Решение № 3891 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3891 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ..... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110112963 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Предявени са искове от С. С. Х. срещу .... по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр. и срещу Н. В. П. по чл.71, ал.1, т. 3 ЗЗДискр., съгласно изрично направеното уточнение в този смисъл от 18.04.2022 г.

Ищцата твърди, че трудовото правоотношение при ответника .... било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Сочи се, че действително ищцата придобила и упражнила правото си на пенсия преди прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № .... от 17.01.2022 г. Сочи се, че на нейно място било назначено друго лице, което също било пенсионер, поради което било налице по-неблагоприятно третиране по отношение на ищцата в сравнение с лица в сходно положение. Освен това на работа били оставени други пенсионери, а ищцата била освободена. Сочи се, че вследствие уволнението и неблагоприятното третиране ищцата преживяла стрес, била притеснена и огорчена. Сочи се, че уволнението е оспорено от ищцата по надлежния ред. Прави се искане да бъде установено нарушението, като този иск (чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.) е предявен срещу ответника ...., съгласно изрично направеното уточнение в този смисъл (т. 1 от „доуточняваща искова молба“ от 18.04.2022 г.) Прави се и искане да бъдат осъдени двамата ответници – .... и Н. В. П. да заплатят на ищцата обезщетение в размер от 3 000 лв., частично от 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2022 г. до окончателното плащане – чл.

71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. (съгласно т. 2 от „доуточняваща искова молба“ от 18.04.2022 г.)

С изявление в открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2023 г., от ищцата е оттеглено искането по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. – ответникът .... да възстанови положението отпреди нарушението.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата 1 молба, в които оспорват основателността на исковете. Сочи се, че на мястото на ищцата било назначено лице, което не е в пенсионна възраст – ..... Сочи се, че .... е била учител в детската градина, който се пенсионирал, и била назначена временно до явяването на лице, което е в работоспособна възраст.

Сочи се, че не е налице нито злоупотреба с право, нито заобикаляне на закона при уволнението на ищцата. Прави се искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДискр.

Съгласно чл. 9 ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

Следователно ищцата следва да докаже фактите, въз основа на които може да се направи предложение, че е налице дискриминация (т.е. трябва да докаже признака, въз основа на който е дискриминарана – в случая „възраст“ и „лично положение“; да докаже, че чрез уволнението е била поставена в понеблагоприятно положение спрямо други служители на същата или сходна длъжност при ответника), в който случай по правилата на чл. 9 ЗЗДискр. доказателствената тежест се прехвърля у ответника, който следва при условията на пълно и главно доказване да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника .... и че договорът бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ със заповед № .... от 17.01.2022 г. Съобщено е на страните, че на съда е служебно известно обстоятелството, че ищцата е предявила искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ срещу работодателя ...., които са били предмет на разглеждане по гр.д. № 5045/2022 г. на Софийски районен съд.

С решение № 6242 от 10.06.2022 г. по гр.д. № 5045/2022 г. на Софийски районен съд, 144 състав, са отхвърлени предявените от С. С. Х. искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Решението като необжалвано е влязло в сила на 7.06.2022 г.

По настоящото дело твърденията, от които ищцата извежда проявено спрямо нея дискриминационно отношение по признаци "възраст" и "лично положение", се състоят в това, че същата била уволнена със заповед № .... от 17.01.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, въпреки че на работа са били оставени други лица, които също са пенсионери, а освен това директорът на детската градина искал да назначи на работа друго лице, което било придобило право на пенсия, но било в близки отношения с директора П., и което било назначено на работа едни ден преди да бъде уволнена ищцата.

По делото са представени трудови договори на служителите ..., ведно с допълнително споразумение, .... ..., ..., ... – 2 бр., както и заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение със .... ... – 2 бр., ..., ....

2

По настоящото дело е приобщено гр.д. № 5045/2022 г. на СРС, 144 състав, по което е представен трудов договор от 20.02.2019 г., сключен между ищцата и .... и допълнително споразумение от 14.01.2020 г. към него.

От тези писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение между ищцата и ответника .... е възникнало през 2019 г. и първоначално трудовият договор е бил сключен по реда на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – ищцата е била назначена на мястото на ..... Впоследствие с допълнително споразумение от 14.01.2020 г. е било внесено изменение на трудовия договор, който е бил сключен за неопределено време.

Не е спорно, че към момента на сключване на трудовия договор ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е било упражнено от нея.

По делото е представена заповедта от 17.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Не е представено предизвестието за прекратяване на договора, но между страните не е спорно, че същото е връчено при условията на отказ на 17.12.2021 г., което се установява и от съдържанието на самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение – същата е издадена на основание чл. 258, чл. 259 ЗПУО, чл.

328, ал. 1, т. 10б КТ и връчено предизвестие изх. № 30/17.12.2021 г.

От трудов договор № 7 от 11.10.2021 г. се установява, че между ответника .... и ... е възникнало трудово правоотношение на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ за длъжността „учител“, като служителката е била назначена на мястото на Н. В. П..

Впоследствие с допълнително споразумение от 18.01.2022 г. е внесено изменение в съдържанието на трудовото правоотношение, като е посочено, че трудовият договор се сключва за неопределено време.

Не е спорно по делото, че към момента на сключване и на двата трудови договора ... не е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установява се, че същата е родена през 1989 г. и към момента на сключване на допълнителното споразумение има общ трудов стаж от 1 година и 11 месеца.

По делото е представена заповед от 14.10.2021 г., по силата на която е прекратено трудовото правоотношение между .... и .... ... на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и във връзка с депозирана молба от 1.09.2021 г., която работодателят считал за предизвестие.

Впоследствие между .... ... и .... е сключен трудов договор ... от 15.12.2021 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ за длъжността „старши учител“.

Н а 16.05.2022 г. от ... ... е подадено заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 16.06.2022 г. По този повод е издадена заповед № .... от 13.06.2022 г., с която на основание чл. 325, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение между .... и ... ..., считано от 16.06.2022 г.

По делото не е спорно, че ... ..., към момента на сключване на трудовия договор от 15.12.2022 г., е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е видно и от основанието за прекратяване на предходното ѝ трудово правоотношение със заповед от 14.10.2021 г.

Представен е и трудов договор ... от 29.09.2020 г., сключен между .... и ..., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ за неопределен срок за длъжност 3

„старши учител“. Установява се, че служителката Лозанова е родена през 1955 г., като по делото липсват данни относно придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от тази служителка, но между страните не е спорно, че същата е придобила и упражнила това си право.

Със заповед № .... от 29.07.2022 г. е прекратено трудовото правоотношение между .... и .... на основание чл. 325, ал. 1 КТ и подадено заявление вх. № .../1.07.2022 г.

Представен е трудов договор ... от 19.08.2022 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ между ... и .... за длъжността „старши учител“ – служителката е назначена на мястото на ... и договорът е със срок до завръщането на последната.

Представен е и трудов договор .... от 10.11.2022 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ между ... и .... със срок до 31.05.2023 г.

Установява се, че служителката ... е родена през 1957 г., като по делото липсват данни относно придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от тази служителка, но между страните не е спорно, че същата е придобила и упражнила това си право.

По делото не е спорно, че към момента на уволнението ищцата е следвало да поеме първа група в детската градина, като след нейното уволнение първа група е била поета от служителката ...., която и към момента е учител в тази група. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите ... и .....

По повод конкретните твърдения в исковата молба, съдът намира следното:

Фактическият състав на дискриминацията включва белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, неблагоприятно третиране или нежелано поведение и причинна връзка между тях. В съдебната практика обаче не всяко неравно третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените признаци. Когато по делото не е установено жалбоподателят да отговаря на такъв признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по-благоприятно, не би могла да бъде установена причинна връзка между сочените в жалбата действия спрямо жалбоподателя и признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът приема, че дори да са съществували, тези действия не представляват дискриминация по смисъла на закона.

В уточнението към исковата молба от 18.04.2022 г. ищцата е посочила, че счита, че е налице дискриминация по защитения признак „възраст“. В открито съдебно заседание и по повод повторни указания на съда уточнява, че дискриминацията е и по признак „лично положение“.

Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба, непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако 4 разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

В случая ищцата се сравнява с други лица, които са в сходно с нея положение – учители в ...., като обаче по собствените твърдения поголямата част от тези лица не се различават от нея по първия твърдян признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а именно – възраст. По делото безспорно се установява, че в детската градина ответник съществува практика да се назначават лица, придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или както ищцата ги нарича – „пенсионери“. В по-голямата част от случаите тези лица се назначават със срочни трудови договори.