Решение № 2157 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2157 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. И.

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100500622 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20181167/07.09.2021 г. по гр. д. № 7145/2021 г. на СРС, 25 състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, е признато за установено по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против Й. И. Б., че ответницата дължи на ищеца сумата 1502,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот на адрес гр. София, ж. к. „*******“, бл. *******, аб. № 239006 и сумата от 29,49 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху сумите от 10.09.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 43625/2020 г. по описа на СРС, 25 състав, като е отхвърлена претенцията за установяване дължимост на главница за сумата над 1502,12 лв. до пълния предявен размер от 1614,63 лв. и за периода м. 05 - м.07.2017 г., претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за доставена ТЕ в размер на 225,39 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г., претенцията за установяване дължимост на цена на извършена услуга за дялово разпределение за сумата над 29,49 лв. до пълния предявен размер от 30,89 лв. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 6,43 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 01.09.2020 г.

Осъдена е Й. И. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД направените по ч. гр.

1 д. № 43625/2020 г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на 30,63 лв. за заплатена държавна такса и 40,79 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете в размер на 243,34 лв., както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК - юрисконсултско възнаграждение в размер на 81,58 лв.

Осъдено е дружеството „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат С.К. К. на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 77,66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частите, с които са отхвърлени претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за доставена ТЕ в размер на 225,39 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 01.09.2020 г. и претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 6,43 лв. за периода от 31.08.2017 г. до 01.09.2020 г., е подадена въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. П.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно.

Моли се за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Й.

И. Б., чрез адвокат С.К., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частите, с които са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответницата Й. И. Б., чрез адвокат С.К.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно. Моли се за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Не са заявени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт И.М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивните жалби от третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по 2 тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е притезанието на ищеца за заплащане на процесните суми, породено от възникналото облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото е приобщено копие от договор за продажба в нотариална форма на процесния недвижим имот от 18.12.2016 г., с който собствеността е прехвърлена на трето за спора лице, но ответникът си е запазил вещното право на ползване върху имота. Поради 3 което се Й. Б. се явява материално легитимирана да отговоря по процесната претенция.

Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно счетоводната експертиза и представените фактури се установява, че за периода 05.2017 г. до 04.2019 г. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1 543,16 лева.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б.

„б“ ЗЗД, е подадено на 10.09.2020 г. Следователно погасени по давност се явяват задълженията станали изискуеми за периода 05 – 07.2017 г., или общо за сумата от 1502,12 лева.

Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия.

Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Процесният период е след влизане в сила на Общите условия от 2016 г., поради което оплакванията на въззивниците следва са неоснователни, доколкото се позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Поради вземането за мораторна лихва върху главницата следва да бъде частично уважение, съобразно погасената по давност част. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите, т.е. правопораждащия фактически състав, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на притезанието, което настоящият състав определи на 202,39 лева.

4

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.