Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 659 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно търговско дело 86/2026
Вид
Определение № 659
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Мила Йорданова Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Частно търговско дело № 20263100900086 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 679, ал.

1 ТЗ с вх. № 4472/09.02.2026 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. М.Р., с която е отправено искане за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД (в несъстоятелност), проведено на 02.02.2026 г. по т. д. № 480/2022 г. по описа на ВОС, със следния дневен ред: „Вземане на решение за избор на синдик и определяне на възнаграждението му“, като е взето решение да бъде назначен за синдик Т.Н.

Н. и му е определено месечно възнаграждение от 767.00 евро.

Молбата за отмяна е обоснована с твърдения за незаконосъобразност на решението, тъй като било взето с гласове на кредитор, получил разрешение да гласува от съда по несъстоятелността, в нарушение на чл. 673, ал. 3 ТЗ.

Аргументира позицията си за липса на представени писмени доказателства за вземането на кредитора „АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ“ ООД с постановките на ТР № 1/03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОГТК на ВКС, въз основа на което счита, че взетото решение е незаконосъобразно. На следващо място, молителят излага, че решението на събранието на кредиторите било взето с незаконосъобразно упражнено право на глас от кредитор, чието вземане е възложено за събиране по реда на чл. 510 ГПК. По-конкретно е изложено в молбата, че с молба на синдика от 18.07.2025 г. били представени доказателства, че вземането на ЕТ „Боян Ангелов Бончев“ към несъстоятелното дружество в размер на 1112900.67 лева, представляващо 3.06% от всички вземания на кредиторите, било възложено за събиране с Постановление от 17.07.2025 г. по чл. 510 ГПК по изп. д. № 428/2025 г. на ЧСИ Д.Д. на „ББР“ ЕАД. На 17.07.2025 г. синдикът получил и запорно съобщение, в отговор на което заявил, че ЕТ „Боян Ангелов Бончев“ притежавал 1 качеството кредитор на несъстоятелния длъжник и не му било известно наличието на други наложени тежести. В тази връзка, неправилно съдът не допуснал „ББР“ ЕАД да упражни правото на глас на събранието на кредиторите от името на ЕТ „Боян Ангелов Бончев“. В допълнение, молителят сочи, че взискателят, чието вземане е възложено за събиране с постановление на съдебен изпълнител по чл. 510 ГПК, придобива качеството на процесуален субституент и разполага единствено с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка. В случая, твърди, че тези права се изразяват в правото на обжалване на сметка на разпределение и право на глас на събранието на кредиторите.

По-нататък, в молбата е изложено, че съдът по несъстоятелността неправилно допуснал част от гласовете на събранието на кредиторите да бъдат упражнени от цесионера по извършени цесии, а друга част от вземанията – от цедента. По-конкретно сочи, че съдът приел правото на глас на събранието да се упражнява от първоначалния кредитор, независимо от последващи прехвърляния на вземанията, като на това основание допуснал ЕТ „Боян Ангелов Бончев“ да упражни право на глас на събранието от 02.02.2026 г. Счита, че неправилно само част от цесионерите били допуснати да упражнят право на глас. На изложените в молбата основания е отправено искане за отмяна на оспореното решение, прието на събрание на кредиторите на 02.02.2026 г.

В открито съдебно заседание молителят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника си адв. М.Р., поддържа депозираното искане по чл.

679, ал. 1 ТЗ.

Несъстоятелният длъжник и другите кредитори на дружеството, редовно уведомени по реда на чл. 679, ал. 2 ТЗ - със съобщение, обявено в Търговския регистър на 02.03.2026 г., не изразяват становище.

Въпросът за допустимостта на молбата е разрешен с Определение № 207/24.03.2026 г.

Съдът, след като се запозна с материалите по т.д. № 480/2022 г. на Окръжен съд - Варна и обстоятелствата, вписани в ТР, и обсъди доводите на страните, намира следното:

От справка в Търговския регистър по партидата на „Агро Резерв" ЕООД (в несъстоятелност), се установява, че на 19.01.2026 г. е обявена покана за събрание на кредиторите, което да се проведе на 02.02.2026 г. от 16,00 часа в търговската зала на Варненски окръжен съд, при съответния дневен ред: т. 1 вземане на решение за избор на синдик и определяне на възнаграждението му.

Видно от протокола от проведеното на 02.02.2026 г. събрание на кредиторите на „Агро Резерв" ЕООД, за участие в същото са се явили, чрез изрично упълномощени процесуални представители, кредиторите „Юробанк България" АД, Национална агенция за приходите - гр. София, „Брестино" ЕООД, „Агро плант инвест" ООД, „БГ Ленд Ко" АД, ЕТ „Боян Ангелов 2

Бончев", „Агро резерв трейд" ЕООД, „Автотрейд СА" ЕООД, както и пълномощник на „Българска банка за развитие" ЕАД. Постъпили са молби от синдика З.Ж. от 30.01.2026 г., към които е представен актуален списък на кредиторите с изчисляване на вземанията и процент от общия размер на вземанията, както и постановление за възлагане по чл. 510 ГПК и молба от „Българска банка за развитие" ЕАД, а също така молба от 29.01.2026 г. от „Агро плант инвест" ООД с искане за предоставяне на право на глас в събранието на кредиторите с размера на посочените в нея вземания, по отношение на които не е влязло в сила решението по чл. 694 ТЗ.

С протоколно определение от 02.02.2026 г. съдът по несъстоятелността е допуснал до участие кредиторите на „Агро Резерв" ЕООД (в несъстоятелност) с приети вземания, като на кредитора „Агро плант инвест" ООД е предоставено право на глас в събранието на кредиторите за допълнително вземане в размер на 1 339 836 лв. и е оставил без уважение искането на „Българска банка за развитие" ЕАД да бъде допуснато до участие в събранието на кредиторите, вместо носителя на приетото в производството вземане на кредитора ЕТ „Боян Ангелов Бончев". За да определи участниците в събранието на кредиторите във връзка с отправените искания, съдът е приел, че с решение на първоинстанционния е установено съществуването на вземането на „Агро плант инвест" ООД, потвърдено и от въззивната съдебна инстанция, което дава достатъчно основание да се приеме вероятно съществуване на подобно вземане. Досежно искането на „Българска банка за развитие" ЕАД съдът е приел, че възлагането на вземането на ЕТ „Боян Ангелов Бончев" за събиране не води до промяна в титулярството, съответно възможността за събиране на това вземане не променя субектния състав на кредиторите.

След проведеното гласуване по т. 1 от дневния ред с мнозинство от 50,919% от общия размер на приетите вземания е взето решение от общото събрание на кредиторите за постоянен синдик на „АГРО РЕЗЕРВ“ ЕООД (в несъстоятелност) да бъде назначен Т.Н. Н., като с 88,40% от общия размер на приетите вземания е взето решение на същия бъде определено месечно възнаграждение в размер на 767 евро, считано от датата на встъпването му в длъжност и платимо от масата на несъстоятелността.

Разпоредбата на чл. 679, ал. 1 ТЗ предвижда потестативно право за длъжника или кредитор да поиска отмяна решение на събрание на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване правата на кредиторите. Молителят твърди, че в негова полза съществува такова право, подлежащо на разглеждане по съдебен ред, като обосновава твърдения за незаконосъобразност на взетите решения, които следва да бъдат разгледани по същество. Съдът следва да ограничи преценка си само до посочените от молителя основания за отмяна на приетите решения, които в случая се свеждат до твърдения, че в гласуването е участвал кредитор при нарушение на чл. 673, ал. 3 ТЗ, както и че е налице кредитор, чието вземане е възложено за събиране на друг кредитор по реда на чл. 510 ГПК, който не е 3 допуснат до гласуване от съда по несъстоятелността. Навеждат се и твърдения за това, че съдът не е допуснал до гласуване цесионери, на които прието в производството по несъстоятелност вземане е било цедирано.

За да е налице хипотезата на чл. 679, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ТЗ, обуславяща отмяна на решение на събрание на кредиторите поради незаконосъобразност, следва да се установи, че решението е взето в нарушение на императивни законови разпоредби. Същевременно, втората хипотеза за отмяна по чл. 679, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ТЗ, обуславяща отмяна на решението на събранието на кредиторите поради „съществено ощетяване на част от кредиторите“ изисква да се установи, че решението директно уврежда или пък създава възможност за такова разместване на имуществени блага, при което една част от кредиторите в производството по несъстоятелност биха били ощетени за сметка на удовлетворяване в по-голяма степен на друга част или на един само кредитор, без това предпочтително удовлетворяване да произтича от закона.

Изложените в молбата доводи касаят формални нарушения на закона при провеждане на събранието на кредиторите досежно участието на кредиторите, които са допуснати от съда по несъстоятелността, поради което не може да се приеме, че взетите решения за избор на синдик и определяне на неговото месечно възнаграждение са от естество да увредят имуществени блага на кредиторите, без да са наведени каквито и да е конкретни доводи в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл. 673, ал. 3 ТЗ съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3 ТЗ, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694 ТЗ, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 ТЗ за установяване несъществуване на вземането му, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства. При преценката дали да предостави право на глас на кредитор по чл. 637, ал. 3, съгласно текста на чл.

673, ал. 3 ТЗ съдът разглежда и съобразява писмени доказателства и прави преценка дали те са убедителни. Следователно в хипотезата на чл. 673, ал. 2 ТЗ съдът може да ползва различни от посочените в закона за първо събрание на кредиторите материали и има правомощия да им прави преценка. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 1 от 03.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, това е нова преценка относно съществуването на вземането, която се прави в една по-късна фаза от развитието на производството по несъстоятелност, като при наличието на нови факти и доказателства съдът не е обвързан от предходната си преценка, извършена в процеса на одобряване на списъка на приетите вземания.

В настоящия случай кредиторът „Агро плант инвест" ООД, което дружество е кредитор с прието вземане, с молба вх. № 3236/29.01.2026 г. е поискал от съда по несъстоятелността да му бъде предоставено право на глас за неприети вземания в размер съответно на 1 339 836 лв., 1 661 800,22 лв. и 1 633 806,57 лв., позовавайки се на ново обстоятелство - постановено решение № 217/13.05.2024 г. по т.д. № 220/2023 г. по описа на ВОС, което е потвърдено 4 изцяло с решение № 74/17.03.2025 г., постановено по т.д. № 514/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е установено съществуването на въпросните вземания.

Молителят твърди, че така постановените решения не представляват убедителни писмени доказателства, въз основа на които на кредитора може да бъде предоставено право на глас по реда на чл. 673, ал. 3 от ТЗ, тъй като не представляват извършена от съда по несъстоятелността самостоятелна преценка за наличието или не на вземанията. За да се предостави право на глас на кредитор по реда на чл. 673, ал. 3 от ТЗ, кредиторът следва да отговаря на посочените в разпоредбата условия, а именно – да е ищец или ответник по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ. При произнасянето по искането за предоставяне на право на глас, съдът задължително следва да извърши проверка, включително и служебна такава за съществуването на посоченото обстоятелство. Такова задължение има и съдът, произнасящ се по искането за отмяна по чл. 679 от ТЗ.