Решение № 2814 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2814 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100513314 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

С Решение № 14193/21.07.2025 г., постановено по гр. д. № 18497/2024 г. по описа на СРС, 49 състав е признато за установено по предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК831609046, против Т. В. У., ЕГН**********, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. В. У. дължи на „Топлофикация София”ЕАД сумата от 3303.11 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.11.2020 до м.04.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата от 606.30 лева , лихва за забава за периода от 15.09.2021 до 24.11.2023, сумата от 43.01 лева- дялово разпределение за периода от м.12.2020 до м.04.2022, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, против Т. В. У. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за горницата над 3303.11 лева до пълния предявен размер от 3443.29 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 до м.10.2020, за горницата над 606.30 лева до пълния предявен размер от 632.04 лева, лихва за забава за периода от 15.09.2021 до 24.11.2023, както и за сумата от 9.69 лева-лихва за забава за периода от 15.02.2021 до 24.11.2023.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Т. У., чрез адв. Н.. С жалбата се атакува решението като неправилно, като 1 счита, че съдът неправилно е осъдил ответника солидарно. Всеки собственик на имота следвало да отговаря за съответната част от задълженията за същия.

С исковата молба не се претендирала сумата солидарно, поради което било недопустимо съдът с решението си да изменя предмета на иска. По делото се установявало, че ответникът притежава ½ от имота, като разсъжденията, че щом имота е в СИО, отговаря за цялата сума и то без да било искано от ищеца, били неправилни. На следващо място, оспорва методиката, по която се определя количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, тъй като била отменена с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС. Оспорват се и присъдените лихви, тъй като счита, че не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми. Атакуват и дължимостта на сумите за услуга дялово разпределение, тъй като не се доказвало основанието за задължението, както и дали е в рамките на процесния период, както и датата, на която е следвало да бъде платено.

Намира, че с оглед неоснователността на иска за дялово разпределение, не следва да се дължи и акцесорния такъв за мораторна лихва. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от третото лице помагач „Директ“ ЕООД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част.

По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото, когато има изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността на решението само по наведените в жалбата основания.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

От“Топлофикация София“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с претенция за заплащане на топлинна енергия, законна лихва за забава върху главница, цена за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Като длъжник е посочена Т. У..

2

Сумите касаят топлинна енергия за имот в гр. София, 1582, ж.к. Дружба 2, бл.

****, аб.№ 287196. С подаденото от длъжника възражение е оспорена дължимостта на сумите.

След указания от заповедния съд, заявителят-ищец е предявил иск относно вземанията, срещу които е постъпило възражение.

В хода на първоинстанционното производство е представен договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл.117 от ЗТСУ от 11.06.1987г.

Н.И.У. и Т. В. У. са придобили жилище №42, находящо се в жил.сграда-блок №****, парцел №21, жк. Дружба -2, в гр.София.

Видно от акт за граждански брак №132, серия Б-79,№965465, издаден от Кирковски районен народен съвет, гр.София, на 25.04.1982 Н.И.У. и Т. В. Г. са встъпили в граждански брак.

На етапа на въззивното производство пред СГС е оспорена дължимостта на ½ от претендираното вземане, доколкото се твърди, че същото се дължи от съпруга на ответницата, с който притежават имота в СИО. Оспорва се методиката, по която са изчислени сумите. Отправено е възражение за недължимост на лихвата върху главница за ТЕ. Бланкетно е оспорено и дължимостта на цената за услуга дялово разпределение и акцесорния иск за лихва за нейната забава.

По отношение на собствеността на имота в режим на СИО:

Правилно районният съд, позовавайки се на събраните и неоспорени доказателства, е приел за установено, че ответницата и нейния съпруг са собственици на процесния недвижим имот. Бракът между тях е сключен преди неговото придобиване, като няма доводи същият да е бил прекратен към процесния период, за който се претендират сумите. Липсата на прекратяване на брака се потвърждава и от изявленията във въззивната жалба, където се посочва, че лицата са в раздаля, но не и с прекратен брак. При това положение, не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че съпрузите отговарят разделно и, че на всеки от тях трябва да бъде определено заплащането на ½ от задълженията за топлоенергия в имота. Доколкото имотът е бил придобит по време на брака, като към процесният период този брак още е бил валиден, то процесният имот представлява съпружеска имуществена общност и на основание чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 СК всеки един от тях отговаря солидарно. Неправилни са доводите, че районният съд е навел такава солидарност без същата да е била претендирана с исковата молба. Изводът за солидарност се базира на законоустановеното, като същият не е намерил място в диспозитива, а е послужил единствено като довод, че в действителност при солидарност по повод възникналата СИО, всеки от съпрузите отговаря за цялото задължение, а не за част от него, поради което и предявените искове за дължима енергия срещу Т. У., независимо, че имотът се притежава в СИО, следва да бъдат уважени в пълния доказан размер, тъй като тя, като един от съпрузите, отговаря за цялото задължение.

Относно развития от жалбоподателя довод, че топлинната енергия, 3 отдадена от сградната инсталация, е била разпределяна въз основа на методика, която е отменена с решение на ВАС, както и че понастоящем изпълнението на пар. 2 от Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. е спряно с влязло в сила определение от 04.09.2025г. следва да бъде уточнено, че съгласно чл. 195, ал. 1 АПК отмяната на т. 6.1.1. от приложението към Наредбата, постановено с Решение № 1037 на ВАС на РБ ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г., има действие само занапред.

Идентичен е ефектът и на спирането на изпълнението на приетата на 25.02.2025г. нова редакция на нормата, постановено с Определение от 11.07.2025 г. на ВАС на РБ и Определение № 8625 от 4.09.2025 г. на ВАС на РБ - бр. 75 от 2025 г., в сила от 12.09.2025 г. Ето защо пред процесния по делото период, цитираната правна норма е била действаща и приложима.

Следващият отправен довод касае дължимостта на лихвата върху главница за топлинна енергия: По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016 г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.

84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия в 45-дневен срок след издаване на общата (т.нар. изравнителна) фактура. Неоснователен е доводът, че не са ангажирани доказателства за уведомяване на ответника, че дължи начислените суми.

Отправените възражение срещу цената за услуга дялово разпределение са бланкетни. Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, с който се солидаризира и предвид, че липсват конкретния възражения срещу сумите, намира, че не следва да ангажира допълнително доводи в тази посока.

4

Предвид изчерпване на доводите, изложени във въззивната жалба, се изчерпва и предмета на въззивна проверка.

Решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските пред настоящия съд:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК разноски се дължат на въззиваемата страна. Същата е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото, както и липсата на активни действия от страна на въззиваемия освен подаване на бланкетен отговор на въззивна жалба, разноски не следва да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14193/21.07.2025 г. по гр.д. № 18497/2024 г. на СРС, 49 състав.

Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5