Решение № 967 от 02.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Пловдив, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330202966 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Т. П. С., против електронен фиш Серия К № 4254530 издаден от ОД на МВР - Пловдив за налагане на глоба за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева. Счита, издаденият електронен фиш за незаконосъобразно издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени електронния фиш. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 24.10.2020г. в 13.55 часа в гр.

Пловдив, бул. Цариградско шосе пътен възел Скобелева майка южно платно на надлеза в посока път Ⅰ – 8. Нарушението е установено с ATCC CORDON M2 MD 1196, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, товарен автомобил Фолксваген голф, с рег. № ****** се движел с установена наказуема скорост от 84 км/ч в градски условия, а именно с превишаване на скоростта с 34 км/ч. Нарушен е чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен поради нарушения на процесуалния закон.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност за наказателно преследване на основание чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, приложим на основание чл.

11 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Безспорно в настоящият случай са изминали три години от извършване на административното нарушение - деянието е осъществено на 24.10.2020 година, като датата на нарушението е и датата на издаване на Електронният фиш. Приложима е хипотезата на чл. 81, ал. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, съгласно която норма, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият случай давността е прекъсната с издаването на правораздавателният административен акт, след което е започнала да тече нова давност, която не е прекъсната с предприемането на надлежни действия спрямо лицето, срещу което е насочено наказателното преследване. Така до връчването на електронния фиш 2

– няма доказателства за връчване, е изтекъл 3-годишният срок на преследвателската давност, без през този период тя да е била прекъсвана. С изтичане на тригодишният срок на новата течаща давност, което е станало към 25.10.2023 година, административнонаказателната отговорност е била погасена.

По тези съображения отговорността за административнонаказателно преследване е изключена поради изтичане на предвидената по закон погасителна давност, което е абсолютна процесуална предпоставка за продължаване на наказателното производство и за която в наказателният процес съдът следи служебно на основание чл. 289 НПК, вр. чл.

63в ЗАНН - Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.

Не може да бъде споделена тезата, че в административнонаказателния процес не намират приложение правилата за обикновената преследвателна давност, а само за абсолютната такава. Отговорът на този спорен въпрос се съдържа в мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. В него изрично е прието, че на основание чл. 11 от ЗАНН съответно приложение в процеса по ЗАНН намира уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност, а не само отделни правила от нея каквито са тези за абсолютната давност.

Обикновената преследвателната давност също е част от уредбата на давността по НК. Още в следващото изречение на постановлението отново е посочено, че в административнонаказателния процес се прилага "институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава". След като приложим е целият правен институт, то това иманентно включва и обикновената давност за преследване на нарушителя. Употребата на думите "включително и" преди израза "абсолютна давност" ясно сочи, че правилата на абсолютната давност не са цялата нормативна уредба относно давността по НК, която е съответно приложима в процеса по ЗАНН, а вместо това са само една част от целия приложим институт, т. е. че препращането е и към нещо друго освен абсолютната давност. Това друго нещо може да бъде единствено обикновената преследвателска давност.

В актуалната съдебна практика на касационната инстанция също е преодоляно разбирането за приложение единствено на срока на абсолютната давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, като вместо това последователно се приема, че следва да бъде съобразяван и 3-годинишният срок на обикновената преследвателска давност. В този смисъл 3 са: Решение № 1909 от 18.02.2026 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2877/2025 г.; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. а. н. д. № 534/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1671 от 16.10.2023 г. по к. а. н. д. № 1977/2023 г. на XXXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1011 от 31.05.2023 г. по к. а. н. д. № 959/2023 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 1428 от 21.07.2022 г. по к. а. н. д. № 1359/2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 583 от 27.03.2023 г. по к. а. н. д.

№ 470/2023 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. Така още:

Решение № 107 от 29.07.2021 г. по к. а. н. д. № 101/2021 г. на Административен съд – Ловеч; Решение от 15.12.2021 г. по к. а. н. д. № 185/2021 г. на Административен съд – Сливен; Решение № 340 от 01.04.2022 г. по к. н. а. д. № 76/2022 г. на Административен съд – София област; Решение № 241 от 28.10.2021 г. по к. а. н. д. № 232/2021 г. на Административен съд – Видин.

Тъй като процесното деяние е установено с автоматизирано техническо средство, записващо включително датата на извършване на нарушението, то датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпада с тази на извършването и на установяването на нарушението - така Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к. а. н. д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Макар в цитираното решение да е изследван въпросът за датата на издаване на електронен фиш за нарушение, установено с техническо средство за видеоконтрол, използвано в дейността на областните дирекции на МВР, то принципът на установяване е еднакъв, доколкото и двата вида автоматизирани устройства създават запис в момента на самото засичане на движението на съответното ППС без за него да е изпълнено някое от задълженията му по ЗДвП, респ. по ЗП.

Последният съгласно § 6, т. 63 от допълнителните разпоредби на ЗДвП представлява електронното изявление, създадено чрез административноинформационна система, а то се създава автоматично в момента на установяване на нарушението. Следователно действия като например разпечатването на хартиен носител на вече създадения чрез информационната система електронен фиш нямат отношение към преценката за датата на издаването му. Това означава, че наказващата администрация не оспорва правния извод, че атакуваният електронен фиш е издаден на дата 4

24.10.2020 г.

След като процесното нарушение е извършено, установено и санкционирано с издаването на ЕФ на 24.10.2020 г., то от този момент е започнала да тече обикновената

3-годишна давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Този срок е изтекъл на 25.10.2023 г., тъй като по делото не се доказва дотогава давността да е била прекъсвана или спирана. От данните по делото не се установява, че електронният фиш е връчван на друго лице или по друг начин, както и да са предприемани каквито и да е действия за неговото връчване. Доказателства за осъществени други действия, прекъсващи давността, и на по-ранна дата не се представят, а такива обстоятелства не се и твърдят от страната, носеща доказателствената тежест. При тези факти съдът приема, че срокът на 3-годишната обикновена преследвателна давност не е прекъсван и е изтекъл на 25.10.2023 г. С факта на изтичането на срока на давността за преследване на нарушителя се погасяват правомощията на държавата по административнонаказателното правоотношение. Поради продължилото повече от 3 години бездействие да се предприемат постъпки за връчването на процесния електронен фиш на жалбоподателя, то към момента, когато той най-сетне е бил връчен, както и към последващите действия по подаване на жалбата и образуването на съдебното производство вече е бил настъпил срокът на давността, изключваща възможността за административнонаказателно преследване на дееца.

Всъщност, изтекъла е дори и абсолютната преследвателска давност на 25.04.2025г.

Предвид гореизложеното, подадената жалба е основателна, издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, и следва да се отмени. а

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63 д от ЗАНН разноски се полагат на жалбоподателя но такива не са поискани, съответно не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното Районен съд - Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4254530 издаден от ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на 5

Т. П. С., ЕГН: **********, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6