Решение № 2613 от 20.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2188/2026
- Вид
- Решение № 2613
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Евгени Георгиев, Кирил Стайков Петров, Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 78 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 82 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 83 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 2613 гр. София, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгени Георгиев
Членове:
Десислава Зисова
Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502188 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 14491 от 22.01.2026 г. на длъжника „Главпроект 2006“ ЕООД, ЕИК 175065707 срещу разпореждане от 12.01.2026 г. по изпълнително дело № 202591904030172 по описа на частен съдебен изпълнител С.А., с рег. № 919 на КЧСИ /което изпълнително дело първоначално е било с № 20249240401781 по описа на ЧСИ Г.К., след което е прехвърлено на ЧСИ С.А./, в частта, с която е оставено без уважение възражението на „Главпроект 2006“ ЕООД да са намали адвокатското възнаграждение до не повече от 300 лв., както и в частта, с която не са изключени/намалени приетите за събиране такси по т. 3, т. 4, т. 9 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. Обжалва се разпореждането и в частта, с която не е изключено, евентуално намалена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят счита за незаконосъобразен отказът на съдебния изпълнител в разпореждането от 12.01.2026 г. в обжалваните му части. Таксата по т. 3 ТТРЗЧСИ следвало да бъде премахната, тъй като взискателят „Главпроект 07“ ЕООД завел срещу длъжника в един и същи ден с последователни номера 9 изпълнителни дела пред ЧСИ К.. Достатъчно било изготвянето на една справка, не на девет справки, което представлявало неоснователно обогатяване. Не били изпращани документи по пощата, поради което таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ била недължима или евентуално следвала да се намали до 10 лв., а размерът на таксата по т. 9 следвало да бъде определен на 15 лв. вместо начислените 36 лв. Намира, че няма разходи, за които да се начисли такса по т. 31 ТТРЗЧСИ, поради което същата следва да бъде премахната. Определената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не отговаряла на материалния 1 интерес по делото, като не ставало ясно какво включва посоченият в постановлението материален интерес, а и жалбоподателят бил заплатил всички суми по изпълнителното производство доброволно, поради което такса по т. 26 следвало да се премахне изцяло или намали. Поддържа, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен поради липсата на правна и фактическа сложност на делото и ниския материален интерес, както и с оглед погасяване на задълженията в хода на изпълнителния процес, поради което следва да бъде намален до сумата от 300 лв. Моли да се отмени разпореждането в обжалваните части, като приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени, а посочените такси да бъдат изключени, респ. намалени. Претендира разноски.
Постъпило е писмено възражение от взискателя „Главпроект 07“ ЕООД. Оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20249240401781 по описа на ЧСИ Г.К. е образувано въз основа на молба от 18.06.2024 г., подадена от „Главпроект-07“ ЕООД срещу „Главпроект 2006“ ЕООД за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 26.10.2022 г., издаден по гр.д. № 38120/2022 г. по описа на СРС, 76 състав, в размер на 9 107.58 лв. – главница, ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 932.89 лв., лихва за забава за периода 01.03.2020 г. – 13.07.2022 г. и сумата от 896.81 лв., разноски по делото.
В молбата е посочен способ на принудително изпълнение запор на банкови сметки, както и е извършено възлагане в полза на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие по изпълнителното дело, като е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лв. с ДДС, платено по банков път съгласно приложеното преводно нареждане.
На 24.06.2024 г. съдебният изпълнител е издал разпореждане, с което е приел разноски по изпълнителното дело, както следва: такси по ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС – по т. 1 в размер на 24 лв., по т. 3 в размер на 18 лв., по т. 4 в размер на 48 лв., по т. 5 в размер на 24 лв., по т. 9 в размер на 36 лв., по т. 26 в размер на 1 309.37 лв. и по т. 31 в размер на 4 лв. Посочено е, че пропорционалната такса е изчислена върху материален интерес от 14 518.92 лв. Прието е за събиране и адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лв.
Извършени са справки за имуществото на длъжника в Столична община – отдел Общински приходи, Национална агенция за приходите и търговски регистър към Агенция по вписванията и справка в поддържания от Българска народна банка Регистър на банковите сметки и сейфове е извършена. Наложени са запори върху вземания на длъжника по банкови 2 сметки в две банки – „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
На 22.12.2025 г. „Главпроект 2006“ ЕООД е погасило задълженията си по изпълнителния лист с банков превод, като към тази дата общият дълг по изпълнителния лист, включително със законната лихва за периода от 15.01.2021 г. до деня, предхождащ плащането – 21.12.2025 г., в размер на 3 952.85 лв., се равнява на сумата от общо 14890.13 лв.
С обжалваното разпореждане е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение и за премахване/редуциране на начислените такси по т. 3, т. 4, т. 9, т. 31 и т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима. Във връзка с доводите на съдебния изпълнител, изложени в неговите мотиви към делото, следва да се отбележи, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което разпореждането от 12.01.2026 г. представлява обжалваем акт на ЧСИ и подадената срещу него на 22.01.2026 г. жалба подлежи на разглеждане по същество.
Жалбата е частично основателна.
По отношение на адвокатското възнаграждение:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.
Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.
Представени са и доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лв. с ДДС.
С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските 3 възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна редовна молба с посочен конкретен способ на принудително изпълнение и възлагане на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Липсват данни за извършени други действия по изпълнението от страна на процесуалния представител на взискателя, като макар и задълженията да не са бил изплатени в срока за доброволно изпълнение, а около година и половина след образуване на изпълнителното производство, останалите изпълнителни действия в хода на процеса са били предприемани изцяло по инициатива на съдебния изпълнител. Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото следва да се намали до сумата от 360 евро с ДДС /300 евро без ДДС/, съобразно материалния интерес на подлежащите на събиране вземания и обема на процесуално представителство, като настоящият съдебен състав намира, че възнаграждение в посочения размер отговоря на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Ето защо обжалваният акт, с който в тежест на длъжника е възложена сума за адвокатско възнаграждение за горницата над 360 евро с ДДС до сумата от 693.31 евро /1356 лв. с ДДС/ следва да бъде отменен.
Относно таксите:
Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
По таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ ;
На 22.12.2025 г. „Главпроект 2006“ ЕООД е погасило задълженията си по изпълнителния лист с банков превод, като към тази дата общият дълг по изпълнителния лист, включително със законната лихва за периода от 14.07.2022 г. до деня, предхождащ плащането – 21.12.2025 г., в размер на 3 952.85 лв., се равнява на сумата от общо 14890.13 лв. Тази сума се явява материалния интерес, въз основа на който следва да бъде изчислена пропорционалната такса за съдебния изпълнител по т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ и същата е в 4 размер на 1336.09 лв. с ДДС. Определената от ЧСИ такса по т. 26 от 1309.37 лв. не надвишава дължимия размер и не е налице основание за редуцирането й. Действително жалбоподателят е заплатил сумите по изпълнителното производство, но след изтичането на срока за доброволно изпълнение. Съобщението за образувано изпълнително дело е връчено на длъжника, чрез управителя му Д.Б., на 15.07.2024 г., а задълженията са погасени на 22.12.2025 г., поради което и начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима.
Относно начислените такси по т. 3, т. 4, т. 9 и т. 31 от ТТРЧСИ.
ЧСИ е извършил справки за имуществото на длъжника в Столична община – отдел Общински приходи, Национална агенция за приходите и търговски регистър към Агенция по вписванията, като за всяка от справките е начислена такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ. в размер на 5 лв. без ДДС или общо 18 лв. с ДДС за трите справки. В жалбата се твърди, че през м.06.2024 г. взискателят „Главпроект-07“ ЕООД е завел при ЧСИ Г. К. 9 изпълнителни дел срещу Главпроект 2006“ ЕООД в един и същи ден с последователи номера: № 20249240401776, № 20249240401777, № 20249240401778, № 20249240401779, №