Решение № 193 от 25.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20248002103761 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3428 от 30.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260024 от 15.01.2024 г. по въззивно гр. д. № 4101/2020 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав. Касаторите Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Предмет на обжалване е въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 453515 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 16678/2012 г. на Софийски районен съд, поправено с решение № 275528/14.11.2019 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от С. М. М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А. В. М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците Е. С. П., Б. С.

Т., последните две наследници и на С. М. М., и от В. М. В. срещу В. О. М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му Б. О. В., О. В. В., и Й. В. В., С. О. М., Е. К. Й., В. Д. Й., С. Д. Й., В. С. К., М. К. С., Й. К. Й., Я. В. М., М. С. В., С. С. В., С. Й. М., и А. Б. М., и „Мания Билд“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Е. С. П. и Б. С. Т. са собственици общо на 775/3445 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на 775/3445 кв. м. ид. ч. от нива, цялата с площ 3445 кв. м., в РП на [населено място], „С. г.“, землището на Д., м. „Л. д.“, част от имот № *, кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П., която е нанесена в кадастралната карта като 4 самостоятелни имота с идентификатори: имот с идентификатор ***, с площ от 2003 кв. м., 1 стар № *, кв. 39, парцел *, имот с идентификатор ***, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. 39а, парцел *, имот с идентификатор ***, за второстепенна улица, с площ 461 кв. м., стар №-част от *, имот с идентификатор ***, площ 370 кв. м., стар №-*от *, както и че Е. С. П. и Б. С. Т. са собственици общо на 450,60/2003 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на 450,60/2003 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № *, представляващ част от поземлен имот № *, нанесен в кад. лист № 573, кв. 39 по плана от 2007 г., който е с идентификатор ***, както и да осъди ответника – дружество да предаде на ищците владението на притежаваните от тях идеални части от имот с идентификатор ***, и в частта, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, за изкупуване на 1101,80 кв. м. от продадените 2003 кв. м. от поземлен имот пл. № *, по действително уговорените между ответниците условия.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска същото да бъде отменено в описаните части и вместо него да се постанови касационно решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържат жалбата.

Ответниците по касация не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание също не изразяват становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответниците-физически лица са съсобственици на нива от 3,445 дка, възстановена им през 2006 г. с акт на органа по земеделска реституция. Посочили са, че притежават общо 1550/3445 кв. м. ид. ч. от реституирания имот /включително 901,20/2003 кв. м. ид. ч. от имот пл. № */, а останалите идеални части /1895 кв. м. ид. ч./ принадлежат на ответниците. През 1956 г. е била сключена съдебна спогодба за делба с участието на техния наследодател М. М. и наследодателите на ответниците, с която в полза на първия е била поставена нива от 1550 кв. м. в Д. землище, местността „Л. д.“. Към този момент имотът не е могъл да бъде поделен реално, тъй като през 1949 г. е бил включен в ТКЗС и е загубил реалните си граници. В делбения протокол липсва описание на границите, доколкото такива не са съществували към този момент и съсобствеността между страните е била запазена. Със същия обаче е констатиран обемът на правата, притежавани от наследодателя им, а именно: 1550/3445 кв. м. ид. ч. През 2007 г. в полза на ответниците е постановено решение за възстановяване на собствеността върху 2003 кв. м. ид. ч. от общите 3445 кв. м. ид. ч. /част от възстановения с решението от 2006 г. имот, нанесен като самостоятелен с пл. № */, което е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Узнали са за сделката с втория ответник през месец март 2012 г.

Ответниците-физически лица са възразили, че с решение от 16.07.2007 г. им е възстановена собствеността върху нива от 2,003 дка, съставляваща част от имот № *, нанесена като самостоятелен имот с пл. № *. Оспорили са материалната законосъобразност на административния акт от 2006 г. Посочили са, че е била извършена разпоредителна сделка с 2 нивата, срещу която е бил заменен имотът на М. М. в местността „Л. д.“, с оглед на което същият не е могъл да бъде възстановен. Предявили са насрещни искове за признаване за установено по отношение на Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В., че са собственици на 838,38/1442 кв. м. ид. ч. от нива с площ 1,442 дка, в строителните граници на Д., м. „Л. д.“, част от имот № * по кадастрален план от 1974 г., възстановена на наследниците на М. М. с решение от 2009 г. Гореописаният имот представлява част от имота, предмет на първоначалните искове.

В основното решение липсва произнасяне по тези искове. С влязло в сила на 29.12.2018 г. решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за допълване на решението с произнасяне по насрещните искове на ответниците.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Ищците С. М. М. и В. М. В. са наследници по закон на М. В. М., а ответниците-физически лица са наследници на О. В. М., В. В. М., С. В. М. и А. В. М.. Ищецът С. М. М. е починал в хода на процеса, като е заместен от наследниците си А. В. М. /съпруга/, починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците си Е. С. П. и Б. С. Т., последните две наследници и на С. М. М. /дъщери/.

С решение от 16.01.2006 г. на административния орган по реституция е възстановена в стари реални граници собствеността в полза на наследниците на М., О., В., С. и А. М. върху нива от 3,445 дка, част от имот № * в кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П.. Решението е издадено общо в полза на наследниците на починалите собственици. Посочено е, че същото се издава въз основа на делбен протокол от 23.05.1956 г., раздел втори и извлечение от емлячен регистър от 1949 г. Приложена е скица № 94-О-11/16.03.2002 г., представляваща извлечение за бивш имот № * съгласно помощен кадастрален план, както и удостоверение от същата дата по чл. 13, ал. 4 и ал. 6 ППЗСПЗЗ на Техническа служба при Район „С.“. Според удостоверението бившият имот пл. № * от кад. лист № 5 по кадастралния план на [населено място] от 1939 г., с площ от 7 770 кв. м., попада, но не е нанесен в кад. лист № 573 по кадастралния план от 1974 г. Становището е, че от този имот могат да бъдат възстановени 3 445 кв. м., като е посочено ограничение имотът да не се огражда. Решението е влязло в сила на 21.02.2006 г.

В административното производство са били представени делбен протокол от 1956 г. и емлячен регистър от 1949 г. Същото е образувано по заявления на С. М. и О. М.. В описдекларация на полските имоти на М. М. е посочена 1/5 ид. ч. от имота в местността „Л. д.“.

От съдебна спогодба за делба от 23.05.1956 г. се установява, че в дял на М. М. /раздел втори от спогодбата/ са поставени: нива в м. „С.“ от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. „Л. д.“, в Д. з., заменени по Правилника за земеустрояване на ТКЗС с нива в м. „*" от 4,4 дка, при граници: Я. С., ТКЗС и Т. С.. В дял на С., О., А. и В. М. /раздел пети/ е поставена 1/2 ид. ч. от нива в м. „*“, цялата от 3 дка, при граници: река, Я. С. и наследници на Г. С.. В делбата са участвали и наследниците на П. С..

С нотариален акт от 30.10.1956 г. за собственост на недвижим имот, придобит по замяна, съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС, М. М. е признат за собственик на нива в м. „*“ от 4,4 дка, при съседи: Я. С., ТКЗС и Т. С., който съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС му се дава от УС на ТКЗС-с. Д., в замяна на внесения от него имот 3 в ТКЗС: нива в м. „С.“ от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. „Л. д.“, в Д. з..

През месец декември 1956 г. /с нотариален акт № 79/ М. М. е прехвърлил на Л. П. 2000 кв. м. реална част от собствената си нива, а сега овощна градина в м. „*“, цялата от 4,4 дка.

Правото на продавача е доказано с нотариалния акт по замяна, поправен по отношение границите на продаваемата реална част.

С решение от 16.07.2007 г. /въз основа на него е издаден констативен нотариален акт/ в полза на О., С., А. и В. М. е възстановена собствеността върху имот № *, идентичен с описания в решението: нива от 2,003 дка в м. „Л. д.“, представляващ част от имот пл. № *.

На 28.11.2007 г. същите са продали на ответното дружество имот № * /нотариален акт № 53/.

Не е спорно, че този имот се владее от дружеството – купувач. Това обстоятелство е отделено като безспорно с определение на първоинстанционния съд от 03.10.2017 г.

С решение от 10.01.2007 г. на органа по земеделска реституция е отменено решението от 2006 г., като е постановено описаното по-горе решение от 16.07.2007 г. Решенията от 2007 г. са прогласени за нищожни с влязло в сила през 2011 г. съдебно решение, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ /адм. дело № 39531 от 2010 г. на Софийски РС/.

С решение от 01.07.2009 г. на ОС „Земеделие“ /допълващо решението от 16.07.2007 г., което е прогласено за нищожно/ в полза на наследниците на М. М. е възстановена собствеността върху нива от 1,442 дка, в строителните граници на Д., м. „Л. д.“, част от имот № * по кадастрален план от 1974 г.

На приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза е нанесен имот пл. № * по кадастрален план от 1939 г., с площ 7770 кв. м. Възстановената част по решението от 2006 г. е обозначена с плътен зелен цвят на комбинираната скица, като същата е незастроената част от описания имот. Определената за възстановяване площ е намалена от експерта на 3 055 кв. м., като са отчетени „сервитути към жилищните блокове“. В действащия кадастрален план от 1974 г. е нанесен поземлен имот с пл. № * /въз основа на заповед от 2007 г./. През 1967 г. е одобрен регулационен план на м. „С. г.“, като според него територията, в която попада имот пл. № * е в парцел *-„за студентски общежития“. Съгласно действащия ПРЗ от 2010 г. поземлен имот с № * е част от свободната от застрояване площ от 3445 кв. м. от стар имот пл. № *; част от него /северната/ е в УПИ *-„за КОО“, а южната е в УПИ *-„за образование и обществени обслужващи функции на ВУЗ“ /площ от около 850 кв. м./.

Възстановеният с решението от 2006 г. имот е нанесен в одобрената през 2012 г. кадастрална карта, изменена през 2020 г. и 2021 г., като четири самостоятелни имота със следните идентификатори: имот с идентификатор ***, с площ от 2003 кв. м., стар № *, кв. 39, парцел *, имот с идентификатор ***, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. 39а, парцел *, имот с идентификатор ***, за второстепенна улица, с площ 461 кв. м., стар №-част от *, имот с идентификатор ***, за второстепенна улица, с площ 370 кв. м., стар №-част от *. Горното е видно от представените във въззивното производство писмени доказателства: скица № 1511777740/18.12.2020 г. на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, справка за поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта 4 и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. 39а, парцел *, скица № 15-817655/25.07.2021 г., за имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № 186816/22.06.2021 г., и скица № 15-1817656/25.07.2021 г. на поземлен имот с идентификатор ***, като измененията в кадастралната карта не са били взети предвид от експертизата.