Определение № 4570 от 03.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4570 гр. Варна, 03.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502134 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу решение № 2821/23.07.2025 г., постановено по ГД № 14342/2024 г. по описа на ВРС, както следва:

1. Въззивна жалба с вх. № 67786/01.08.2025 г. по описа на ВРС, подадена от Община Варна, срещу горното решение в частта му, с която е уважен частично предявеният осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от М. В. Я. срещу Община Варна за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и страхове от настъпило на 26.04.2024 г. непозволено увреждане – ухапване от бездомно куче в областта на лява подбедрица, заедно със законната лихва от датата на деликта – 26.04.2024 г., до окончателно плащане на сумата. С нея е обжалвано горното решение и в частта му, с която е уважен изцяло предявеният осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от М. В. Я. срещу Община Варна за сумата от 9.30 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медикамент „Дермазин“ за лечение, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2024 г. до окончателно плащане на сумата.

2. Въззивна жалба с вх. № 71677/19.08.2025 г., подадена от М. В. Я., срещу горното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 4000 лв. до пълния претендиран размер от 7000 лв. предявеният от М. В. Я. срещу Община Варна осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 лв. – обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и страхове от настъпило на 26.04.2024 г. непозволено увреждане – ухапване от бездомно куче в областта на лява подбедрица, заедно със законната лихва от датата на деликта – 26.04.2024 г., до окончателно плащане на сумата.

1

Във въззивната жалба, подадена от Община Варна, са наведени оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че от ищеца в първоинстанционното производство не е проведено главно и пълно доказване за това, че увреждането е настъпило на твърдяното място, както и че не е установена причинно – следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите увреждания. Намира, че от страна на Община Варна не е проявено противоправно бездействие. Моли за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. В условията на евентуалност моли за намаляване на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, респективно и за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.

Срещу подадената от Община Варна въззивна жалба е постъпил отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от М. Я., с който оспорва подадената въззивна жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. и за имуществени вреди в размер на 9.30 лв., ведно с лихвите от датата на деликта.

Във въззивната жалба, подадена от М. Я., са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата, че неправилно съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от въззивника вследствие на деликта.

Навежда твърдения, че въпреки множеството извършени процедури, травмираният крак в увредената зона е силно чувствителен, налице са белези, останали като траен отпечатък вследствие на изрязването на част от кожата, а раните са причинили силни и мъчителни болки. Твърди, че е налице тежък отпечатък в емоционалното му състояние поради визуалната промяна в увредената зона и е развил страх от кучета. Сочи, че се налага продължаване на възстановителни процедури, за резултата от които терапевтите не давали особени надежди.

Моли за допускане на един свидетел при режим на довеждане, чрез разпита на който ще установи степента на промяна на живота на въззивника и към настоящия момент.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяването на съдебен акт, с който да бъде уважена исковата претенция за неимуществени вреди в пълен размер.

Срещу подадената въззивна жалба е постъпил отговор в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК от Община Варна, с който оспорва подадената въззивна жалба.

С отговора се оспорва и депозираната от ищеца молба, с която се иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Намира, че първоинстанционният съд правилно е съобразил правната и фактическата сложност на делото и е присъдил в полза на ответника сума в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав служебно констатира, че с молба с вх. № 71678/19.08.2025 г. по описа на ВРС, подадена от М. Я. чрез процесуален представител, е поискано изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като е отправено искане до първоинстанционния съд да 2 постанови акт, по силата на който да намали присъдените разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че е отправено искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменяне на първоинстанционното решение в частта за разноските, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. Това налага прекратяване на производството пред въззивната инстанция и връщане на делото за провеждане на процедурата по чл. 248, ал. 1 – 3 ГПК и произнасяне по молбата на въззивника М. Я.. След извършване на тези действия и изтичането на срока за обжалване на определението по чл. 248, ал.

1 ГПК, делото следва да бъде администрирано на въззивния съд за произнасяне по подадените от страните въззивни жалби.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВГД 2134/2025 г. по описа на ВОС и ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по съдържащото се в молба с вх. № 71678/19.08.2025 г. по описа на ВРС, подадена от М. Я., искане по чл. 248, ал.

1 ГПК.

ДЕЛОТО да се изпрати на ВОС за продължаване разглеждането на подадените от страните въззивни жалби след приключване на производството по чл. 248 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3