Протокол № 324 от 16.01.2024, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 324 гр. С., 13.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря Н. ЛЮБЧ. В. и прокурора И. Г. И.

Сложи за разглеждане докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Частно наказателно дело № 20241110200534 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:40 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ И. Г. И. - се явява лично, доведен от Следствения арест на „Г.М.Д.”.

В залата се явяват адв.С. С. от САК – служебен защитник на обвиняемия И..

СРП – редовно призована, представлява се от прокурор И. И..

ОБВИНЯЕМИЯТ – Желая адв.С. да ме защитава пред съда.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв.С. С. за служебен защитник на обвиняемия в настоящото производство.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

1

И. Г. И. - роден на 02.01.1973г. в гр.Лом, българин, български гражданин, разведен, осъждан, основно образование, не работи, ЕГН: **********, с адрес: гр.С., ж.к.“Х.“, бл.39, вх.А, ет.1, ап.20.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА производство. правата на обвиняемия в наказателното

АДВ.С./ОБВИНЯЕМИЯТ - Ясни са ни правата. Няма да правим отвод на съда, прокурора и съдебния секретар.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания по хода на съдебното следствие по чл. 275 от НПК. Да се даде ход на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ ИСКАНЕТО НА СРП ЗА

ВЗЕМАНЕ НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия И. И..

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ОБВИНЯЕМИЯТ - Разбирам искането на прокуратурата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по ДП № 454/2023 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 10103/2023 г. описа на СРП.

СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам така внесеното искане от страна на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно задържане под 2 стража по отношение на обв.И. Г. И.. Същият е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 10.01.2024г. за извършено престъпление по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК или за извършена кражба в условията на повторност.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, в това число показанията на свидетелите Г. В. П. и А. А. М., както и изготвения протокол за разпознаване и изготвената съдебно оценителната експертиза по безспорен начин се установява, че именно обв.И. е автор на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение. Показанията на свидетелите П. и М. са последователни и допълващи се, като от тях се установява, че на инкриминираната дата обвиняемият е бил представен от П. на негов служител, а именно св.М., като работник, който да му помага във връзка с извършване на ремонт на жилище, находящо се в ж.к.“Л.“. Св.М. подробно описва разположението на имота, както и факта, че след като обвиняемият му е бил представен от св.П., същият е останал сам в една от стаите, в които са били оставени инкриминираните вещи, а именно строителна техника, като малко след това св.М. се е върнал във въпросната стая и е установил, че техниката липсва, липсва и обв.И., който не се е явил повече на работа и в последствие е бил обявен за общодържавно издирване по настоящото производство.

За така повдигнатото обвинение на обв.И. И. се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години и същото се явява тежко умишлено. По отношение на двете предпоставки, дадени в алтернативност, а именно опасност от извършване на престъпление и опасност от укриване, в случая е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК, която презумпция не е оборена. В случая И. е осъждан два пъти, а не както той заяви при снемане на самоличност само веднъж, като и двата пъти е осъждан за извършени престъпления против собствеността по отношение на строителна техника, до която очевидно същият, бидейки строител на свободна практика, в дадения момент е имал достъп. И по двете наказателни производства обвиняемият е търпял мярка за неотклонение, а по едно от тях е търпял и наказание лишаване от свобода, което въпреки това не е изиграло възпираща роля същият да не извършва инкриминираното деяние. Налице е опасност от укриване - обвиняемият няма адресна регистрация на територията на гр.С., а 3 очевидно и не живее на адреса си в гр.Лом, което е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване. Същият е установен на 19.09.2023г. и както собственоръчно е написал в приложеното сведение на стр.48, е получил призовка и се е задължил да се яви при разследващия орган на 20.09.2023г., тоест той е съзнавал, че е призован и от кого е призован, и въпреки това не се е явил, което е наложило неговото издирване да продължи и да бъде установен на по-късен етап.

На следващо място следва да посоча, че при снемане на поредното сведение от обв.И., същият е заявил, че не упражнява трудова дейност и цитирам: „живея от 25 години в гр.С. по улиците“, л.57 от ДП. Действително сочи адрес в гр.С., ж.к.“Х.“, какъвто адрес е посочил и в днешното съдебно заседание, и в протокола за разпит на обвиняем с едно уточнение, че апартаментът се различава от заявения в днешното съдебно заседание, сочейки, че на този адрес живее с лице Ю. А.. По данни на самия И. във въпросното сведение, той живее с това лице от женски пол, когато има парични средства, а когато няма, тя го гони. Следва да обърна внимание, че обвиняемият не показва каквато и да е съпричастност към апартамента и дори бърка неговия номер, поради което в държавното обвинение е налице обосновано предположение относно възможността въобще той да бъде намиран на въпросния адрес в ж.к.“Х.“. Фактът, че се е укрил и въпреки че е бил редовно призован по настоящото производство и не се явил, е достатъчен да обоснове и втората алтернативно дадена предпоставка, а именно опасност от укриване. Обвиняемият не сочи да е трудово ангажиран по отношение на конкретен работодател, поради което същият не може да бъде призоваван чрез въпросния такъв, а липсата на постоянни доходи и трудова ангажираност въобще прави невъзможно вземането на по-лека мярка за неотклонение „гаранция в пари“.

Поради гореизложеното считам, че единствената адекватна мярка, чрез която би могло да бъдат постигнати целите, предвидени в чл.57 от НПК се явява исканата от СРП, като моля да постановите вашия съдебен акт в този смисъл.

АДВ.С. – Моля да оставите искането без уважение. В действителност налице са първите две задължителни предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно повдигнато обвинение за престъпление, за 4 което се предвижда наказание лишаване от свобода. На второ място от доказателствата по делото може да се направи обоснован извод за съпричастност на обвиняемия към деянието и този извод се прави от показанията на свидетеля А. М., както и от самопризнанията на обвиняемия, дадени веднага след привличането му като обвиняем. Той е направил пълни самопризнания и е изразил желание за сключване на споразумение със СРП.

Действително налице е оборимата презумпция по чл.63, ал.2, т.1 от НПК, но в случая считам, че деянието не се отличава с особено висока обществена опасност, като същото важи и за самата личност на обвиняемия. Видно е, че още през миналата година са изтекли сроковете, след които той би могъл да поиска и съдебна реабилитация, тоест, ако той беше сторил това към настоящия момент би могъл да се счита и за неосъждан, като това естествено не важи към момента на датата на деянието. В същото време считам, че той е с установен по делото адрес, посочил е и лице за контакт, а и предвид съдействието, което оказва на органите по разследването, изразеното желание за сключване на споразумение и предвид обстоятелствата, че по делото са извършени основните процесуално следствените действия, няма такива предстоящи, които следва да бъдат извършени и при евентуално по-лека мярка за неотклонение той не би могъл да повлияе по никакъв начин на разследването и моля да му наложите по-лека мярка, а именно домашен арест или гаранция в пари.

ОБВИНЯЕМИЯТ – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

На осн. чл. 297 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ – Искам по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ

ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ.

Настоящото производство е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано въз 5 основа на искане на СРП за взимане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия И. И.. За да бъде определена най-тежката МНО, законът, според разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, изисква да са налице едновременно следните предпоставки. Спрямо обвиняемия да е повдигнато обвинение за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода; да е налице обосновано предположение относно авторството на деянието и от доказателствата по делото да може да бъде изведена реална опасност от укриване на обвиняемия или извършване на друго престъпление.

Обвиняемият И. Г. И. е привлечен като такъв за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. За същото законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ и то се явява тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК. В случая налице е първата изискуема предпоставка по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК.

От събрания по делото доказателствен материал се изяснява по несъмнен начин авторството на деянието от страна на обвиняемия.

В потвърждение на горното са разпитите на свидетелите Г. В. П. и А. А.

М., разкриващи времето, мястото и начина на извършване на деянието от обвиняемия.

Отделно от това от извършено разпознаване на лица по снимков материал в хода на досъдебното производство се извежда, че св.А. А. М. категорично е разпознал обвиняемия, като: „мъжа, който взе от обекта машините.“ Изложеното не се опровергава и от останалия доказателствен материал по делото, от който еднопосочно и несъмнено се извежда авторството на деянието от страна на обвиняемия.