Решение № 26 от 04.02.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1156/2020
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 04.02.2021
- В сила
- 04.02.2021
- Състав
- Николай Джурковски, Емилия Колева, Александър Желязков
Цитирани разпоредби
- чл.234, ал.1, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл. 244, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.419 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.420, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.421, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425, ал.1, точка 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Николай Джурковски
Александър Желязков
Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за възобновяване № 20201000601156 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане на 14.08.2020г., с вх. № 903718, от адв.Л. Н., упълномощен защитник на осъдения Ж. Д. Д. за възобновяване на НОХД № 576/2019г. на РС-Благоевград, потвърдено с решение по ВНОХД № 243/19г. на ОС-Благоевград.
В искането се сочи, че съдът не бил допуснал и назначил комплексна експертиза, която да установи три обстоятелства - отговаря ли тази напитка на стандарта за високоалкохолна напитка; в случай, че отговаря - на каква именно напитка; каква е цената на съдържащата се в бутилките течност спрямо пазарните аналози. Поддържа, че с такава експертиза е било възможно да се установи, че алкохолната напитка от иззетите бутилки не отговаря на никакви стандарти, най-малко на уиски „Джони Уокър“ - черен етикет, в което декларираното съдържание на алкохол е доказано 40 %. С оглед на това счита, че съдът неправилно е квалифицирал деянието, тъй като доверителят му Д. е станал обект на измама.
Същият не е знаел, че получава именно такава марка уиски. Съдът го лишил от възможността да докаже, че е неоснователно обвинен, тъй като видът и марката на алкохолната напитка са елемент от обвинението, респ. присъдата. Второинстанционният съд бил отказал да приеме като доказателства по делото две бутилки уиски, заедно с документите за плащането им - фактура и касова бележка, с което щяло да се опровергае приетото от първоинстанционния съд, че осъденият Д. е знаел, че няма такава цена, и от това да се прави извод относно умисъла му. По този начин съдът го лишил от възможността 1 да се защити срещу абсурдната теза на първоинстанционния съд. Поддържа, че съдът неправилно бил кредитирал показанията на св.С., които не били подкрепени от други доказателства, а показанията на свидетелите, служители на МВР - Г. Г., Б. М., А. К., В. Д. и И. И., не били обсъдени, независимо от факта, че между тях има съществени противоречия.
Сочи, че е било прекратено образувано в Окръжна прокуратура досъдебно производство за престъпление по чл. 244, ал.1 от НК относно недействителните бандероли, с които са били облепени бутилките поради липса на доказателства за умисъл у извършителя. В решението си Окръжният съд не бил коментирал експертизата във връзка с тези бандероли, като голословно се бил произнесъл, че „той ясно е съзнавал какъв алкохол е поръчал“.
Безкритично било възприето твърдението на прокурора, „че наличието на фалшиви бандероли е приравнено на липсата на такива“. И двете съдебни инстанции не се били произнесат относно обективно възникналото противоречие, че Д. е обвинен и признат за виновен за това, че е държал акцизна стока без бандерол, а в същото време не може да му бъде търсена наказателна отговорност за неистинските бандероли, с които били облепени бутилките, поради липса на умисъл. Оспорва да е осъществено държането на тази стока, тъй като в момента, в който тя е била прехвърлена в багажника на автомобила му, са се явили служителите на МВР и са я иззели. Този въпрос също бил останал извън вниманието на съда. Счита, че изводите на съда относно вината на Д. не е подкрепен от доказателствата по делото, вкл. и от показанията на посочените по-горе служители на МВР, поради което и обвинението не е доказано по несъмнен начин - нарушение на чл.303 от НПК /сочи Постановление на Пленума на Върховния съд № 6 от 1977г. и останалата практика на Върховния и на Върховния касационен съд и становището на акад. Ст. Павлов (вж. Павлов, Ст., Наказателен процес на Народна република България, С. Наука и изкуство, 1979 г., стр.
392-396)/.
Моли на основание чл.422, ал. 1, точка 5 във вр. с чл.348, ал.1, точки 1 и 2 от НПК да бъде възобновено производството по делото и на основание чл.425, ал.1, точка 2 от НПК да бъдат отменени присъдата и решението.
В съдебно заседание пред САС защитата на осъдения - адв.Н., поддържа искането с основанията, които са релевирани в него. В допълнение сочи, че са допуснати процесуалните нарушения при осъществяване огледа на местопроизшествие. Счита, че процесуалното действие, което е трябвало да бъде извършено, е претърсване и изземване от автомобила на осъдения, поради което не било ясно на какво основание са били иззети веществените доказателства. Счита, че разследването на досъдебното производство е извършено от некомпетентен орган - следовател в Областната следствена служба в гр.Благоевград, което е в нарушение на чл.194, ал.3, във връзка ал.1, т.4 от НПК. Поддържа, че мотивите на инстанционните съдилища не отговаряли на изискванията за закона, както и некоректно възпроизвеждали данни от доказателствения материал, което следва да се приравни на липса на мотиви. В пледоарията си защитата излага обстоятелства, касаещи СПО и оспорва достоверността на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, участвали в нея.
2
В съдебно заседание пред САС прокурорът, представляващ САП, взема становище, че искането е неоснователно, тъй като няма основания съдът да упражни правомощията си по чл.425 от НПК.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на релевираните основания за възобновяване, намери следното:
Искането на осъдения Ж. Д. и неговия защитник за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл.420, ал.2 от НПК и в срока по чл.421, ал.3 от НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от НПК съдебен акт.
Разгледано по същество същото е основателно.
С присъда № 3984 от 25.04.2019г. по НОХД № 576/2019г. Районен съд-Благоевград е признал подсъдимия Ж. Д. Д. за виновен в това, че на 19.08.2017г. около 09,30 часа в собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Астра“ с рег.№ *******, паркиран на паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Димитър Солунски“ в гр.Благоевград, е държал акцизни стоки без бандерол - спиртни напитки, както следва: - 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост от 0,700 мл. с надпис „ Johnnie Walker - Black Label Blended Scotch Whisky Aged II vedrs - 40%volq 70cle “, определени като етилов алкохол, с действително алкохолно съдържание по обем 33,3 % v/v, с код по комбинирана номенклатура 2208, със средна пазарна стойност на бутилка от 44,50 лв /четиридесет и четири лева и петдесет стотинки/ или всичко на обща стойност 1 112,50 лв. /хиляда сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/, с дължим акциз 64,10 лв. /шестдесет и четири лева и десет стотинки/, като всички стоки са акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за виното и спиртните напитки / с конкретно посочени норми от тези закони/, когато случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК, вр.чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, наказание „глоба“ в размер на 1 112,50 лева, както и наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с държане, разпространение и търговия на акцизни стоки“ за срок от две години.
С решение № 847 от 20.02.2020г. по ВНОХД № 243/2019г. Окръжен съд – Благоевград е изменил присъдата на PC- Благоевград в санкционната й част, като е отменил наложеното на подсъдимия Д. наказание по чл.37, т.7 от НК „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързани с държане, разпространение и търговия на акцизни стоки“ и я е потвърдил в останалата й маст.
3
При осъществената извънредна съдебна проверка САС констатира, че е налице посочено от защитата на осъденото лице съществено процесуално нарушение, което попада в обхвата на предвидените по чл.348, ал.3, т.1 от НПК, изразяващо се в следното:
Първоинстанционното производство пред РС-Благоевград е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия Ж. Д.. Пред съда той е признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.
При така признатите от подсъдимия факти, които са приети за подкрепени от доказателствения материал, събран по делото, първата инстанция е разполагала с единствената възможност да приеме за установена именно онази фактическа обстановка, която е отразена и описана в обвинителния акт. Приетата за установена фактология първостепенният съд е квалифицирал като престъпление по чл.234, ал.1 от НК, за което е признал подсъдимия Ж. Д. за виновен и го е осъдил с присъдата си.
По жалба на защитника на подс.Д. – адв.Н., присъдата е била предмет на въззивен контрол пред Окръжен съд –Благоевград. Вторият съд е постановил да бъде проведено въззивно съдебно следствие, след като служебно е констатирал, че „…обективната истина по делото не е изяснена обективно, всестранно и пълно…“ /съд.заседание от 23.10.2019г., л.23-24 от възз.д./. В хода на въззивното следствие като свидетели по делото са разпитани Г.
Г., Б. М., А. К., В. Д. и И. И. – служители на Дирекция “Вътрешна сигурност“ – МВР. С определение от същото заседание окръжният съд е уважил искането на защитата за допускане на нова съдебно-оценителна експертиза, която да даде отговор на въпроса за пазарната стойност на инкриминирания алкохол съобразно установеното алкохолно съдържание, както и за размера на дължимия акциз, отново с мотив „…за изясняване на делото от обективна страна…“.
При така осъществените производства пред двете инстанции по същество, настоящият състав намери, че е допуснато съществено процесуално нарушение от второинстанционния съд, налагащо възобновяване на производството по ВНОХД 243/19г. и отмяна на постановеното по това дело решение. Въззивният съд е надхвърлил правомощията си на контролна инстанция по отношение на съдебен акт /присъда/, постановен при диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК и не се е съобразил с императивните изисквания, залегнали в Тълкуватено решение № 1/2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС. В т.8.2 на това решение е посочено следното: „Цялостното признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното 4 решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371, т.2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК правни предписания, въззивният съд не разполага обаче с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.“. Събирането на доказателства от въззивния съд, при това с мотив „за пълно и всестранно изясняване на обективната истина“, е в недопустимо противоречие с целта и смисъла на особената процедура на съкратеното съдебно следствие. В посоченото тълкувателно решение на върховната инстанция изрично е разписано, че в тази процесуална ситуация допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Релевираните от защитата възражения и направени доказателствени искания, както и служебно осъщественото от въззивната инстанция съдебно следствие, в хода на което са събрани множество гласни доказателства и е приобщена експертиза, не се включват в очертаните от тълкувателната практика предели на тази защита – да се установяват и противопроставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, както и такива, касаещи предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.