, приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 31.7.2017г. са издадени кредитни известия , с които са сторнирани прогнозни задължения по фактури за целия отоплителен период – 5.2016г.- 4.2017г. на стойност 1271,25 лева, издадена е обща фактура на стойност 853,56 лева / 1271,25 лева417,69 лева/, като в резултат на осчетоводена неустойка енергя от м.2.2017г. в размер 13,58 лева, сумата по обща фактура 853,56 лева е намалена на сумата 839,98 лева.- През 8.2017г., е въведена сума от 23,02 лева за доплащане.

На 31.7.2018г. са издадени кредитни известия , с които са сторнирани прогнозни задължения по фактури за исковия период на стойност 1226,82 лева, издадена е обща фактура на стойност 1971,01 лева / 1226,82 лева+744,19 лева/, като с част от изравнителна сметка за връщане от отоплителен сезон 2018/2019г. в размер 3,28 лева, сумата от обща фактура от 7.2018г. е намалена и по нея ищецът претендира разликата от 1967,73 лева /1971,01-3,28/. На 31.7.2019г. са издадени кредитни известия, с които са сторнирани прогнозни задължения по фактури за целия отоплителен период – 5.2018г.- 4.2019г. на стойност 2077,66 лева, издадена е обща фактура на стойност 1618,71 лева / 2077,66лева-458,95 лева/.

От правна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното 3 отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото е установено с представения нотариален акт, че ответницата е придобила право на собственост върху имота, по наследствено правоприемство от А. Т., придобил имота през 1984г. Неоснователно е възражението на ответника, че не е материално легитимирана да отговаря по иска. В заповедното производство в подаденото заявление, не е посочено дали вземането се претендира от трите длъжници лично, или в качеството им като наследници по закон на А. Т.. Посочено е твърдението на заявителя, че длъжниците по заповедта са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, на основание § 42 ДР на ЗЕ. В исковото производство, съдът даде указания на ищеца да конкретизира твърдението, на което основава претенцията си по отношение ответника П., в рамките на заявеното по заявлението. Разпоредбата на § 42 ДР на ЗЕ предвижда, че клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на домакинството си. В първото по делото о.с.з. от 18.2.2021г, в което делото се докладва, във връзка с дадените указания в определението по чл.140 ГПК, ищецът уточни, че претендира вземането от ответницата С.П., като собственик на имота. Процесуалният представител посочи, че имотът е бил собственост на А. Р. Т. – праводател на ответницата, както и че ответницата е имала задължението да подаде молба – декларация за промяна на партидата на нейно име. Уточнението, направено от ищеца, не е недопустимо, не се разширява предмета на заповедното производство. Уточнението е направено от ищеца, в рамките на първоначално заявените му твърдения, въз основа на които е предявил притезанието си пред съда, поради което и съдът го прие за допустимо. Видно от представените по делото доказателства, А. Т. е починал през 2011г. – преди началото на исковия период, поради което и другото възражение по материалната легитимация на ответницата, е неоснователно – не се претендира заплащане на натрупани от А. Т. задължения от ответницата, като негов наследник по закон, а се претендира заплащане на ТЕ от съсобственик на имота, за собствени, на ответницата П. задължения. При доказване на наследственото правоприемство, по силата на което ответницата П. е придобила право на собственост върху топлоснабдения имот, то и ответницата, заедно с останалите две наследници по закон на Тонев, са страна по правоотношението по продажба на ТЕ за битови нужди и без да е необходимо да се сключва с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за 4 битови нужди. Неоснователно е възражението за квотата, направено в отговора – същата е заявена още в заповедното производство – 1/6 ид.ч.. Доколкото имотът е придобит в брак на А. Т. и Ц. Т., тя след смъртта му придобива 1/3 от ½ или 1/6, заедно с двете им дъщери, които придобиват по 1/6 от имота, съответно задълженията за него.

Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Поради изложеното, исковете за главница против са основателни.

Разпечатката съдържа 24 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5bc6622-8ae1-437c-8544-0dd71b82958b