Решение № 312 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000464 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК .

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, чрез адв.Н.В. от ВАК, срещу решение №262/12.06.2023г., постановено по т.дело №726/2022г. по описа на Варненски окръжен съд , с което е уважен предявения от М. М. Й. осъдителен иск срещу застрахователя за заплащане на сумата от 30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи ексцес, изразяващи се в псевдоартроза и рекурвация на дясно бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става, представляващ пряк резултат от телесните увреждания, получени при ПТП на 19.08.2016г., причинени от застрахован в ответното дружество водач на МПС БМВ, модел 530 Д, с ДК№ ТХ 4660 ХР, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 КЗ.

С въззивната жалба застрахователят обжалва осъдителното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Твърди противоречие на постановеното решение с материалния и процесуалния закон както и необоснованост. Според въззивника, възприетите от съда правни изводи не кореспондират на установените по делото факти и обстоятелства, релевантни към претенцията както и на поС.ната практика на съдилищата.

По същество се излага, че с предходно решение по т.дело №50/2017г. на ОС -София и въззивно решение по в.т.дело №3455/2018г. на САпС, застрахователят е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за получените увреждания от същото застрахователно събитие, в размер на 100 000 лева. Поддържа се оплакване, че още в предходното производство и в постановеното от СОС решение от 13.04.2018г. по т.дело №50/2017г. съдът е взел предвид не само търпените от ищеца болки и страдания към момента на постановяване на съдебния акт, но и бъдещите проявления на уврежданията до 1 края на живота на ищеца. Началната дата на инвалидизация на ищеца съгласно решение на ТЕЛК /обсъдено в това производство/ е от 13.11.2017г. Още към този момент е било констатирано необратимо скъсяване на долния крайник с 2 см. В този смисъл се твърди, че мотивите на първоинстанционния акт, предмет на обжалване, са противоречиви. Съдът приел, че влошаване на здравословното съС.ие е налице от 13.11.2017г., което обстоятелство е било обсъдено в първото исково производство, приобщено към настоящото, съответно обхванато от застрахователното обезщетение. Въззивникът твърди, че се е позовал на тези данни още с отговора на исковата молба. На следващо място поддържа, че съдът не е обсъдил задълбочено заключението на СМЕ и отговорите на вещото лице, според които се допуска усложненията в съС.ието и движението на крайниците на ищеца да се дължи на скъсяване на миниска, а последното няма връзка с процесното ПТП. Неизяснен от първата инстанция е останал и въпросът дали твърдените псевдоартроза и рекурвация на крайниците представляват влошаване на здравословното съС.ие, извън това, което е било установено в предходното исково производство. Отделно от това се сочи, че с решение по гр.дело №11637/2022г. на ВРС, 25 състав, на ищеца е било присъдено и обезщетение за имуществени вреди за нереализиран доход за периода от 13.11.2017г. до 30.04.2019г. Въз основа на обжалване решението по главния иск се твърди неправилност и на постановения акт в частта за присъдените лихви върху главницата. Оспорва се като последица от правните изводи и възлагането на разноски в полза на ищеца съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. Въззивникът претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан с последиците от това.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна М. М. Й. чрез адв.С. Ч., за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат се твърдения, че в отклонение от констатираното възстановяване на ищеца за период до 12 месеца според първоначално воденото производство, е настъпило усложнение в здравословното съС.ие, изразяващо се в инвалидизация. Това обстоятелство не е било отчетено в предходно производство по чл.432 КЗ; не е било отчетено и решението на ТЕЛК от 30.04.2018г., макар същото да сочи като начална дата на инвалидизацията 13.11.2017г. Твърди се, че в предходно воденото производство не са били констатирани от СМЕ и обсъждани установените сега усложнения, което е достатъчно за основателност на претенцията за ексцес. Според ищеца, пряката причинна връзка на получените усложнения с процесното ПТП са категорично установени от СМЕ. Считат за неоснователно оплакването в жалбата, че съдът при определяне на обезщетението е отчел и невъзможността на ищеца да се развива професионално като елемент от понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, т.е. като негативно въздействие върху емоционалното му съС.ие. Считат за неоснователно искането на въззивника за допускане на повторна тройна експертиза поради преклудирането му.

Претендират се сторените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител адв.Д.. Насрещната страна, с писмена молба, оспорва жалбата и поддържа отговора срещу нейната основателност.

За да се произнесе по предмета на въззивното производство съставът констатира, че същото е инициирано по искова молба на М. М. Й. чрез адв.Ч. с искане за осъждане на застрахователя на ГО на деликвента – ЗК ЛЕВ ИНС АД да заплати на ищеца обезщетение от допълнително 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие ексцес, изразяващ се в инвалидизация на ищеца с определен процент от 86% т.н.р. вследствие на развита псевдоартроза и рекурвация на дясна бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става, представляващ пряк резултат от причинени телесни увреждания при ПТП от 19.09.2016г. от водач, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/11600 2042777, валидна до 28.07.2017г., при управление на лек автомобил марка „БМВ", модел „530Д" с д.к. № ТХ 4660 ХР, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 2

19.09.2016г. по път II-29 /гр.Добрич - гр.Варна/, водачът на л.а.„БМВ", модел „530Д" с д.к.

№ ТХ 4660 ХР С.В.Д., нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и 2 и чл.

21, ал. 1 от ЗДвП като причинил ПТП с л.а.„Сеат", модел „Толедо" с д.к. № В 7538 НВ, управляван от ищеца М. М. Й.. Вината на водача С.В.Д. на лек автомобил марка „БМВ" модел „530Д" с д.к. № ТХ 4660 ХР за посоченото ПТП била установена с влязло в сила Решение № 1283/19.06.2017г. по НОХД № 2268/2017г. по описа на ВРС, потвърдено с решение от 18.10.2017г. на ВОС. Вследствие на ПТП, за ищеца били диагностицирани следните телесни увреждания: счупване на костите на левия крак, счупване на дясна бедрена кост, гръдна и коремна травма, пневмоторакс, хемиперитонеум, контузио церебри фисура хепатис, контузио торацис, пулмонум, множество фрактури по ребрата, счупване на лява глезенна става. Посочва се, че ищецът е претърпял няколко оперативни интервенции, като възстановителният период продължил около година и се очаквало до есента на 2017г. да настъпи възстановяване. Твърди се още, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди с Решение № 47/13.04.2018г. по т.д.№50/2017г. по описа на Софийски окръжен съд и Решение №932/22.04.2019г. по в.т.д.№3455/2018г. по описа на Софийски апелативен съд било определено обезщетение в размер на 100 000 лева. С исковата молба се посочва, че въпреки благоприятните прогнози за пълно възстановяване на ищеца, здравословните му оплаквания се задълбочили като се развила псевдоартроза и рекурвация на дясно бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става.

Уврежданията били констатирани от комисия на ТЕЛК на 30.04.2018г., с посочена начална на инвалидизацията 13.11.2017г. Настъпилото влошаване в здравословното съС.ие счита за такова в непосредствена причинна връзка с получените при ПТП травми, настъпило в период повече от година след ПТП и неотчетено при определяне на обезщетението от 100 000 лв. Ищецът твърди, че вследствие на допълнителното влошаване на здравословното му съС.ие е преживял болки и страдания, неудобства от битов характер и невъзможност да работи, което в съвкупност влошило качеството му на живот и значително удължило възстановителния период. Ищецът счита, че е налице основание за присъждане на допълнително обезщетение в размер на 40 000 лева за обезвреда на посочените неимуществени вреди, търпени поради ексцеса - псевдоартроза и рекурвация на дясно бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става, настъпила на 13.11.2017г. и констатирана от ТЕЛК при преглед на 30.04.2018г . Твърди се отправена до застрахователя на ГО претенция с молба вх.№8667 от 29.08.2022г. за обезщетяване на вредите и липса на определено обезщетение. Претендират се лихвите от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗК Лев Инс АД е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Основната теза на застрахователя е, че в случая не е налице ексцес, тъй като влошаване в съС.ието на ищеца е било взето предвид при предходно воденото дело по чл.432 КЗ. В него са били обсъдени и взети предвид телесните травми на ищеца, нужното лечение, възстановителния период, както и последиците с пожизнен характер съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва твърденията за инвалидизация от 86% т.н.р., както и тези за възникнали псевдоартроза, рекурвация на дясно бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става, да са нови съС.ия, които да водят до качествена промяна на полученото травматично увреждане.

Същевременно оспорва и твърдението на ищеца за наличие на причинно-следствена връзка между причинените първоначални травматични увреждания в областта на долните крайници и настъпили по-късно псевдоартроза и контракутри на стави. Счита, че ищецът е получил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълен обем по съдебен ред, с което правото му на обезвреда е погасено. Отделно, твърди и завишаване по размер на претенцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на исковата претенция за ексцес към момента на депозиране на исковата молба.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

При преценка допустимостта на производството и редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител на ответното дружество, в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Извършено е надлежно администриране на въззивната жалба.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на акта съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Поради пълното обжалване на първоинстанционното решение, предметът на производството пред въззивния съд е идентичен с този пред първа инстанция. С жалбата не се поддържа единствено възражението за погасяване на исковата претенция по давност.

Основният повдигнат и пред въззивен съд въпрос е относно наличието на ексцес както и размера на определеното допълнително обезщетение съгласно критериите в чл.52 ЗЗД. С оглед приключилото предходно производство по иска с правно основание чл.432 КЗ, останалите релевантни обстоятелства са обхванати от силата на пресъдено нещо и настоящият състав е длъжен да ги приеме за установени съгласно чл.297 ГПК. Поради това съдът не коментира наличието на обстоятелствата от значение за прекия иск на увредено лице спрямо застрахователя на Гражданската отговорност на деликвента. С решение по т.дело №50/2017г. на Софийски окръжен съд, потвърдено по в.т.дело №3455/2018г. от 19.04.2019г. на АС - София, в полза на ищеца е присъдено обезщетение за понесените неимуществени вреди от застрахователното събитие на 19.09.2016г., в размер на 100 000 лева. Съгласно съдебните актове, при определяне този размер обезщетение съдът е отчел получените при ПТП травматични увреди, изразяващи се в съчетана травма глава-гърдикорем и крайници: осем средни телесни повреди, които са застрашили живота на ищеца, причинили са силни и интензивни болки и страдания като са довели до затруднение в движението на крайниците и на снагата за продължителен период от време; битови ежедневни неудобства от болничен престой и залежаване; влошаване качеството на живот и социалните контакти както и настъпването на трайни/доживотни/ последици от уврежданията – скъсяване на крайника с 2 см. и промяна в походката. Отчетено е било, че тези травми водят до емоционален и психически дискомфорт, тъй като предопределят ограничените възможности на ищеца за професионална реализация. /към този момент същият е бил на 22 години/. По отношение на физическото увреждане съдът е коментирал счупването на бедрени кости, които изискват поне година възстановителен период,травматичния шок, фрактура с луксация на глезенна става, която изисква поне 4-5 месеца лечение, фрактури на ходилото, множеството счупвания на ребра /2-3 месеца възстановяване/, контузия на бял дроб и пневмония, увреждане на вътрешни коремни органи, постоперативна херния и залежаване за около 4-5 месеца.