Определение № 120 от 23.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000564 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №396/18.12.2025г., постановено по в.т.д. №564/2025г. по описа на ПАС, е потвърдено решение №264/11.06.2025г., постановено по т.д.

№275/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на М.-В. А. В. с ЕГН ********** сумата от 26 000лв., предявена като частична претенция от общо 100 000лв. - обезщетение за неимуществени, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 233,40лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2025г., до окончателното изплащане – по застраховка гражданска отговорност, за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП на 30.10.2023г., настъпило по вина на водача на автомобил „Хонда Джаз“ с рег.

№*********, за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049.

Първоинстанционното решение е отменено само в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на М.-В. А. В. с ЕГН ********** законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди /233,40лв./ за периода от 08.11.2023г. до 08.05.2025г., като акцесорната 1 претенция за посочения период е отхвърлена.

„Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 е осъдено да заплати, на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвокат П. К. от САК сумата от 1 000лв. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на М.-В. А. В. във въззивното производство.

Постъпила е молба с вх.№1337/10.02.2026г., подадена от процесуалния представител на ищеца и въззиваема страна М.-В. А. В. – адв. П. К., която съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното въззивно решение в частта за присъдените разноски за въззивната инстанция.

Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА неправилно е присъдено в по-нисък размер от предвиденото в Наредба №1 за МРАВ, като е посочено, че същото следва да бъде общо в размер на 3 276лв. с ДДС или следва да се присъди адв. възнаграждение още в размер на 2 276лв.

Изразено е несъгласие с приетото от въззивния съд относно фактическата и правна сложност на делото. Въведено е оплакване, че съдът не е преценил цената на исковете, административно-техническите разходи на адвоката, както и стойността на положения труд и не е съобразен критерият за разумност и пропорционалност на разноските, респективно – на адвокатското възнаграждение. Коментирани са извършените от процесуалния представител процесуални действия в първоинстанционното производство. Цитирана е съдебна практика относно инструктивния характер на Наредба №1 за МРАВ и приетото в решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. . Наведени са и доводи относно дължимост на ДДС към адвокатското възнаграждение, присъдено по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, при което ДДС би следвало да се добави дори и към определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА от 1 000лв. Иска се въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата за въззивна инстанция още 2 276лв., с ДДС.

В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната страна – „Дженерали Застраховане“ АД, се възразява срещу искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като са изложени насрещни аргументи.

Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради 2 което, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивното производство е приключило с неуважаване на въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство „Дженерали Застраховане“ АД, като тази жалба е уважена само частично досежно периода на акцесорната претенция. Съобразявайки този резултат, въззивният съд е определил и присъдил адв. възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на въззиваемата страна, оказал безплатно процесуално представителство във въззивното производство в размер на 1 000лв. В тази насока въззивният съд е съобразил наднационална съдебна практика - Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22/; фактическата и правна сложност на делото във въззивната му фаза, извършените от процесуалния представител процесуални действия – изготвяне на отговор на въззивна жалба, изготвяне на писмено становище; фактът, че въззивното производство се е развило и приключило само в едно съдебно заседание, без лично явяване на процесуалния представител или преупълномощен адвокат.

По отношение на Решението на СЕС следва да се посочи, че то е постановено по повод преюдициално запитване конкретно по приложението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища и това се отнася и към изменението на Наредбата – ДВ бр.14/18.02.2025г., доколкото разпоредбите /относно размерите на адв. възнаграждения, макар и непосочени като минимални/ са идентични с тези, преди изменението. А съгласно цитираната наднационална съдебна практика, националният съд не само може, но и е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Тук следва да се посочи и че сега действащата подзаконова нормативна уредба – Наредба за възнаграждения на адвокатска работа не определя минимален размер на адвокатското възнаграждение и в този смисъл позоваването от страна на молителя на Наредба №1 за МРАВ е неотносимо.

Вярно е, че посочените в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения на адвокатска работа размери на адвокатските възнаграждения могат да се 3 ползват като инструктивни, но това е съобразено от въззивния съд, изхождайки от обжалваемия материален интерес – 26 000лв. и 233,40лв., като, като ориентир са ползвани посочените в Наредбата размери, но без процентното увеличеуние. Тук следва да се акцентира и на фактическата и правна сложност на делото във въззивната му фаза и приключването му само с едно съдебно заседание, като се има предвид, че исковете по чл.432 от КЗ не се отличават със значителна фактическа и правна сложност, с оглед постановената многобройна съдебна практика по относимите въпроси за производствата по иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Вярно е, че от отговора на въззивната жалба и депозираната молба вх.

№9970/26.11.2025. се прави извод за отлична теоретична подготовка на процесуалния представител, оказал безплатно процесуално представителство и задълбочено проучване на конкретния казус. Но на така посочените процесуални действия, осъществени от процесуалния представител, е еквивалентно възнаграждението от 1 000лв. и не е подценена стойността на положения от него труд и този размер не е в противоречие с критерия за разумност и пропорционалност на разноските. Що се отнася до доводите, свързани с извършените от процесуалния представител процесуални действия в първоинстанционното производство – то те са неотносими в настоящето производство, доколкото предмет на преценка в случая са процесуалните действия, осъществени във въззивното производство /а по отношение на присъденото адв. възнаграждение за първоинстанционното производство е налице и произнасяне по реда на чл.248 ал.3, изр.2ро от ГПК/.

По отношение на доводите за дължимост на ДДС към адвокатското възнаграждение, то действително, съгласно пар.2а от ДР Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Но дори и да се приеме, че не се касае за безвъзмездна доставка на услуги, която не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност, то в случая дължимото се ДДС е включено и е неразделна част от дължимото се адвокатско възнаграждение по правоотношението, възникнало между 4 адвоката, оказал безплатна процесуална помощ и насрещната страна, т.е. – част е от определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА от 1 000лв. Намаляването на адвокатското възнаграждение от 1 000лв. с 20% /ДДС/, също не обосновава извод за нееквивалентност с положения от процесуалния представител труд. Ето защо не е необходимо да се добави ДДС към определеното и присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

По изложените съображения искането по чл.248 от ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1337/10.02.2026г., подадена от процесуалния представител на ищеца и въззиваема страна М.-В. А. В. – адв. П. К., по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение №396/18.12.2025г., постановено по в.т.д. №564/2025г. по описа на ПАС в частта за разноските, като се присъди на адв. П.К. за въззивна инстанция още 2 276лв., с ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000564 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение №396/18.12.2025г., постановено по в.т.д. №564/2025г. по описа на ПАС, е потвърдено решение №264/11.06.2025г., постановено по т.д.

№275/2024г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на М.-В. А. В. с ЕГН ********** сумата от 26 000лв., предявена като частична претенция от общо 100 000лв. - обезщетение за неимуществени, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 233,40лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2025г., до окончателното изплащане – по застраховка гражданска отговорност, за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП на 30.10.2023г., настъпило по вина на водача на автомобил „Хонда Джаз“ с рег.

№*********, за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049.

Първоинстанционното решение е отменено само в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на М.-В. А. В. с ЕГН ********** законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди /233,40лв./ за периода от 08.11.2023г. до 08.05.2025г., като акцесорната 1 претенция за посочения период е отхвърлена.

„Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 е осъдено да заплати, на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв., на адвокат П. К. от САК сумата от 1 000лв. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на М.-В. А. В. във въззивното производство.

Постъпила е молба с вх.№1337/10.02.2026г., подадена от процесуалния представител на ищеца и въззиваема страна М.-В. А. В. – адв. П. К., която съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното въззивно решение в частта за присъдените разноски за въззивната инстанция.