Протокол № 1866 от 17.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1866 гр. **, 10.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – **, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220101949 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:38 часа се явиха:

Ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. М..

Лично се явява и ответникът Г. П., който се представлява от пълномощника си адв. П..

Явява се детето К. П..

Не се явява представител за Дирекция „С**е” **, редовно и своевременно уведомена за делото.

Във връзка с изслушването на детето по чл. 15, ал. 1 ЗЗДт се явява социален работник Ро** от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „С**е”.

АДВ. М.: – Моля да се даде ход на делото

АДВ. П.: – Да се даде ход на делото, няма пречка.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРИСТЪПИ се към изслушване на детето, което се провежда в присъствието на неговите родители, техните пълномощници и социален работник от Отдел „Закрила на детето при Дирекция „С**е”– Ро** ДЕТЕТО К. П.: - Добре съм. Родителите ми са разделени Откакто са разделени аз живея при майка ми в с. м. Баба ми също живее там в същото 1 жилище. С баща ми се виждаме понякога, понякога ходя в с – в неговия дом в с. Когато сме заедно с баща ми, приятно ми е да ходя при него в дома му в с.

Понякога ми дава съвети, разбираме се с него, не се е случвало да спорим с баща ми. Уча в „м“ тук в **. Чувствам се добре в условията, в които съм поставен. Преди живеехме заедно с баща ми в м. 2022-ра година напусна баща ми, мисля, че беше в края на 2022-ра година, не се сещам за месеца. Откакто баща ми напусна се виждаме веднъж на две седмици. Откакто е напуснал, от баща ми съм получавал пари. Не редовно, но съм получавал. Може би между 200-300 лв. съм получил от баща ми, за времето откакто той не живее при нас с майка ми. В бъдеще искам да е занимавам с програмиране, това и уча.

Посещавам фитнес. Не посещавам други извънкласни занимания. Картата ми за фитнес е 40 лв. на месец. Нямам хранителен режим свързан с фитнеса.

Дневните са ми около 10 лева. На този етап са ми достатъчни. Майка ми ми купува дрехи и обувки. Пътни разноски нямам, майка ми ме кара и ме взима до и от училище. Смятам да запиша и допълнителен курс за програмиране. Не съм сигурен дали се плаща месечно, но мисля, че е 300 лева целият курс.

Имам необходимата техника за обучението.

АДВ. М.: - Нямам други въпроси.

ДЕТЕТО, НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П.: - Докато майка ми беше в г, тогава баща ми беше още в м.

Изслушването на детето приключи. Детето напусна съдебната зала.

АДВ. П.: - Отправям предложение, тъй като съм го обсъдил с доверителя си, ищцата е поискала 350 лв. месечно, ние сме предложили 250 лв., считаме за разумно, но с оглед да се постигне споразумение даваме предложение 300 лв. да се одобри спогодбата, като държим да отпадне издръжката за минал период. Съгласни сме майката да упражнява родителските права.

МАЙКАТА (ЛИЧНО): – От сумата да бъде 300 лева съм склонна да отстъпя, но за времето назад не съм съгласна.

АДВ. П.: - Склонни сме да платим 4 месеца назад преди завеждане на исковата молба по 300 лева, и разноските да останат така, както са направени.

АДВ. М.: - Моята доверителка не е съгласна.

Съдът отразява в съдебния протокол, че съдебна спогодба не е 2 постигната.

АДВ. М.: - Ние водим допуснатия свидетел.

АДВ. П.: - И ние водим свидетел.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН

ОТ ИЩЦАТА:

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.: д н б: - на 77 години, българско гражданство, вдовица, неосъждана, майка съм на М..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1 т. 2 от ГПК.

СВ. д б: Искам да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. д б: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. М. и Г. живееха заедно, при нас бяха, сега не са заедно. Разделиха се сега накрая, а преди тя беше в г да работи защото ще има студент. Точно не помня кога се разделиха. Г. си отиде, още през май, имал си нещо да си прави по селото, 23та година, понякога си идваше вечер да си спеше, после напусна окончателно.

М. си дойде от г 23-ти октомври 2023 г., по това време Г. вече си беше пренесъл багажа, той постепенно си го изнасяше. Като си тръгна детето остана при мен. Аз от началото го водех на детска градина. За К. се грижи майка му, като я няма, аз се грижа за него. Тази година бащата да е дошъл дватри пъти да вземе сина си. Не съм видяла Г. да дава пари на сина си.

К. е затворен някак си, не ще много да говори, прибира се повече в стаята си, не му е приятно това. Не споделя дали иска да се вижда с баща си.

АДВ. М.: - Нямам други въпроси.

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. д б: - Защото се развеждат, това не му е приятно на детето. Децата страдат най-много като се разведат родителите. Те си знаят родителите, на мен ми е болно за детето. Не е вярно, че майката докато е била в г бащата му е купувал всичко и се е грижил за него. Майка му му купуваше и дрехи и обувки.

От месец май 23 до май 24 г. не съм чула да е дал пари за сина си, а на детето за Коледа беше му дал 50 лева – само това знам. Аз от къде да знам, той като ходи у тях може да му е давал, не ми е казвало детето.

3

Не знам такова нещо бащата да е изпращал пари по друг за детето.

Не знам дъщеря ми в този период - от май 23 до май 24 г да е искала заем. И сега дори й помагам, като закъса и помагам, не й стигат парите. В периода от май 23 г. до май 24 г. не мога да Ви кажа, дали дъщеря ми е искала пари от Г. П., защото не знам нищо за това, не ми е казвала.

Разпитът приключи. Свидетелката остана в съдебната зала.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ ДОВЕДЕН ОТ

СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.: к Г.А Г.А: – на 55 години, българско гражданство, разведена, неосъждана, без родство със страните по делото, не живеем на семейни начала с Г..

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. к Г.А: - Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.

Познавам Г. П.. От три години го познавам. В приятелски отношения сме с Г..

Знам, че е имал семейство – жена и дете. Знам за отношенията му с М.. Знам, че са живели с М. и с детето заедно в с. м, в къщата на М.. Г. се изнесе от там от преди две години. Мисля, че преди две години Г. я напусна. Мисля, че той я напусна преди тя да се върне от г. Миналата година август мисля, че се разделиха, тя си дойде от г – сега сме 24-та година, значи 2022-ра година август си дойде. От 2022-ра година не са заедно М. и Г.. М. си дойде от г на края на 2022 година. Тя като си дойде от чужбина той вече се беше изнесъл.

Знам, че той по нейно желание се изнесе. От Г. знам, ми е разказвал, че М. му е поставила условие да се изнася. Не знам дали от чужбина още му е казала да се изнася, или след като се е върнала тук. След като се изнесе Г., да, той се интересуваше и се виждаше със сина му К.. Постоянно се виждаше, постоянно му даваше пари, водил го е – навсякъде, където е искал го води. Имат си постоянна връзка бащата и синът. М. е искала издръжка от Г. за сина им, това го знам от него, и по този повод потърсихме адвокат – това беше решението, да се решат нещата кардинално както трябва. Иначе, пари са му давани, също и аз съм му давала пари на детето, но не като издръжка. Не говорим за официална издръжка на детето. Значи е давано. Просто не направих разлика между официална издръжка, чрез съд и друга издръжка. М. искаше официална 4 издръжка за детето, през съд – искаше да образува дело. Г. е давал пари, давал е на К. парите. Различно е давал, и по 50, и по 100 лева е давал. Не знам, обща сметка не мога да направя колко е давал. Ами, винаги когато сме го взимали, когато имаме време му е давал. Един или два пъти сме го взимали. В месеца един или два пъти сме го взимали, винаги когато сме го взимали Г. му е давал пари – различно, всеки път. От раздялата, Г. не е давал нищо на М. за детето, каквото е давал го е давал на К.. Аз също съм му давала на К. пари.

АДВ. П.: - Нямам други въпроси.

АДВ. М.: - И аз нямам други въпроси.

Разпитът приключи. Свидетелката остана в съдебната зала.

АДВ. М.: - Нямаме нови доказателствени искания. Считаме делото за изяснено. Представям списък с разноските.

АДВ. П.: – Господин съдия, ние имаме допуснат още един свидетел, но няма да го искам – отказваме се от втория свидетел, защото той ще доказва същите обстоятелства, второ е техен съсед и стигнахме до извода, че няма смисъл и те да влизат.