Определение № 692 от 07.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500544 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Я. Ю. А. – М.а, чрез процесуалния й представител адв.Б. от АК – Сливен, против определение № 2273/16.05.2025г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 977/2025г. и с което са оставени без разглеждане подадените от жалбоподателката жалби с вх. № 260541/10.03.2025г. и вх. № 260542/10.03.2025г. срещу актове на Районен съд – Варна по гр.д. № 11420/2018г. и производството по в.гр.д. № 977/2025г. е прекратено, а делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направени от нея искания по чл.248 ГПК.

По подробно изложени доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното определение се иска неговото обезсилване, евентуално отмяна и произнасяне по същество на частните й жалби и по исканията до РС, евентуално определяне срок на въззивния съд за тяхното разглеждане.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият състав на съда намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 977/25г. по описа на ВОС е образувано по подадени от жалбоподателката Я. Ю. А. - М.а, К. К. Б. и П. К. Б. въззивни жалби, с които всеки един от тях е обжалвал в различни части постановеното по гр.д. № 11420/18г. по описа на ВРС решение по чл.344, ал.1 ГПК /делба, І фаза/, частна жалба на П. Б. против същото решение в частта му, имаща 1 характер на определение, с която е прекратено производството по предявен от него ИУИ като недопустимо, както и частни жалби от Я. А. - М.а против актове на първостепенния съд съответно определение № 260040/21.02.2025г. и определение № 260041/21.02.2025г.

С първото от обжалваните от нея определения /№ 260040/21.02.2025г./ РС – Варна е постановил, че ще се произнесе по нейна молба с вх. № 264177/23.12.2024г. за изменение на решението в частта му за разноските с крайния съдебен акт, с който ще приключи делото. Определение № 260041/21.02.2025г. е постановено във връзка с нейна молба с вх. № 264174/23.12.2024г., обективираща искане за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК с произнасяне по искането й за присъждане на обезщетение за ползване на делбените имоти за период с посочен начален момент и до окончателното прекратяване на съсобствеността. Съгласно постановения от районния съд диспозитив същият ще се произнесе и по тази й молба с крайния съдебен акт, с който ще приключи делото, при изложени мотиви за нередовност на искането за обезщетение.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2273/16.05.2025г. по в.гр.д. № 977/25г. ОС – Варна е приел, че подадените от жалбоподателката частни жалби са недопустими като подадени срещу неподлежащи на обжалване актове, поради което и е оставил същите без разглеждане, като едновременно с това е прекратил производството по делото и е върнал същото на първоинстанционния съд за произнасяне по исканията, обективирани в двете молби на жалбоподателката.

Наведените в частната жалба оплаквания за недопустимост на това определение са неоснователни. Същото е постановено от надлежен съдебен състав и съобразно неговата компетентност, в съответствие с правомощията му по чл.274 и сл. ГПК, а постановеният правен резултат е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК подлежат на обжалване само онези определения, които имат преграждащ характер за производството или за които обжалваемостта е изрично предвидена в закона. Обжалваните определение № 260040/21.02.2025г. и определение № 260041/21.02.2025г. не попадат в нито едва от двете хипотези. Първоинстанционият районен съд не е отказал да се произнесе по исканията, а е приел, че ще стори това на по-късен етап. Поради това и несъстоятелни са доводите на жалбоподателката, че обжалваните от нея определения са такива по см. на чл.248 ГПК, съответно чл.250 ГПК, и като такива подлежат на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, съответно чл.250, ал.3 ГПК. Неоснователно е и соченото, че с оглед заявеното като алтернативно в частните жалби искане по чл.255 ГПК, същите са допустими и въззивният съд е следвало да определи срок на първоинстанционния съд да се поизнесе по исканията й по чл.248 ГПК и чл.250 ГПК.

Производствата по чл.274 ГПК и по чл.255 ГПК са различни, 2 предпоставящи различен предмет и процесуален ред за разглеждането им, поради което и разглеждането на частната жалба и на искане за определяне на срок за извършване на процесуално действие в едно производство е процесуално недопустимо.

В настоящия случай правилно подадените от жалбоподателката жалби са квалифицирани като частни жалби срещу актове на първостепенния съд, а не като жалби за бавност. Предприето е изрично обжалване на изрични актове на първоинстанционния съд, а посоченото в жалбите срещу тях „ако съдът приеме, че не е налице отхвърляне, а непроизнасяне по същество да се определи срок за произнасяне“ не дава основание за извод за надлежно предявена и молба по чл.255 ГПК. Постановеното връщане на делото на районния съд не е поради прието за надлежно предявено искане за определяне на срок, а поради обстоятелството, че решението по прекратения ИУИ, във връзка с което е заявеното от Я. А. – М.а искане по чл.248 ГПК, е обжалвано от ищеца по този иск, поради което разглеждането на жалбата му предпоставя и произнасянето по искането по чл.248 ГПК от компетентния съд.

Що се отнася до постановеното връщане на молба с вх. № 264174/23.12.2024г., която безспорно е с правно основание чл.250 ГПК, а не по чл.248 ГПК /както действително погрешно е посочено в диспозитива на обжалваното определение № 2273/16.05.2025г./, то този пропуск не влияе върху правилността и законосъобразността на извода на ОС – Варна за недопустимост на предприетото обжалване на определение № 260041/21.02.2025г. /при отчитане вече посоченото, че липсва надлежно предявена молба по чл.255 ГПК/.

По изложените съображения обжалваното определение на ОС – Варна следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2273/16.05.2025г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 977/25г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500544 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Я. Ю. А. – М.а, чрез процесуалния й представител адв.Б. от АК – Сливен, против определение № 2273/16.05.2025г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 977/2025г. и с което са оставени без разглеждане подадените от жалбоподателката жалби с вх. № 260541/10.03.2025г. и вх. № 260542/10.03.2025г. срещу актове на Районен съд – Варна по гр.д. № 11420/2018г. и производството по в.гр.д. № 977/2025г. е прекратено, а делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направени от нея искания по чл.248 ГПК.

По подробно изложени доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното определение се иска неговото обезсилване, евентуално отмяна и произнасяне по същество на частните й жалби и по исканията до РС, евентуално определяне срок на въззивния съд за тяхното разглеждане.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.274, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият състав на съда намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 977/25г. по описа на ВОС е образувано по подадени от жалбоподателката Я. Ю. А. - М.а, К. К. Б. и П. К. Б. въззивни жалби, с които всеки един от тях е обжалвал в различни части постановеното по гр.д. № 11420/18г. по описа на ВРС решение по чл.344, ал.1 ГПК /делба, І фаза/, частна жалба на П. Б. против същото решение в частта му, имаща 1 характер на определение, с която е прекратено производството по предявен от него ИУИ като недопустимо, както и частни жалби от Я. А. - М.а против актове на първостепенния съд съответно определение № 260040/21.02.2025г. и определение № 260041/21.02.2025г.

С първото от обжалваните от нея определения /№ 260040/21.02.2025г./ РС – Варна е постановил, че ще се произнесе по нейна молба с вх. № 264177/23.12.2024г. за изменение на решението в частта му за разноските с крайния съдебен акт, с който ще приключи делото. Определение № 260041/21.02.2025г. е постановено във връзка с нейна молба с вх. № 264174/23.12.2024г., обективираща искане за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК с произнасяне по искането й за присъждане на обезщетение за ползване на делбените имоти за период с посочен начален момент и до окончателното прекратяване на съсобствеността. Съгласно постановения от районния съд диспозитив същият ще се произнесе и по тази й молба с крайния съдебен акт, с който ще приключи делото, при изложени мотиви за нередовност на искането за обезщетение.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 2273/16.05.2025г. по в.гр.д. № 977/25г. ОС – Варна е приел, че подадените от жалбоподателката частни жалби са недопустими като подадени срещу неподлежащи на обжалване актове, поради което и е оставил същите без разглеждане, като едновременно с това е прекратил производството по делото и е върнал същото на първоинстанционния съд за произнасяне по исканията, обективирани в двете молби на жалбоподателката.

Наведените в частната жалба оплаквания за недопустимост на това определение са неоснователни. Същото е постановено от надлежен съдебен състав и съобразно неговата компетентност, в съответствие с правомощията му по чл.274 и сл. ГПК, а постановеният правен резултат е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК подлежат на обжалване само онези определения, които имат преграждащ характер за производството или за които обжалваемостта е изрично предвидена в закона. Обжалваните определение № 260040/21.02.2025г. и определение № 260041/21.02.2025г. не попадат в нито едва от двете хипотези. Първоинстанционият районен съд не е отказал да се произнесе по исканията, а е приел, че ще стори това на по-късен етап. Поради това и несъстоятелни са доводите на жалбоподателката, че обжалваните от нея определения са такива по см. на чл.248 ГПК, съответно чл.250 ГПК, и като такива подлежат на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, съответно чл.250, ал.3 ГПК. Неоснователно е и соченото, че с оглед заявеното като алтернативно в частните жалби искане по чл.255 ГПК, същите са допустими и въззивният съд е следвало да определи срок на първоинстанционния съд да се поизнесе по исканията й по чл.248 ГПК и чл.250 ГПК.

Производствата по чл.274 ГПК и по чл.255 ГПК са различни, 2 предпоставящи различен предмет и процесуален ред за разглеждането им, поради което и разглеждането на частната жалба и на искане за определяне на срок за извършване на процесуално действие в едно производство е процесуално недопустимо.

В настоящия случай правилно подадените от жалбоподателката жалби са квалифицирани като частни жалби срещу актове на първостепенния съд, а не като жалби за бавност. Предприето е изрично обжалване на изрични актове на първоинстанционния съд, а посоченото в жалбите срещу тях „ако съдът приеме, че не е налице отхвърляне, а непроизнасяне по същество да се определи срок за произнасяне“ не дава основание за извод за надлежно предявена и молба по чл.255 ГПК. Постановеното връщане на делото на районния съд не е поради прието за надлежно предявено искане за определяне на срок, а поради обстоятелството, че решението по прекратения ИУИ, във връзка с което е заявеното от Я. А. – М.а искане по чл.248 ГПК, е обжалвано от ищеца по този иск, поради което разглеждането на жалбата му предпоставя и произнасянето по искането по чл.248 ГПК от компетентния съд.