Решение № 220 от 25.03.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Благоевград, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210102434 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление: гр. С., С. о., ж.к. „Х. Д.“, ул. „П. Х.“, бл. , вх. , ет. , ап., представлявано от управителя С. С. К., чрез адв.

В. Г. от АК – Кюстендил срещу Ц. А. К., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ул. „А.

К.“ № .

Ищецът твърди, че на 02.06.2023г. страните са сключили договор за заем, съгласно който ответникът е получила наведнъж и в брой сумата от 1000 лева, при условията на същия този договор и Общите условия към него. Горепосоченият договор представлява и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по договора за заем, ответникът Ц. К. се е задължила да заплати на АЙЗАЕМ.БГ ООД сума в размер на 1 123, 02 лева, представляващи главница по договора за заем в размер на 1 000 лева и договорена възнаградителна лихва за периода - от 02.07.2023г. до 02.12.2023г. в размер на 123, 02 лева, която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 187, 17 лева. В договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41, 03%, както и годишен процент на разходите в размер на 49, 70%. На 01.06.2023г. ответникът Ц. А. К., с ЕГН ********** е сключила Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор ответникът Ц. К. се е задължила да заплати на АЙЗАЕМ.БГ ООД сума в размер на 538, 98 лева, която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 89, 83 лева. Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, между страните е уговорено, че в случай че изпълнителя сключи с възложителя отделно облигационно правоотношение, а именно договор за заем, изпълнителя може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибави към общата дължима по договора за заем сума, включително в дължимите отделни вноски, което има за цел само и единствено да улесни ответника при погасяване на своето задължение по двата 1 договора. Съгласно погасителният план по договора за заем и договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг ответникът Ц. К. не е започнала изпълнение на своето задължение, като не е направила плащане на нито една месечна вноска. Съгласно същият погасителен план, падежната дата за внасяне на последната месечна вноска е 02.12.2023г. Претендираната сума в размер на 1 662 / хиляда шестстотин шестдесет и два / лева, включва: главница в размер на 1000 лева по Договор за заем №; договорената възнаграднтелна лихва в размер на 123, 02 лева, начислена върху главницата по Договор за заем №, за период от 02.07.2023г. до 02.12.2023г.; задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 01.06.2023г. в размер на 538, 98 лева. Твърди, че предявява исковете си във връзка с Разпореждане по ч.гр.д. № 1065 по описа на РС - Благоевград за 2024г., с което е уведомен, че длъжникът Ц. А. К., с ЕГН ********** е депозирала възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок в полза на заявителя – ищец. Излага правни съображения за основателност на претенцията си.

С оглед горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на Ц. А. К., с ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1 662, 00 лева, от които: главница в размер на 1000 лева по Договор за заем №, договорената възнаградителна лихва в размер на 123, 02 лева, начислена върху главницата по Договор за заем №., за период от 02.07.2023г. до 02.12.2023г., задължение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 01.06.2023г. в размер на 538, 98 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.03.2024г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се прави възражение за местна подсъдност на делото и се иска производството по делото да се прекрати и делото да се изпрати на РС – Велинград по подсъдност. Не оспорва претенцията за главница в размер на 1000 лева. Оспорва претенцията за договорна лихва и възнаграждение по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Намира посочения договор за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и за нищожен, поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Приети са по делото писмени доказателства - Договор за заем № и погасителен план към него; Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 01.06.2023г. и погасителен план към него; Общи условия; Стандартен европейски формуляр; Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от 02.06.2023 г.; Декларация от Ц. А. К. от 02.06.2023 г. , от които се установява, че на 02.06.2023г. страните са сключили договор за заем, съгласно който ответникът е получила наведнъж и в брой сумата от 1000 лева, при условията на същия този договор и Общите условия към него, като договорът представлява и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по договора за заем, ответникът Ц. К. се е задължила да заплати на АЙЗАЕМ.БГ ООД сума в размер на 1 123, 02 лева, представляващи главница по договора за заем в размер на 1 000 лева и договорена възнаградителна лихва за периода - от 02.07.2023г. до 02.12.2023г. в размер на 123, 02 лева, която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 187, 17 лева.

Установява се и, че на 01.06.2023г. ответникът Ц. А. К., с ЕГН ********** е сключила Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно условията и сроковете по който ответникът Ц. К. се е задължила да заплати на АЙЗАЕМ.БГ ООД сума в размер на 538, 98 лева, която следва да бъде заплатена според 2 погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 89, 83 лева.

Видно от представеното с молба от 25.02.2026 г. платежно нареждане за превод на сумата от 644, 80 евро, ответникът на 11.02.2026г. е платила на ищеца посочената сума, като в молбата на ответника се сочи, че това е сумата за главница в размер на 1 000 лева по договора за заем, която не оспорва, че дължи и сумата от 260, 92 лева законна лихва върху главницата от 1000 лева за периода от 26.03.2024г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ) до 11.02.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими – видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1065/2024г. по описа на Районен съд – Благоевград предвид депозираното от длъжника възражение в срока по чл. 415 ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение, е депозирана в срока по чл. 415 ГПК исковата молба предмет на настоящото производство.

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание: с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД относно вземането за главница по договор за кредит и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за договорна лихва; с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

86 ЗЗД - за вземането за лихва за забава.

От страна на ответника е направено възражение за недействителност на договора за кредит и договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг на основание чл. 26 ЗЗД и ЗПК.

Ответникът не оспорва сключване на описаните в исковата молба договори и не оспорва иска за главница в размер на 1000 лева.

Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника, процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между страните, претендираната като неизплатена главница по заема - размерът й, както и основанието и размерът на претендираната договорна лихва и възнаграждение по договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.

Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане, както и своите възраженията си, направени в отговора на исковата молба.

Съгласно разрешението, дадено в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При направено релативно възражение / твърдение, основано на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

В тази връзка с оглед направеното възражение за нищожност на двата договора, сключени между страните от ответника в отговора на исковата молба, съдът намира следното:

3

За да е налице нищожност, на договор/клауза в него, тя трябва да има толкова съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на сключването на договора. Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ответника е налице, тъй като между страните съществува спор относно действителността на договор за заем. Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. е налице неравноправна клауза.

Кредитополучателят – ответник по делото има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. При това недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.