Решение № 1967 от 01.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1967 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110202742 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № 433200-49515 от 28.05.2020г. по описа на ОПП СДВР от М. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., ул.“Л. С.“ № *, ет. *, офис * срещу Наказателно постановление N 20-4332-007507 от 15.05.2020г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. З. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения , последната иска отмяна на процесното наказателно постановление , като сочи , че не е установено виновно поведение на доверителят й.

Претендира разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

1

Жалбата на М. Б. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 20-4332007507 от 15.05.2020г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 19.11.2019г. служител на ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 54271/19.11.2019г. срещу М. Б. Д. с ЕГН ********** за това, че на ***г. около ***ч. в гр.С. по ул.''Т.К.'' с посока на движение от бул.''Б.'' към ул.''К. в.'', управлявал МПС – л.а. „О. З.'' с рег.№ ***, собственост на Ал.А. и при проверка на кръстовището с ул.‘‘З. м.‘‘ се установило, че регистрацията на МПС е прекратена на 25.08.2019г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП‘‘.

Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.

Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК..

С постановление от 15.04.2020г. на прокурор при СРП било отказано образуването на досъдебно производство, като е отказът е мотивиран с липса на извършено престъпление от субективна страна.

Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 20-4332-007507 от 15.05.2020г. от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на 2 проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил – 19.11.2019г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.

Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно между страните.

Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.

За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде извършено виновно.

В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за изискуемия умисъл.

Прокурорът е обсъдил въпроса за вината , като е приел , че такава отсъства.

Съдът на собствено основание , също не установи виновно поведение от страна на Д..

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният автомобил е собственост на трето лице – Т. С..

Разпитан по делото в качеството на свидетел Т. С. сочи, че е закупил лекия автомобил „О. З.'' с рег.№ *** от свой приятел, но известно врем его ползвал без да го пререгистрира. Св. С. посочва, че на 19.11.2019г. е предоставил автомобила на Д., без изобщо да знае , че на 25.08.2019г. регистрацията на процесното МПС е била служебно прекратена.

При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното пркратяване на регистрацията, то няма как да се приеме , че Д., на когото е бил предоставен същият автомобил е формирал умисъл, че управлява МПС, спряно от движение.

Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото производство.

Такива са сторени , както пред въззивния , така и пред касационният съд, като процесуалният представител е формулирал искане за присъждането им и е представил доказателства за размера им.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление N 20-4332-007507 3 от 15.05.2020г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на М. Б. Д. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Д. с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, от която 300 лева пред СРС и 300 лева пред АССГ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4