Присъда № 25 от 21.11.2023, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда № 25/21.11.2023 г. по НОХД №175/2023г. по описа на Районен съд Р..

С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора, ТО Р. е повдигнала обвинение против подсъдимата В.Д.И. - родена на 23.04.1985 г. в гр. Я., живуща в с. К., обл. Я., ул. „В.” № 13 , български гражданин, с основно образование, безработна, омъжена, осъждана, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че в периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г. в с. С., общ. Р., след като е осъдена с Решение № 260027/20.10.2020 г. по гр.д. №281/2020 год. на РС-Р., в сила от 10.11.2020г. да издържа свои низходящи – децата си А.Н.К., ЕГН **********, и Д.Н.Д., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно деветнадесет месечни вноски по 220лв. за детето А.Н.К., ЕГН ********** и по 180 лв. за детето Д.Н.Д., ЕГН ********** на обща стойност 7600лв., като деянието е извършено повторно, т.е. след като е осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – престъпление по чл.183, ал.4, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.28 ал.1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Представителят на Районна прокуратура – Стара Загора, ТО Р. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Моли съда да признае подсъдимата В.Д.И. за виновна, и й определи наказание „Пробация” и „Обществено порицание”.

Подсъдимата В.Д.И. не се явява в съдебно заседание и делото е разгледано при условията на чл. 269 от НПК в нейно отсъствие.

Упълномощеният защитник адв. Ч. моли съда да оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение, тъй като нямала средства за да заплаща дължимата издръжка на децата си.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

От съжителството си на семейни начала св.Н.Д.К. и подсъдимата В.Д.И. имат две деца – А.Н.К., родена на 24.03.2006г. и Д.Н.Д., роден на 13.03.2014г.

На 10.07.2019г. подсъдимата И. напуснала семейното жилище в с. С., общ. Р. под предлог, че отива на работа в гр. Стара Загора, след което не се завърнала в дома си, а на 12.07.2019г. напуснала пределите на Р България. След няколко месеца се свързала с Колев чрез социалните мрежи и заявила, че няма намерение да се връща при него и децата им. С Решение №260027/20.10.2020г. по гр.д.№ 281/2020г. на РС – Р. упражняването на родителските права по отношение на двете деца било възложено на св. Колев, а обв. И.

/тогава именуваща се В.Д.П./ била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 220 лева на детето А. и в размер на 180 лева на детето Демир. Решението е влязло в сила на 10.11.2020г.

По молба на Колев в Съдебно изпълнителна служба към Районен съд – Р. било образувано изпълнително дело №20215520400033 въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №281/2020г. на РС – Р.. Поради неизпълнение на задълженията си за издръжка на децата си подсъдимата И. е осъдена с присъда по НОХД №212/2022г. по описа 1 на РС – Р. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че в периода от 10.11.2020г. до 17.11.2021г. в с. С., общ.Р., след като е осъдена с Решение №260027/20.10.2020г. по гр.д.

№281/2020г. на РС – Р. да издържа свои низходящи – А.Н.К. и Д.Н.Д. съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на 13 месечни вноски. Наложено й е наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изтърпяване е отложено с три години изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 05.01.2023г.

Видно от приложената по делото справка, по цитираното изпълнително дело са постъпили парични суми, а именно: на 16.12.2022г. – 420,00 лева и на 26.01.2023г. – 480,00 лева. Сумата 420,00 лева е разпределена както следва: 0,01 лв. погасяване лихва месечна издръжка А.; 72,50 лв. погасяване държавна такса за образуване на изп. дело, справки и запори; 15,00 лв. погасяване държавна такса запор; 68,79лв. погасяване издръжка за минало време А.; 68,79лв. погасяване издръжка за минало време Демир; 194,91 лв. погасяване разноски. Сумата 480,00 лева е разпределена както следва: 48,11 лв. погасяване лихва месечна издръжка А.; 39,38 лв. погасяване лихва месечна издръжка Демир; 81,21лв. погасяване издръжка за минало време А.; 81,21лв. погасяване издръжка за минало време Демир; 230,09 лв. погасяване разноски.

Така за периода от 01.12.2021г. до 30.06.2023г. подсъдимата И. е следвало да изпълни задължението си за издръжка на децата си А. и Демир в размер на 19 месечни вноски на обща стойност 7660 лева, но е изпълнила това задължение.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.Д.К., чиито показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Свидетелят Н.Д.К. обясни, че откакто е осъдена през 2020 година да заплаща издръжка за децата си, подсъдимата не е плащала такава, с изключение на малка сума в размер на 800 лева. Колев обясни също така, че подсъдимата не проявявала никакъв интерес към децата, като не се интересувала от тях и не ги търсела.

Съобразявайки изложените по – горе обстоятелства съдът намира, че подсъдимата В.Д.И. е осъществила от правна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК .

Според постоянната съдебна практика плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.

Изпълнителното деяние на инкримираното престъпление се осъществява чрез бездействие, което може да се изразява в пълно или частично неплащане на определените като издръжка месечни вноски за период от повече от два месеца.

По отношение на деянието по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК:

От обективна страна: подсъдимата В.Д.И. била осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с Присъда № 44/20.12.2022г. по НОХД № 212/2022 г. на РС гр. Р., в сила от 05.01.2023г., за това, това, че от 10.11.2020 г. до 17.11.2021 г. в с. С., общ. Р., след като е осъдена с Решение №260027/20.10.2020 г. по гр.д. №281/2020 год. на РС-Р., да издържа с месечна издръжка в размер на 220 лв. свой низходящ – А.Н.К., ЕГН **********, 2 съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски, в размер на 2860 лв. Извършеното от подсъдимата престъпление е осъществено от нея при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК , тъй като същата вече е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - присъда № 44/20.12.2022 г. по НОХД № 212/2022 г. по описа на РС гр. Р., в сила от 05.01.2023 г., за извършено от не я престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК .

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – подсъдимата е съзнавала както, че по силата на Решение №260027/20.10.2020г. по гр. д. № 281/2020г. по описа на РС гр. Р., в сила от 10.11.2022 г., е била осъдена да издържа своите низходящи – дъщеря си А.Н.К. с ежемесечна издръжка в размер на 220 лв. и сина си Д.Н.Д.с ежемесечна издръжка в размер на 180 лв., чрез техния баща и законен представител Н.Д.К. така и, че с присъда № 44/20.12.2022 г. по НОХД № 212/2022 г. по описа на РС гр. Р., в сила от 05.01.2023 г., била осъдена за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и въпреки това съзнателно продължила да не изпълнява задължението си за заплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им.

Съобразявайки изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и положителен начин, че подсъдимата В.Д.И. след като в периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г. в с. С., общ. Р., след като е осъдена с Решение № 260027/20.10.2020 г. по гр.д. №281/2020 год. на РС-Р., в сила от 10.11.2020г. да издържа свои низходящи – децата си А.Н.К., ЕГН **********, и Д.Н.Д., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно деветнадесет месечни вноски по 220лв. за детето А.Н.К., ЕГН ********** и по 180 лв. за детето Д.Н.Д., ЕГН ********** на обща стойност 7600лв., като деянието е извършено повторно, т.е. след като е осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.

От субективна страна, подсъдимия е извършил деянието умишлено при условията на евентуален умисъл – И. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици като се е примирявала с тях и се е съгласявала с тях (чл. 11, ал.2, пр.2 от НК). По делото не се установи, че деецът е искал и целял неплащането на издръжка, а че се е примирявал с това положение, че не може да осигури нужните средства за заплащането на издръжката. По делото не се доказа обективна невъзможност на подсъдимата да заплаща издръжката.

СЪДЪТ не споделя направеното възражение от адв. Ч. за липсата на финансови средства от страна на подсъдимата за изплащането на присъдената издръжка на двете й деца, тъй като и по делото, и от разпитаният свидетел 3

Н.Д.К. се установи, че подсъдимата е била в чужбина и се предполага че е реализирала трудови доходи.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата В.Д.И. за извършеното от нея престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК съдът има предвид обществената опасност на деянието и подсъдимата подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Извършеното от подсъдимата В.Д.И. деяние не е тежко престъпление по смисъла на НК, но е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.

Отегчаващо вината обстоятелство е фактът, че подсъдимата вече веднъж е била осъждана за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК , както и че трайно не заплаща издръжката за децата си. Смекчаващи вината обстоятелства не се установиха.

Поради това съдът намира, че смекчаващите отговорността на подсъдимата И. обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко, респективно счита че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. С оглед на това, като съобрази степента на обществена опасност на деянието, която не е висока, невисоката степен на обществена опасност на подсъдимата И., както и всички обстоятелства по извършване на престъплението, съдът прецени, че следва да наложи наказание при условията н а чл. 54 от НК.

При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът намира, че е обществено оправдано и целесъобразно на подсъдимата В.Д.И. да се определи наказание по текста на обвинението, като се наложи наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от осем месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от осем месеца, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепване на диспозитива на присъдата на табло в сградата на Кметство с. К..

Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на установения в страната правов ред.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 25 гр. Раднево, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова и прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Наказателно дело от общ характер № 20235520200175 по описа за 2023 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата В. Д. И. - родена на 23.04.1985 г. в гр.

Ямбол, живуща в с. Крумово, обл. Ямбол, ул. „Възраждане” № 13 , български гражданин, с основно образование, безработна, омъжена, осъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че в периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г. в с. Сърнево, общ. Раднево, след като е осъдена с Решение № 260027/20.10.2020 г. по гр.д. №281/2020 год. на РС-Раднево, в сила от 10.11.2020г. да издържа свои низходящи – децата си А. Н. К., ЕГН **********, и Д. Н. Д., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно деветнадесет месечни вноски по 220лв. за детето А. Н. К., ЕГН ********** и по 180 лв. за детето Д. Н. Д., ЕГН ********** на обща стойност 7600лв., като деянието е извършено повторно, т.е. след като е осъждана с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, за което и на основание чл.183, ал.4, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.28 ал.1 от НК, и чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ - мярка за контрол и въздействие без лишаване от свобода по чл.42 а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, във вр. чл.42 а, ал.1 от НК със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес с.