Решение № 588 от 21.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Варна, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110108262 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. от А. Ш. Н. срещу „У.Е.У. Црт.“, действащо на територията на Република България чрез „У.Е.У. Кфт. – клон България“ КЧТ, представлявано по делото от адвокат К. И. от ХАК.

В исковата молба ищцата твърди, че закупила самолетен билет за полет № *** от Хамбург до Варна от дата 05.08.2022 г. Полетът бил с разписание: 08,45 часа излитане, 12, 25 часа кацане, над 1500 км разстояние. Действителният час на пристигане обаче бил 20,00 часа. Закъснението било от 7, 35 ч. На ищцата не е била представена информация каква е причината за закъснението. Тя се явила на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа, но въпреки това пристигнала в крайната си дестинация с над три часа закъснение. Ищцата счита, че в случая не са налице условията по член 5, параграф 3 от Регламента, а са налице всички предпоставки за възникване право на обезщетение - изпълнение на всички изисквания и полагане на дължимата грижа от страна на ищцата, пристигане в крайния пункт с над 3 часа закъснение и липса на извънредни обстоятелства, които да обуславят забавянето. Дължимото обезщетение на ищцата било в размер на 400 евро с оглед разстоянието по въздух между началната и крайната точка на излитане (над 1500 км.), пристигнал с над 3 часа закъснение в крайната дестинация.

Ответникът бил поканен да изпълни задължението си чрез онлайн платформата си за претендиране на обезщетение с ID fad5fb42, но доброволно плащане било отказано.

Относно претенцията си ищцата подала заявление по чл.410 от ГПК и в СРС било 1 образувано ч.гр.д. №***/2023 г., по което била издадена заповед за изпълнение против ответното дружество. Последното депозирало възражение против така издадената заповед за изпълнение, което обусловило и правния интерес на ищцата да предяви настоящото претенция.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, ал.1 от Регламент 261/2004 г., за закъснение над 3 часа на полет № *** от дата 05.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата. Моли също така да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В подадения от ответната страна отговор на исковата ответната страна не оспорва обстоятелствата, че между ищцата и ответното дружество е налице договор за въздушен превоз за редовен полет № *** от Хамбург до Варна от дата 05.08.2022 г.; не оспорва обстоятелството, че полетът е осъществен със закъснение от 7 часа и 39 минути. Посочила е, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, извън контрола на въздушния превозвач и са били налице обстоятелства, освобождаващи ответното дружество от отговорност и не следвало то да носи отговорност по чл.7, ал.1, б.“б“ от Регламент 261/2004 г. Предвид това ответната страна е отправила искане претенцията да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. В постъпила преди откритото заседание молба с вх.№ 4579/06.01.2024 г. от ответната страна, чрез адв. К. И., е направено изявление, че ответната страна признава главния иск, като е предприел действия по плащането на сумите описани в молбата. Направила е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство, и моли съда да присъди минимално такова.

В постъпила молба с вх.№ 5656/20.01.2025 г. от ищцата, чрез адв. Г. Г., е отправила искане, с оглед направеното от ответника признание на иска, съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, доколкото ответната страна е направила изрично изявление за признаване на предявения против нея иск. Признанието е направено, чрез процесуален представител, но същата - адв. К. И. разполага с правото от името на ответната страна да заяви признание, което е отразено в съставеното пълномощно /приложено към заповедното произодство/.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

След проведеното съдебно заседание, в което е прекратено съдебното дирене, от ответната страна е постъпила молба вх. №7745 от 27.01.2025 г., в която е посочено, че ответникът е изплатил на ищцата всички претендирани суми. Доколкото тази молба е 2 постъпила след прекратяването на съдебното дирене и обявяване от съда, че ще се произнесе с решение, то същата не следва да се съобразява.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че следва да признае за установено, че ответната страна дължи на ищцата сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, ал.1 от Регламент 261/2004 г., за закъснение над 3 часа на полет № *** от дата 05.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по настоящото дело, в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Също така ответната страна следва да заплати на ищцата и направените разноски по ч.гр.д. №***/2023 г. на СРС в размер на 425 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г., че „У.Е.У. Црт“ – дружество, регистрирано в **********действащо на територията на страната чрез „У.Е.У. ЦРТ- клон България, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление ***, дължи на А. Ш. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400 евро (четиристотин евро), представляваща обезщетение за закъснение над 3 часа на полет № *** от дата 05.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 07.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №***/19.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №***/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт“ – дружество, регистрирано в **********действащо на територията на страната чрез „У.Е.У. ЦРТ- клон България, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Ш. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, вх. направените по делото разноски от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт“ – дружество, регистрирано в **********действащо на територията на страната чрез „У.Е.У. ЦРТ- клон България, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Ш. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, вх. направените разноски по ч. гр. д. №***/2023 г. по описа на Софийски районен съд в размер на 425 лв.

(четиристотин двадесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4